Определение № 92 от 10.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 745/2014 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на П. Д. Н. и Д. К. М. против определение № 418/26.11.2013 г., постановено по гр.д.№ 6820/2013 г. от състав на ІІ гр.отд. на ВКС в частта, с която е оставена без разглеждане касационна жалба, на основание чл.280, ал.2 ГПК. Ответникът по частната жалба я оспорва, с писмен отговор. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, в обжалваната част, състав на ВКС е приел, че при претендираните по 1/8 ид.ч. от всеки един от двата обекта – недвижими имоти, по предявените ревандикационни искове, цената на всеки един от обективно заявените искове е под 5 000 лева, предвид данъчната оценка на имотите, определящи и цената на исковете. В разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК предвижда критерий, който изключва приложното поле на чл.280, ал.1 от ГПК, като се касае за установен минимален праг на цена на иска от 5000 лева. Разпоредбата е императивна и съгласно нея не подлежат на касационно обжалване решения на въззивния съд, с цена на иска под 5000 лева. По делото, на лист 36-39 от производството пред районен съд, се съдържат данни за данъчната оценка на имотите, като тяхната обща данъчна оценка е 11 752,95 лева, като цената на всеки един от предявените искове с правно основание чл.108 ЗС, е 2 938,20 лева. Настъпилото правоприемство в хода на процеса не променя цената на определените към момента на предявяването искове. Тази цена, предвид разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК, води до извод за недопустимост на касационното обжалване, по отношение на тези искове, като постановеното в този смисъл определение на състава на ВКС следва да се потвърди. Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия