Определение № 3211 от 15.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2103/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. Т. П., със съдебен адрес – [населено място], подадена чрез адвокат Г. Д., срещу определение №329/07.04.2026 г. по ч.гр.д. №144/2026 г. на Добричкия окръжен съд. С обжалваното определение е потвърдено определение №77 от 13.01.2026 г. по гр.д. №2320/2025 г. на Добричкия районен съд, с което е върната исковата му молба и е прекратено производството по делото по предявения отрицателен установителен иск за недължимост на сумата 9 312 лв. по издадена от "Станев Агро" ЕООФ фактура №83/23.05.2024г., приета като дължима за разноски по изп.дело № 20248110400053 по описа на ЧСИ с peг. №811 и район на действие ДОС, поради недопустимост на иска. Жалбоподателят твърди неправилност на обжалваното определение и иска неговата отмяна. В изложението си жалбоподателят се позовава на основанията по чл.280, ал. 1, т.1 и т.3 ГПК по въпросите за задължението на съда да обсъди всички искания, доводи и възражения на страните в рамките на предмета на делото и за възможността да се предяви отрицателен установителен иск за недължимост на разноски в изпълнителното производство. Посочени са решения на ВКС и ТР№2 по тълк. дело №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Въззивният съд е приел, че искът е недопустим, защото защитата на длъжника срещу начислените от съдебния изпълнител разноски за изпълнителното производство се осъществява чрез обжалване по чл.435, ал.2, т.7 ГПК. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІII г.о., намира следното: Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като повдигнатите въпроси са разрешени в съответствие със задължителната практика на ВКС, поради което не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Според ТР №6 от 15.01.2019 г. по тълк.д. №6/2017 г. на ОСГТК на ВКС обжалването с частна жалба по естеството си е пълно въззивно, Подадената бланкетна частна жалба не само е редовна, но чрез нея страната може ефективно да защити правото си, а ако в частната жалба са изложени конкретни оплаквания срещу обжалваното определение, те имат значение единствено да ориентират съда за становището на страната. И в двата случая съдът служебно проверява всички правнорелевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон, която дейност не е обусловена от волята на страните, обективирана посредством оплакванията за незаконосъобразност. Видно от мотивите на съда, същият е разгледал оплакванията на жалбоподателя и е изложил мотиви защо счита, че предявеният иск е недопустим. Съобразена е и задължителната практика на ВКС, според която ГПК изчерпателно е уредил способите, чрез които да се реализира отговорността за разноски на страните и претендирането им като предмет на самостоятелен иск е недопустимо поради погасяването на тази правна възможност извън процеса, за който направените разноски се отнасят. Пътят на защита срещу определените в принудителното изпълнение разноски е чрез жалба срещу действията на съдебния изпълнител, поради което отрицателен установителен иск за недължимост на разноските е недопустим – определение №89 от 27.01.2012 г. по ч.гр. дело І604/2011 г. на ВКС, IV г.о. Според разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните определения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под точно прилагане на закона най-общо се разбира еднообразно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователната и противоречива практика на ВКС или пък преодоляване на погрешна постоянна практика. За да бъде налице основанието за допускане на касационно обжалване - от значение за развитие на правото пък би следвало да има такова тълкуване на закона, при което ще се стигне до отстраняване на непълноти на правните разпоредби и в крайна сметка до усъвършенстване на правоприлагането. Съобразно ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Задължението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваният акт не може да се допусне до касационен контрол на основания, различни от формулираните в жалбата. В частната касационна жалба не са изложени никакви доводи защо повдигнатите въпроси са обусловили изхода на делото и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.