Определение № 50760 от 21.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1064/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Л. Т., представлявана от адв. А. И., срещу решение № 1049 от 18.10.2021 г. по в. гр. д. № 122/2021 г. на Софийски апелативен съд. Като се потвърждава постановеното от Софийски градски съд решение от 27.07.2020 г. по гр. д. № 11756/2019 г., е отхвърлен като погасен по давност предявеният от касаторката срещу Р. И. М. иск с правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата 30 000 лв., получена в изпълнение на договор за поръчка от продажба на собствен на ищцата недвижим имот, ведно със законната лихва от датата на исковата молба.

За да постанови този резултат, състав на апелативния съд приема, че е сезиран с претенция за предаване на сума по договор за продажба, получена от ответника в качеството му на пълномощник на ищцата. Съобразно наведените твърдения съдът е квалифицирал иска по чл. 284, ал. 2 ЗЗД, която разпоредба установява задължение за довереника да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката. При преценка на доказателствата е приел за безспорно установено съществуването на мандатно правоотношение между страните, съчетано с упълномощаване за извършване на възложените действия от името на доверителя. В изпълнение на поръчката ответникът се разпоредил от името на ищцата с процесния имот на 06.12.2012 г. срещу продажната цена от 30 000 лв., която получил на същата дата по собствена банкова сметка, но не ѝ е предал. Съобразно така възприетата фактическа обстановка, съдебният състав е възприел изводите на първоинстанционния съд за основателност на направеното с исковата молба правопогасяващо възражение за давност. В тази връзка е отразено в мотивите, че задължението на довереника по договора за поръчка е изискуемо от получаване на даденото в изпълнение на поръчката, което той е длъжен да отчете незабавно. Следователно, давността за предаване на процесната сума започва да тече от получаването ѝ на 06.12.2012 г. и е изтекла към 09.09.2019 г., когато е предявен искът.

В касационната жалба се поддържа наличие на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, като се моли за отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което да се уважи предявеният иск. Защитата се концентрира върху твърдението, че съдът е следвало да допусне предявяването на второ евентуално основание, наред с първото договорно такова, а именно иск по чл. 59 ЗЗД за неоснователно обогатяване. От този институт че извеждат доводите във връзка с определяне началния момент на давността за процесното вземане. Независимо от това се поддържа и тезата, че давността за вземането по чл. 284, ал. 2 ЗЗД настъпва след узнаване от страна на кредитора за извършената сделка.

В изложение към жалбата касаторката се позовава на предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК при формулирани многобройни и припокриващи се по съдържание правни въпроси. Уточнени и конкретизирани съобразно правомощията на настоящата инстанция по т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, поставените въпроси най-общо се свеждат до това:

• дали неуважаването на своевременно искане на страната за изменение основанието на предявения иск по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК представлява съществено процесуално нарушение, с което се нарушава правото на защита на ищцата;

• от кой момент започва да тече 5-годишният давностен срок за погасяване на вземането на доверителя към довереника по отчетната сделка;

• относно задължението на съда да се мотивира, като се произнесе по всички възражения и доводи на страните и обсъди приетите по делото доказателства, които са от значение за изхода на спора.

От ответника по касация Р. И. М., чрез адв. Хр. Х., е постъпил писмен отговор в срок. В него са изложени съображения за необоснованост на посочените от касаторката предпоставки за допустимост на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Претендират се сторените в касационното производство разноски.

Върховен касационен съд, III г. о., намира постъпилата касационна жалба за допустима като подадена в срок от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд с цена на иска над 5 000 лв.

Не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационни обжалване

Не се обосновава твърдяното противоречие с практиката на ВКС по с първата група въпроси ,относно отказа на съда да приеме изменение на основанието на предявения иск. В тази част изложението на касаторката е мотивирано с неправилното виждане, че след като искът по чл. 284, ал. 2 ЗЗД се явявал погасен по давност, то за нея съществува възможност да претендира процесната сума на основание чл. 59 ЗЗД, в който смисъл била направила своевременно искане за изменение на иска, като същият да се разгледа в условията на евентуалност и като такъв за неоснователно обогатяване. Изменението на иска като процесуално действие следва да се разбира като предприета от ищеца и допусната от съда промяна на предмета на спора или на страните по висящ исков процес, като извършените до този момент процесуални действия запазват силата си и важат от отношение на новия предмет или новата страна. Изменението на иска засяга промяна на основанието /фактическите и правни твърдения за правото/, на петитума, или на страните. Промяната на правната квалификация от страна на ищеца, с която същият обосновава иска си, не е промяна на основанието и не е изменение на иска - така решение № 3 от 31.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 783/2012 г., II г. о. Именно до този извод е достигнал и първоинстанционният съд в протоколното си определение от 14.07.2020 г., с което е оставено без уважение искането за изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК поради идентичност на изложените от ищеца обстоятелства. С този процесуален факт въззивният съд се е съобразил при разглеждане на спора и както е подчертано и в мотивите към обжалваното решение,допускането на изменението на иска е предоставено на преценка на съда.

Упълномощаването на ответника да продаде от името на ищцата собствения ѝ недвижим имот и да получи продажната цена за него, свидетелства за сключването между страните на договор за поръчка. Предаването на получената при продажбата сума се дължи на договорно основание и искът следва да се квалифицира по чл. 284, ал. 2 ЗЗД, а не като такъв с правно основание чл. 59 от ЗЗД .Задължението на довереника по договор за поръчка е изискуемо от получаване на даденото в изпълнение на поръчката, което той е длъжен да отчете незабавно и без покана - задължение, следващо от естеството на мандатното правоотношение - в този смисъл решение № 98 от 20.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 520/2012 г., IV г. о., решение № 300 от 23.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1366/2011 г., IV г. о., решение № 11 от 03.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3889/2014 г., IV г. о. Въззивният съд се е произнесъл в съответствие с така установената практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, поради което не е налице релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по обуславящия за изхода на делото въпрос относно началния момент на 5-годишния давностен срок за погасяване на вземането на доверителя към довереника по отчетната сделка.

Въпросите от процесуалноправно естество относно задължението на съда да се мотивира, като се произнесе по всички възражения и доводи на страните и обсъди приетите по делото доказателства, не обосновават допускане до касационно обжалване по критерия на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В случая съдът е изложил подробни и ясни мотиви по събраните относими доказателства, както и по въведените от страните доводи и защитни тези, като се е произнесъл по предмета на спорното право съобразно вътрешното си убеждение за установените факти и приложението на закона към тях. Бланкетните и абстрактни твърдения на касаторката за наличието на противоречие с цитираната практика на ВКС не удовлетворяват изискването за точно и мотивирано изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.

При този изхода на спора ответникът по касация има право на разноски, но такива не следва да бъдат присъдени поради липсата на доказателства за тяхното извършване.

Предвид гореизложеното, ВКС, състав на III г. о.