Определение № 196 от 08.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 179/2010 г.

Производството е образувано по частна жалба на Р. И. – П. чрез адв. Р срещу определение №160 от 07.01.2010г по ч.гр.д. № 12734/2009г на Софийски градски съд, с което е потвърдено определението на СРС 87 състав по гр.д. № 9290/2009г по оставена без уважение молба за допускане на обезпечение на искане по чл. 56 от СК, свързано с предоставяне ползване на семейното жилище при бракоразводен процес. В изложение към касационната жалба се поддържа противоречива практика по процесуален въпрос и обстоятелства по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК ,по въпроса приложим ли е института на обезпечението при спор с предмет чл. 56 от СК. Ответникът в производството е заявил отговор ,няма интерес от обезпечаване. Обжалваното определение на Софийски градски съд е постановено в рамките на въззивния контрол, по частна жалба на страната срещу отказ да се допусне обезпечение. Касае се за въззивно, а не първопостановено за пръв път от въззивен съд определение по смисъла на чл. чл. 274 ал.1 от ГПК и за да бъде допустимо касационно обжалване, следва комулативно да са налице двете положителни условия, предвидении в чл. 274 ал.3 от ГПК. Върховен касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение счита, че производството по частната касационната жалба следва да бъде спряно. Въпросът за допустимостта на нейното разглеждане от Върховен касационен съд ,който е служебен и по който въпрос предстои настоящия съдебен състав неотменно да се произнесе, е поставен за разрешаване по вече образуваното т.д. №1/2010г на общото събрание на гражданска и търговски колегии на ВКС и делото е насрочено. Задължителното тълкуване от ОСГК и ОСТК на съдържанието на чл. чл. 274 ал.3 от ГПК във връзка допустимо касационно обжалване на въззивни определения по обезпечителни мерки, обуславя спиране на настоящето производство на специалното основание по чл. 292 от ГПК. Воден от горното Върховен касационен съд,ІІІг.о