Определение № 6 от 07.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2711/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 12486/02.12.2020 г. по гр.д. № 459/2020 г., с което Софийски апелативен съд, потвърждавайки решение № 8714/ 19.12.2019 г. по гр.д. № 6727/2019 г. на Софийски градски съд е отхвърлил иска на Е. Д. М. срещу Прокуратурата на Република България, квалифицирайки го по чл. 49 ЗЗД, за сумата 100 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконния отказ на Прокуратурата на Република България да образува досъдебно производство за престъпление по чл. 321 НК, чл. 142а НК и чл. 282 НК, извършено от съдия Елена Попова при разглеждане и решаване на НЧД № 1231/2018 г. на СпНС. Решението се обжалва от Е. Д. М. с искане да бъде допуснато до касационен контрол по процесуалноправните въпроси: 1. Следва ли въззивният съд в решението си по съществото на спора да го разгледа, като се произнесе по всички оплаквания във въззивната жалба от ищеца, кореспондиращи с неговите доводи и възражения? и 2. Длъжен ли е въззивният съд в мотивите към своето решение по съществото на спора да разгледа всички доводи и възражения на страните и да обсъди събраните по делото доказателства за релевантните факти? Касаторът счита въпросите от значение за конкретното дело (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол) и твърди, че въззивният съд ги е решил в противоречие с конкретни решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 – 293 ГПК, а и с ППлВС № 1/1953 г., ППлВС № 7/1965 г. и ППлВС № 1/1985 г. По същество се оплаква, че решението е необосновано, последица от необсъдените и неприложени от въззивния съд чл. 127 от Конституцията на Република България и чл. 2, ал. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, които пряко обуславят извода за незаконосъобразност на отказа на Прокуратурата (касационни основания по чл. 281, т. 1 и т. 3 ГПК). Ответникът Прокуратура на Република България, ответник и по касация, възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение за представителството пред касационната инстанция. Настоящият състав намира жалбата с допустим предмет – решението е въззивно, по гражданско дело с цена на иска над 5 000 лв.; от процесуално легитимирана страна – касатор е ищецът, а искът е отхвърлен; спазен е срокът по чл. 283 ГПК – преписът от решението е връчен на 18.01.2021 г., а жалбата е от 08.02.2021 г.; налице са и всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост, но повдигнатите въпроси нямат претендираното значение. Съображения: За да изключи незаконността на отказа на Прокуратурата да образува досъдебно производство за престъпление по чл. 321 НК, чл. 142а НК и чл. 282 НК, извършено от съдия Елена Попова при разглеждане и решаване на НЧД № 1231/2018 г. на СпНС – противоправният акт на държавния орган, от който според твърденията в исковата молба произтичат неимуществените вреди за ищеца, въззивният съд е приел, че не подлежи на съдебен контрол постановлението с отказа от 15.02.2019 г. по пр.пр. № 1528/2018 г. на Специализираната прокуратура, потвърдено с постановлението от 27.03.2019 г. на Апелативната специализирана прокуратура. При тези мотиви, с които въззивният съд е изключил осъществяването на факта, пораждащ вземането по иска, квалифициран по чл. 49 ЗЗД – незаконен акт на Прокуратурата, повдигнатите въпроси не обуславят обжалваното решение. Обективно, те биха могли да се свържат (конкретизират и уточнят в смисъла по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС) с касационните оплаквания за необоснованост на решението и постановяването му в нарушение на чл. 127 КРБ и на чл. 2, ал. 1 КЗПЧОС. Различен е обаче процесуалноправният въпрос от значение за конкретното дело. Този въпрос е: Постановлението за отказ от образуване на досъдебно производство задължително ли е за гражданския съд по иска за обезщетение на вредите от този незаконен акт на Прокуратурата? По повдигнатите от касатора въпроси е изключена общата предпоставка (условие) по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. При този изход и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК касаторът следва да заплати юрисконсултско възнаграждение за представителството на Прокуратурата пред настоящата инстанция. Като съобрази ниската степен на сложност на делото във фазата по селектиране на касационната жалба и остойности труда по писмения отговор на касационната жалба от ответника, настоящият състав определя възнаграждението за сумата 80.00 лв., включително законовата възможност да е под минималния размер по чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. При тези мотиви, съдът