Определение № 677 от 02.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 580/2012 г.
ВКСIV гражданско отделение02.10.2012 г.докладчик Светла Бояджиева
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната частна жалба,подадена от П. М. Н. против въззивно определение № 3503 от 29.02.12г.по ч.гр.дело № 2918/12г.на Софийски градски съд,АО,ІІІ”Б” състав. ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.дело № 580/12г.по описа на ІV г.о.на ВКС. Определението може да се обжалва пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по касационна частна жалба,подадена от П. М. Н. срещу определение № 3503 от 29.02.2г.по в.ч.гр.дело № 2918/12г.на Софийски градски съд,с което е оставена без уважение частната жалба на същата страна срещу разпореждане от закрито съдебно заседание,състояло се на 15.12.11г.,постановено от СРС,І го,31 състав по гр.дело № 33134/08г.за връщане на исковата молба. Правят се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на въззивното определение.Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат визираните в чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК. Като взе предвид данните по делото настоящият състав на Върховния касационен съд приема следното: Касационната частна жалба е недопустима. Съгласно чл.274 ал.4 ГПК/изм.ДВ,бр.100 от 2010г./ не подлежат на обжалване определенията по дела,решенията по които не подлежат на касационно обжалване.В разглеждания случай цената на иска е под 5000 лв / 300 лв обезщетение за имуществени вреди и 200 лв обезщетение за неимуществени вреди /и по силата на чл.280 ал.2 ГПК/изм.ДВ,бр.100 от 2010г./въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.Следователно касационното обжалване на въззивното определение е недопустимо. По изложените съображения настоящата инстанция приема,че касационната частна жалба следва да бъде оставена без разглеждане. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
Цитирани разпоредби
4- чл. 274, ал. 3 ГПК
- чл. 274, ал. 4 ГПК
- чл. 280, ал. 2 ГПК
- чл. 280, ал. 1, т. 2