Определение № 6 от 04.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 153/2020 г.

Производство е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Сдружение „Институт за трудови и социални изследвания“, [населено място], срещу решение № 1902/25.07.2019г., постановено по т.д.№ 1778/2019г. от Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 2519/20.12.2018г. по т.д.№ 3491/2017г. на Софийски градски съд за осъждане на касатора да заплати на „Образователен тръст Багават“, чуждестранно юридическо лице със седалище в Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, сумата от 32931,12 лв., и на Фондация „Образователен тръст „Багават /България/“, [населено място], сумата от 13842 лв., представляващи вземания за участие в изпълнението на дейности по проект „Подкрепа на ефективно социално включване на обезкуражени младежи чрез модел за взаимопомощ“, осъществени в периода от 21.10.2013г. до 01.12.2014г., произтичащо от сключването на споразумение с дата 15.10.2012г., представляващо неразделна част от договор за безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ от 21.10.2013г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 29.12.2017г. до окончателното изплащане, както и на П. Р. Барон, гражданин на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, сумата от 1888 лв., представляваща уговорено възнаграждение по сключен договор за изработка с предмет осъществяване функцията на координатор, част от екипа за организация и управление на проектните дейности, натоварен с оптимизиране на процесите по изпълнение на дейностите по проект „Подкрепа на ефективно социално включване на обезкуражени младежи чрез модел за взаимопомощ“ по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 29.12.2017г. до окончателното изплащане. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Ответниците оспорват жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между МТСП и Сдружение „Институт за трудови и социални изследвания“ – настоящ касатор, на 21.10.2013г. е сключен договор за безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ и на 15.10.2012г. – споразумение с „Образователен тръст Багават“ и Фондация „Образователен тръст „Багават /България/“, като на последните е било възложено участие и партньорство с бенефициента в одобрен проект „Подкрепа на ефективно социално включване на обезкуражени младежи чрез модел за взаимопомощ“. Със споразумението е определено всяка от страните да участва в изпълнението на конкретно посочена дейност по проекта, като отговорност пред договарящия орган носи единствено кандидатът, но срещу изпълнението, дължимо от ищците – настоящи ответници по жалбата, като партньори на кандидата, е предвидено правото им те да получат средствата от помощта, чийто размер е разпределен между кандидата и партньорите в приложение към самия договор за финансова помощ. Договарящият орган се е задължил да заплати цялата сума на кандидата, а за последния е възникнало задължението да заплати възнаграждението на партньорите за участието им в частта от нея, предвидена като техен бюджет. Софийският апелативен съд е приел, че проектът е изпълнен, както и че касаторът е получил помощ в размер на 94,40% от общата одобрена сума на разходите, от която признатите от договарящия орган суми като разходи по бюджетите на партньорите /след верификация/ са в размери от 32931,13 лв. за първия и 18042,15 лв. за втория. От дължимото на втория партньор възнагрждение въззивният съд е приспаднал сумата от 4200 лв., за която в исковата молба е било направено признание за плащането й. По отношение на претенцията на ищеца П. Барон решаващият състав е приел, че искът е основан на сключен граждански договор с касатора, който е бил представен пред въззивната инстанция, но не е приет като доказателство поради липса на основанията по чл.266 ГПК. Апелативният съд е изложил съображения, че възникналото облигационно отношение между П. Барон и касатора не е било оспорено и е установено от писмените доказателства към преписката по проекта – междинни и окончателни отчети, служебни бележки, РКО, доклади и други, изготвени от възложителя по договора – ответник по иска и касатор и представени от него пред договарящия орган. Въззивният съд е посочил, че е дал на ищците по иска допълнителни указания за уточняване на исковата молба, които са били изпълнени, но независимо от това, е счел, че исковете са били достатъчно конкретизирани още пред първата инстанция, както и е обсъдил оплакването, че първоинстанционният съд е основал изводите си на доказателства, на които страните не са се позовавали. Изрично е констатирано от въззината инстанция, че всички материали, които са обсъждани, се съдържат в преписката, представена от МТСП по искане на ответника – настоящ касатор за установяване на обстоятелства във връзка с поддържаната от него теза. Касаторът поставя следните въпроси: 1.“В правомощията на съда ли е да постанови решение въз основа на извършен от него „доказателствен анализ“ на представени от трето неучастващо в процеса лице писмени доказателства без заявени твърдения от ищцовата страна по отношение основателността на предявените от него искове с изключение на твърдението, че исковете са основателни?“; 2.“Как следва да процедира съдът при бездействие на ищеца във връзка с доказване на правнорелевантни факти, за които са налице противоречиви твърдения между страните в процеса?“ и 3.“Налице ли е преклузия на факти предвид неясни и противоречиви твърдения от страните в процеса по реда на чл.145 ГПК?“. Изложени са твърдения за противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по Решение № 382/06.01.2015г. по гр.д.№ 1558/2014г. на ІV г.о., Решение № 15/16.02.2017г. по гр.д.№ 60077/2016г. на ІІ г.о. и Решение № 163/17.01.2012г. по гр.д.№ 965/2010г. на І т.о. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице въведените основания за допускане на касационно обжалване. Отговорът на първия въпрос се извежда изцяло от процесуалната норма на чл.192 ГПК, според която всяка страна може да иска от съда да задължи неучастващо в делото лице да представи намиращ се в него документ. Представените от третото лице и приети като доказателства по делото документи се преценяват от съда при постановяване на решението съгласно чл.235, ал.2 ГПК. Процесуалните действия, които следва да предприеме съдът в описаната хипотеза по втория въпрос, са разписани в нормите на чл.145, ал.2; чл.146, ал. и чл.146, ал.3 ГПК, а именно: съдът следва да укаже на страните да конкретизират твърденията си и да отстранят противоречията в тях, да им укаже за кои от твърдените факти не сочат доказателства и да им предостави възможност да изложат становището си по доклада и дадените указания и да предприемат съответните процесуални действия, съответно, ако страните не направят доказателствени искания, те губят възможността да ги заявят по-късно. Посочените разпоредби дават отговор и на третия поставен от касатора въпрос. Цитираните от касатора решения на ВКС са постановени по приложението на посочените процесуални норми и въззивното решение съответства на практиката на ВКС. По изложените съображения касационното обжалване не се допуска. Разноски за производството не се дължат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд