Определение № 2130 от 29.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 425/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. И. Коливичен от [населено място], общ. Свиленград, обл. Хасково, действащ лично и със съгласието на своята майка М. П. А., срещу решение № 374 от 08.11.2023 г. по в. т. д. № 461/2023 г. на Пловдивски апелативен съд, в частта, с която, след частична отмяна на постановеното от Хасковски окръжен съд решение № 42 от 24.04.2023г. по т. д. № 225/2022 г. предявеният от касатора против Застрахователно акционерно дружество „Алианц България“ АД, [населено място] иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие от 01.05.2021 г. е отхвърлен за разликата от 35 000 лв. до пълния претендиран размер 120 000 лв. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно на всички предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК основания. Изразено е несъгласие с размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди от процесното пътно-транспортно произшествие с твърдението, че същото е занижено. Според касатора, въззивният съд е приложил неточно въведения в чл. 52 ЗЗД критерий за справедливост, като не е оценил комплексно и в пълен обем релевантните и обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства, в т. ч. продължителността на търпените от него неимуществени вреди вследствие на причинените болки и страдания и установеното от заключението на медицинската експертиза, че е увреден пожизнено. Като обосноваващ допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпросът: „Може ли решаващият съдебен състав да мотивира своето решение на базата на предположения, противоречащи на приетата по делото медицинска експертиза, неоспорена от страните в процеса, без да са събрани доказателства, които категорично да я опровергават, в това число и липса на повторна експертиза“. По отношение на така поставения въпрос се поддържат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 ГПК по част от съображенията за неправилност, изложени в самата касационна жалба. Ответникът по касация – Застрахователно акционерно дружество „Алианц България“ АД, [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване поради отсъствие на предпоставките по чл. 280 ГПК, респ. за оставяне на жалбата без уважение, по съображения в писмен отговор от 29.02.2024 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение въззивният съд, като е съобразил факта, че първоинстанционното решение е влязло в сила за присъденото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди от процесното пътно-транспортно произшествие до размер на сумата 20 000 лв., е приел за доказани предпоставките за ангажиране отговорността на ответния застраховател по реда на чл. 432, ал. 1 КЗ. С оглед подадените и от двете страни въззивни жалби, решаващият състав е счел, че спорът във въззивното производство се концентрира единствено около размера на дължимото обезщетение и наличието на съпричиняване. Въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат поради неупражнен от родителите на ищеца надзор в изпълнение на задължението им по чл. 125, ал. 3 СК. От показанията на разпитаните по делото свидетели и от заключенията на автотехническата и медицинската експертизи е приел за установено, че в момента на удара ищецът не е бил на платното за движение, а на тротоара, на скамейките пред кметството, заедно с други деца, където е връхлетял автомобилът при завъртането му след удар в крайпътното дърво и травмите са получени при пробождане с отчупено дървено парче от пейката, т. е. ищецът се е намирал в безопасна за движението зона, предназначена за отдих, пребиваването му в която по никакъв начин не е способствало или улеснило настъпването на вредоносния резултат. Освен това е счел, че не може да се очаква при сложния механизъм на реализиране на произшествието, свързан с рязка промяна на траекторията на автомобила в различни посоки, удар в крайпътно дърво и завъртане, че присъствието на родител би предотвратило нараняването на детето. Въззивната инстанция не е споделила обаче извода на първостепенния съд относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Отчитайки всички установени обстоятелства относно: сериозния характер на травмите, засягащи телесната цялост и жизнено важен вътрешен орган, довели до временно опасно за живота разстройство на здравето и предизвикали силни физически болки; извършената тежка коремна операция под пълна анестезия, протекла без усложнения; не твърде продължителния оздравителен процес, протекъл за около един месец без усложнения; търпените през време на него физически болки и ограничения при обслужването, двигателните активности, храненето и общуването, несъмнено свързани със значителни по интензитет за дете на дванадесет години негативни преживявания, наред със силния стрес от внезапно настъпилото произшествие, с оглед и на неговия механизъм; настъпилите усложнения с появата на следоперативни сраствания между чревните примки, които са премахнати при втората операция, но за период от година и пет месеца до извършването й са причинявали силни временни коремни болки, както и съобразявайки икономическата обстановка в страната към датата на произшествието, когато е възникнало основанието за ангажиране на отговорността на ответника и откогато са налице интензивно протичащи инфлационни процеси, въззивният съд е приел, че за пълното репариране на претърпените неимуществени вреди следва да се присъди обезщетение от 35 000 лв., а не в определения от първата инстанция размер 45 000 лв. Като неоснователно решаващият състав е счел твърдението, че констатираното при хистологичното изследване на ищеца наличие на зряла мастна тъкан с изразена цианоза на съдовете и поставена диагноза „оментум с остър венозен застой“ е увреждане, получено в резултат от процесното произшествие, доколкото причинно-следствена връзка между тях не се установява нито от епикризата, в която е описано, нито от заключението на медицинската експертиза. Извод за отсъствие на причинно-следствена връзка с произшествието и получените в резултат на него увреждания е направен и по отношение претърпяната от ищеца на 02.10.2022г. операция на остър апендицит. Отчетено е обстоятелството, установено от поясненията на експерта-медик, че новият оперативен разрез е бил на мястото на разреза при първоначалната операция, но е удължен и уширен и че е в същото оперативно поле, като по повод на тази втора операция в зоната на средната трета на тънките черва са намерени няколко „брида“ /гребени/, представляващи сраствания между чревните примки, затрудняващи моторната функция на червата и преминаването на чревния пасаж, получени вследствие на първата операция. Решаващият състав е преценил, че срастванията имат увреждащ характер и то пожизнено, но е счел, че липсват доказателства при ищеца да са се проявили посочените негативни симптоми, освен болките в корема, установени от показанията на неговия баща, тъй като оплакванията от запек, безапетитие, лесна уморяемост и отслабване около 5 кг за последните месеци, отразени в амбулаторен лист от 14.06.2023 г., са се появили след втората операция, при която, според вещото лице, неминуемо възникват нови сраствания. В тази връзка се е позовал на епикризата относно втората операция, в която е посочено, че констатираните сраствания от първата операция са били разградени – дебридман и адхехзиолиза, което се потвърждава и в писменото заключение на медицинската експертиза. За разлика от първата инстанция, въззивният съд не е възприел устните обяснения на вещото лице, според които при втората операция лекарите са се опитали да почистят част от намерените бридове, и, колкото и да чистят срастванията, една част от тях остават, което е увреда за цял живот, като експертът не вярва да са изчистили всички бридове. Преценил е същите като негово субективно мнение, което не кореспондира на отразеното в епикризата за разграждане на намерените сраствания, т.е. отстраняване на всички налични в същото оперативно поле. Поради това е заключил, че възникналите като следоперативно усложнение сраствания са били премахнати при втората операция и че възпалението на сляпото черво, заради каквото е извършена, не е в причинно-следствена връзка с травмите от произшествието, в каквато връзка съответно не са и срастванията, възникнали в резултат на тази втора операция, на които именно се дължат появилите се след нея оплаквания от затруднено изхождане, загуба на апетит и тегло. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Единственият поставен от касатора въпрос е относим към правилността на обжалвания акт, поради което не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснено в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. От изложените към него съображения, преповтарящи оплакванията в касационната жалба, е видно, че в действителност въпросът обективира несъгласието на страната с изводите, до които е достигнал въззивният съд въз основа на събраните по делото доказателства. Извършената от него преценка е обстойно мотивирана, което е изцяло в съответствие с правомощията му на инстанция по същество. Правилността на същата обаче може да бъде проверена единствено при вече допуснат касационен контрол, но не е основание за допускането му. Освен поради отсъствие на общата предпоставка, касационното обжалване не може да бъде допуснато и поради недоказаност на поддържаните за него основания. В подкрепа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е посочена изобщо практика на Върховен касационен съд – нито задължителна, нито казуална. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е заявено напълно бланкетно, без да са аргументирани, в съответствие с указанията в т. 4 от цитирания тълкувателен акт, формиращите го две кумулативни предпоставки. Що се отнася до посочената от касатора разпоредба на чл. 280, ал. 2, доколкото не е уточнено, за коя от визираните в нея хипотези се твърди, че е налице, същата не подлежи на обсъждане. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК