Определение № 2404 от 28.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 1944/2024 г.

взе предвид следното. Производството е по чл. 248 ГПК, образувано по молба на ищеца „Авангард Недвижими имоти“ ООД за допълване на основание чл. 248, ал. 1 ГПК в частта за разноските на постановеното по делото определение по чл. 288 ГПК. Ответникът „Армада имоти“ ООД оспорва молбата с възражения за недоказаност на заплащането на претендираното адвокатско възнаграждение и за прекомерност на същото по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Молбата за допълване е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е допустима, а по същество е частично основателна. По своевременно направеното с подадения от ищеца отговор на касационната жалба искане за присъждане на разноски съдът не се е произнесъл с определението по чл. 288 ГПК, с което касационното обжалване не е допуснато. Предвид изхода на касационното производство жалбоподателят-ответник дължи на ищеца разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, каквито от представените писмени доказателства се установява, че ищецът е направил в размер на 10 000 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение. Неоснователно е заявеното от ответника възражение в тази насока за недоказаност на разноските, доколкото представените писмени доказателства, преценени във връзка едно с друго (платежно нареждане и отразеното в адвокатското пълномощно изявление на доверителя, че адвокатско възнаграждение в размер на 10 000 лв. е заплатено по банков път) са достатъчни да обосноват извод за доказано уговаряне и заплащане на възнаграждението в този размер и във връзка именно с касационното производство. Възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК (своевременно направено, доколкото на ответника препис от отговора на касационната жалба не се връчва и предвид липсата на произнасяне по искането за разноски в определението по чл. 288 ГПК) обаче е частично основателно. Данните по делото не обосновават извод за особена, изключително висока степен на фактическа или правна сложност на делото, но от друга страна въведените от ответника множество основания за допускане на касационното обжалване, вкл. такива по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, свързани с приложимост на разпоредби от правото на ЕС във връзка с практика на СЕС, както и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, свързани с точното прилагане на закона и развитието на правото) обуславят степен на сложност над средната, което изключва отговорността за разноски да бъде определена съобразно ориентировъчните размери по правилата на Наредба № 1/2004 г. на ВАС. Поради това на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 5 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца половината от платеното от последния адвокатско възнаграждение или 5000 лв. С тези мотиви съдът