Определение № 2505 от 11.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4276/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх.№ 15605 от 13.07.2022 г., подадена от „Орхидея Пропъртис” EООД чрез адвокат Ц. К. от САК срещу въззивно Решение № 705 от 19.05.2022 г. по в.гр.д.№ 1457/2021 г. на Софийски апелативен съд, г.о., ХІV състав. Жалбата, като подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, отговаряща на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК, придружена от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК и насочена срещу решение, подлежащо на касационно обжалване, е процесуално допустима. Ответницата по касация Е. С. К. е депозирала отговор чрез адвокат П. С. от САК. Поддържа, че не са налице основания за допускане на обжалването, както и че въззивното решение е правилно. Претендира присъждането на разноските за защитата пред ВКС. По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното: С обжалваното решение е потвърдено Решение № 260238 от 29.09.2020 г. по гр.д.№ 2056/2019 г. на Софийски градски съд, І г.о., 13 състав, с което е отхвърлен предявеният от „Орхидея Пропъртис” EООД срещу Е. С. К. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да се признае за установено, че ищецът е собственик на недвижими имоти, находящи се в [населено място], [улица], изградени в дворно място с идентификатор ***, съставляващо урегулиран поземлен имот *-* в кв. 29 по регулационния план на [населено място], местност „В.-В. С.”, а именно: апартамент № 18, находящ се на четвърти етаж, със застроена площ от 76,15 кв.м., идентификатор *****, заедно с 3,85% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, заедно с мазе № 9, находящо се в сутерен, с площ от 2,02 кв.м., заедно с 0,03% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото; апартамент № 19, находящ се на ІV етаж, със застроена площ от 100,35 кв.м., идентификатор *****, заедно с 4,83% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, заедно с мазе № 10, находящо се в сутерен, с площ от 1,99 кв.м., заедно с 0,03% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Установено е, че бивши собственици на земята, съставляваща имот пл.№ * в м. „Зоопарк” по плана на [населено място], с площ от 700 кв.м., са М. Г. М. и Й. В. Г., които са учредили безсрочно право на строеж в полза на „Комстрой-94” ЕООД, представлявано от М. М., за изграждане на жилищна сграда с подземни гаражи, абонатна и два магазина, състояща се от сутерен, пет етажа, подпокривен етаж и кула, със застроена площ на сградата от 337,45 кв.м. и РЗП от 2 317,62 кв. м., с изключение на обекти, за които учредителите изрично са си запазили право на строеж (посочени в н.а.№ 92, том 5, рег.№ 7219, по н.д.№ 847/2007 г.), срещу задължение на приобретателя–изпълнител да построи лично или чрез трето лице посочените обекти и поеме разходите по тяхното проектиране и строителство. „Комстрой-94” ЕООД се явява праводател на Е. К. и на други физически лица, с които дружеството е сключило договор за замяна (н.а.№ 113 от 20.12.2007 г. по н.д.№ 1063/2007 г. на Нотариус Д.Т.), по силата на който, срещу прехвърляне собствеността на имоти в землището на [населено място], приобретателят „Комстрой-94” ЕООД е прехвърлил право на строеж в полза на физическите лица за имотите, описани в нотариалния акт под № 3, включително процесните апартаменти №№ 18 и 19 – за Е. К.. Във връзка с твърдяното придобивно основание, от което ищецът черпи права, са представени писмени доказателства, съгласно които с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 176, том XXXIV, д.№ 6889/1996 г. на Първи нотариус при СРС, на 11.04.1996 г. М. М. и съпругата му Й. Г. са продали на „Датекс” ООД 1/10 идеална част от недвижимия имот, индивидуализиращ се към този момент като дворно място в [населено място], съставляващо имот с пл.№ * по плана на [населено място], м. „З.”, цялото с площ от 700 кв.м. На същата дата между „Датекс”ООД и М. и Й. М. е сключен в писмена форма договор за доброволна делба на недвижим имот от 11.04.1996 г., вписан в Служба по вписванията на 13.11.2018 г. С договора за доброволна делба М. М. и съпругата му Й. Г., като собственици на 9/10 идеални части, и Н. Б. И. – управител на „Датекс” ООД, са постигнали съгласие за прекратяване на съсобствеността и възлагане на имота в дял на „Датекс” ООД, който става изключителен собственик на процесния имот срещу платена цена на другите съсобственици. С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 41 от 21.12.2018 г., том VII, дело № 18327, peг.№ 1095/2018 г. на нотариус Ст.Т. дружеството „Датекс” ООД е прехвърлило на ищеца „Орхидея Пропъртис” EООД описания в исковата молба недвижим имот с идентификатор № ***, находящ се в [населено място], СО, р-н „Л.”, [улица]с площ от 663 кв.м. (по документ за собственост от 700 кв.м.) срещу продажна цена от 12 376 лева., която сума продавачът е заявил, че е получил изцяло от купувача при подписване на предварителен договор на 20.12.1997 г. Във връзка със спорния въпрос към кой момент е завършена в груб строеж сградата, в която се намират спорните обекти, e представено удостоверение за въвеждане в експлоатация № 434 от 26.04.2016 г. на директора на Дирекция „Общински строителен контрол”, СО, вх. № САГ17-ТК00-2242 от 15.09.2017 г. В съдържанието към окончателен доклад съгласно чл. 168, ал. 6 ЗУТ, в приложение № 3, т. 13 и т. 14 от преписката приложена от Столична община, е отбелязано съставяне на акт образец № 14, като в т. 13 е посочено приемане на конструкцията без хидроизолационни работи по покрива от 01.03.2009 г. и акт образец № 14 за приемане на конструкцията с хидроизолационни работи по покрива от 30.08.2014 г. Представен е акт 14 от 01.03.2009 г. и неговото съдържание свидетелства, че носещата конструкция на строежа “жилищна сграда с подземни гаражи, абонатна и два магазина”, находяща се в УПИ *-*, кв. 29, м. „В. В. С.”, е в състояние да понесе по време на последващото изпълнение на СМР, както и при експлоатацията му всички постоянни, временни и особени натоварвания съгласно проекта и действащата нормативна уредба. Приложен е констативен протокол от 10.10.2008 г. съставен на основание чл. 181, ал. 2 ЗУТ и вх.№ АБ 70/10 от 03.09.2008 г. по искане на М. М., в който се сочи, че сградата е изпълнена в груб строеж, частично монтирана ПВЦ дограма, изпълнени са ел. инсталации и ВиК инсталации, частично са изпълнени ОВ инсталации, с вътрешна мазилка, без външни мазилки. От заключение на СТЕ е установено, че процесната жилищна сграда е изградена по смисъла на ЗУТ до степен на завършеност груб строеж към 01.03.2009 г. Този извод е обоснован с констатираните по документацията видове СМР, сред които изливане на бетонова плоча на 08.12.2008 г., на 13.01.2009 г. декофриране на тази плоча, свидетелстващо за завършено изпълнение на носещата стоманено бетонна конструкция на сградата, констативен протокол от 10.10.2008 г., издаден на основание чл. 181, ал. 2 ЗУТ, отразяващ, че за обекта са изпълнени инсталационни и довършителни видове работи, включително вътрешни мазилки. С приложения констативен протокол от 10.10.2008 г., издаден на основание чл. 181, ал. 2 ЗУТ, е изяснено, че процесната жилищна сграда към този момент е била изградена в груб строеж, с частично монтирана ПВЦ дограма, с изпълнени ел. и ВиК инсталации, с частично изпълнени ОВ инсталации и изпълнени вътрешни мазилки. Към преписката за въвеждане на сградата в експлоатация е приложено и удостоверение на Дирекция „Софийски кадастър” - СО на 08.12.2008 г., с което е удостоверено, че възложителят на строежа на процесната жилищна сграда е предоставил всички необходими документи за обекта, съгл. изискванията на чл. 52, ал. 4 ЗКИР, във вр. с чл. 116, ал. 1 и чл. 175, ал. 5 ЗУТ. От заключението на техническата експертиза e установено, че по делото са приложени два броя акт-образец 14 за приемане на конструкцията на процесната жилищна сграда, както следва: акт – образец 14 от 01.03.2009 г., надлежно подписан от лицата, изискващи се по Наредба № 3/2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството и акт-образец 14 от 30.08.2014 г. с идентично съдържание като първоначално изготвения и подписан от същите лица, като единствената разлика в тях според експертизата е в отразяването на строителя на обекта. При формиране на фактически констатации по спорният въпрос към кой момент сградата е завършена в груб строеж е взето предвид обстоятелството, че са съставени два констативни протокола, издадени на едно и също основание (чл. 181, ал. 2 ЗУТ), които се отнасят до една и съща сграда, но са от различни години. Прието е, че в закона не е предвидено правомощие на общинската администрация за ревизиране на последиците при вече упражнена компетентност по чл. 181 ЗУТ, и щом като общинската администрация вече веднъж е удостоверила определено фактическо положение, в случая степента на завършеност на сградата на етап „груб строеж”, това удостоверяване е неотменимо. За момент на реализиране на грубия строеж следва да се имат предвид изводите на вещото лице за завършеност на сградата на този етап през 2009 г., които са направени след подробно изследване на всички актове и протоколи, предвидени в Наредба № 3/2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, като подробно е описан всеки акт за приемане на извършените СМР по нива. Този извод напълно кореспондира с представения акт образец 14 от 01.03.2009 г., който според експертизата напълно съответства по съдържание с по-късно съставения акт образец 14 от 30.08.2014 г. с единствената разлика относно изпълнителя и технически ръководител. Във връзка с възраженията на ответницата, че ищецът не се легитимира като собственик, защото спрямо неговия праводател „Датекс” ООД бившите собственици М. и Й. М. са демонстрирали собственическо отношение, упражнявайки непрекъснато фактическа власт и извършвайки разпоредителни сделки лично от тях като собственици в периода 1997-2007 г., са представени множество писмени доказателства и тези обстоятелства не са били очертани като спорни между страните. Представени и приобщени по делото са нотариален акт за замяна от 22.12.2005 г., разрешение за строеж от 09.10.2006 г. на СО, район Л., нотариален акт за учредяване право на строеж по нот.д.№ 57936/2007 г. и др., в които за собственици са посочени М. и Й. М.. Наред с това още с отговора на исковата молба е заявено и възражение за нищожност на договора от 2018 г., от който с ищецът черпи права, като симулативен, поради липсата на доказателства за плащане на продажна цена и че са представени частни документи без достоверна дата. В тази връзка и с оглед на констатирани процесуални нарушения от първата инстанция пред въззивния съд са приети нови писмени доказателства - предварителен договор от 20.12.1997 г., описан в приложенията към нот.акт № 41, н.д.№ 18327/2018 г., видно от съдържанието на който „Датекс” ООД, като продавач, и М. Г. като купувач са постигнали съгласие за сключване на окончателен договор за същия спорен имот срещу продажна цена от 12 376 000 лв. (неденоминирани лв.), изплатена напълно и в брой към подписването му. На същата дата е оформено и допълнително споразумение (анекс) към предварителния договор, с който е постигнато съгласие владението да се предаде на купувача М. Г. след сключване на окончателен договор в нотариална форма. По повод на процесния нотариален акт от 2018 г. е сключено и споразумение от 21.12.2018 г между дружеството-ищец, М. Г. и “Графити 04” ЕООД, с което ищецът е признал задължението си към М. Г. в размер на 12 376 лв., представляваща продажна цена, платена на неговия праводател „Датекс“ ООД по предварителен договор от 20.12.1997 г., която ищецът се е задължил да заплати на М. Г. в месечен срок след приключване на съдебните дела и предаване владението на всички изградени в процесното дворно място самостоятелни обекти. Продажбата от 2018 г. е извършена от името на дружеството „Датекс” ООД, действащо чрез пълномощник Г. М., който е син на предишните собственици М. и Й. Г. При идентично установени факти въззивният съд е споделил изводите на първата инстанция, че ищецът не е материално легитимиран по иска, тъй като не е установил правото си на собственост върху процесните два обекта на твърдяното придобивно основание - приращение по чл. 92 ЗС като собственик на терена. Прието е, че процесната сграда е завършена на етап „груб строеж” през 2009 г., и че учреденото в полза на ответницата право на строеж е било реализирано в предвидения в закона петгодишен срок, считано от 2007 г., и от този момент се е трансформирало в право на собственост върху обособените самостоятелни обекти. В полза на ответницата е възникнало право на собственост върху процесните обекти на посоченото правно основание чрез трансформиране на правото на строеж в право на собственост върху двата апартамента, учредено през 2007 г., с което се отричат заявените права на ищеца, произтичащи от договор за покупко-продажба и договор за доброволна делба от 1996 г. Вписването на прехвърлителните сделки в полза на праводателя на ищеца през 1996 г. действително не се отразява на вещно-транслативния им ефект, нито придобитото право на собственост по предвиден в закона правен способ би могло да се загуби поради неупражняването му, освен ако друг правен субект не го е придобил по силата на оригинерен придобивен способ. По делото обаче безспорно е установено, че договорът за доброволна делба от 11.04.1996 г., с който праводателят „Датекс” ООД се легитимира като собственик на 9/10 идеални части е бил вписан в Служба по вписванията 22 години по-късно - през 2018 г., непосредствено преди разпоредителната сделка в полза на „Орхидея пропъртис” ЕООД и следва по време вписването на акта за собственост през 2007 г., от който ответницата черпи права. Тази сделка, ако е действителна, би имала облигационно действие между страните М. и Й. Г. и “Датекс” ООД, но не може да породи желаните вещноправни последици, когато преди вписването й има вписана сделка, с която същият прехвърлител или неговият праводател (М. и Й. Г.) са се разпоредили със същото право в полза на друго лице („Комстрой-94” ЕООД), което пък се явява праводател на ответницата К.. Прието е, че поредността на вписването от същия прехвърлител, респективно негов праводател или правоприемник, при деривативните придобивни основания, е в основата на непротивопоставимостта, при което по-късно вписаният акт на разпореждане със същите права не поражда вещноправни последици (чл. 113 ЗС). По-късно вписаният договор за доброволна делба през 2018 г., от която праводателят на ищеца черпи права в обем на 9/10 идеални части, е непротивопоставим на ответницата К., придобила права по договор за суперфиция, вписан през 2007 г. Спорът следователно се концентрира до останалите 1/10 идеални части, за които праводателят „Датекс”ООД се легитимира с договор за продажба от 11.04.1996 г. за спорния терен, сключен между него и М. и Й. М.. Този договор е оформен с нотариален акт № 176/96 г. на нотариус при Софийски районен съд и вписан в служба по вписвания на същата дата. Ответницата не би могла да се позове на владение от страна на посочените лица М., осъществявано в периода 1996-2007 г. като придобивен способ, защото така ще релевира чужди права в процеса, но всички развити съображения в тази насока следва да бъдат разгледани и обсъдени, включително и за двата процесни договора, на плоскостта на възражението за симулативност на придобивната сделка от 2018г., заявено своевременно в срока за отговор на исковата молба. Съгласно ТР № 1 от 27.04.2022 г. по тълк.д.№ 1/2020 г на ВКС, ОСТГК, при разрешаване на спор за собственост, когато страните се позовават на вещни права, придобити по деривативен способ, съдът има задължение да прецени не само валидността на последната сделка (в случая договорът от 2018 г. между „Орхидея Пропъртис” ЕООД и „Датекс” ООД), но и валидността на предходните, ако доказателства за тях са представени по делото. В случай, че предходна сделка е нищожна, то последващите сделки, макар и валидни, не биха могли да породят вещноправен ефект. Пред първата инстанция са представени писмени доказателства, които не са оспорени от страните и от тях е установено, че спорният терен, с който бившите собственици М. са се разпоредили в полза на праводателя на ищеца през 1996 г., впоследствие е бил предмет на множество други разпоредителни сделки, извършени от същите лица или чрез представлявани от тях дружества в полза на други страни в периода 2003 г.- 2007 г. В легитимационните документи М. се сочат за собственици на имота, въпреки че са прехвърлили правото на собственост на „Датекс” ООД още през 1996 г. От всички писмени доказателства, включително и от удостоверение от 26.04.2016 г., e установено, че въпросният терен не е преставал да бъде в тяхна фактическа власт, и че последните са я упражнявали със собственическо отношение с оглед на реализираните в този период разпореждания лично или чрез дружества, в които участват, включително праводателят на ответницата „Комстрой-94” ЕООД (чийто управител и едноличен собственик до 03.12.2012 г. е бил М. М.), „М.И.Пропъртис” ЕООД с управители М. М. и Й. Г. (в което е бил апортиран процесния имот УПИ *-* и сграда в груб строеж) и други. Праводателят на ищеца - „Датекс” ООД, не е бил във владение на процесния имот или за период от 20 години по никакъв начин не е манифестирал правото си на собственост спрямо бившите собственици, извършили множество действия на разпореждане, както и спрямо трети лица, намиращи се в имота. Процесният имот е деклариран от „Датекс” ООД чак през 2018 г., непосредствено преди изповядване на сделката в полза на „Орхидея пропъртис” ЕООД; при същата сделка е представено удостоверение, в което като собственици и ползватели фигурират други лица, а пълномощник на „Датекс” ООД е Г. М. – син на бившите собственици М.. В нотариалния акт от 2018 г. е вписано плащане на цената при подписване на предварителен договор на 20.12.1997 г. от купувача, който към този момент не е съществувал като юридическо лице, а видно от извлеченията от ТР е вписан на 19.12.2018 г. В същото нотариално дело е представено и приложено пълномощно, подписано от управителя на „Датекс” ООД с нотариална заверка от 03.07.2018 г., с което упълномощени да извършват действия от името на дружеството са именно бившият собственик М. М. и неговият син Г. М., сключили изброените множество разпоредителни сделки с въпросния имот в периода 1996-2007 г., когато негов собственик привидно е бил „Датекс” ООД, а цитираната за платена продажна цена от 12 376 лв. действително е нереална за процесния имот и построената в него 5-етажна сграда. Тези установени в процеса факти нямат отношение към нищожността на нотариалните удостоверявания, тъй като не касаят нарушения на императивни правила, предвидени за нотариалните производства, но имат пряко значение за валидността на правните сделки. Прието е, че тези факти свидетелстват, че сключените през 1996 г. сделки между праводателя „Датекс” ООД и бившите собственици М. са симулативни, тъй като действителната воля на страните е различна от обективираната в легитимиращите документи – в отношенията помежду им те не са целели настъпването на типичните за разпоредителните сделки правни последици, при които правото на собственост се придобива от друг правен субект. Обсъдените доказателства категорично и недвусмислено установяват разминаване между действителните и афишираните отношения между страните по тези сделки - бившите собственици М. и праводателя „Датекс” ООД, като съзнателно е придавано привидно правно състояние за пред трети лица, но зад обективираното изявление, вътрешната съгласувана между участниците в симулативната сделка воля е да не се породят съответстващите правни последици. В тези случаи, когато правните субекти не желаят изобщо да се породят каквито и да било правни последици, а целят, по една или друга причина, само да създадат такова впечатление у останалите субекти, сделката е абсолютно симулативна и като такава – нищожна от момента на сключването и изобщо не поражда правни последици. Симулативният договор може да е нищожен и без да прикрива друга сделка, като съдът разкрива нищожността на сделката при иск или по възражение на страната в процеса, когато този въпрос е преюдициален за изхода на спора. В конкретния случай е прието, че посочените сделки са нищожни поради абсолютна симулация по чл. 26, ал. 2 предл. 5 ЗЗД, поради това и последващата сделка от 2018 г. не би могла да породи прехвърлителен ефект. Това е достатъчно, за да бъде отречена материалната легитимация на ищеца. Нещо повече, тя не би могла да породи и облигационен ефект, защото всички обсъдени факти свидетелстват, че страните по нея- приобретателят ищец и праводателят „Датекс” ООД са целели подобно на предходните сделки да създадат привидно правно състояние пред трети лица, че е променен титуляра на правото на собственост, но в действителност не са имали воля договорът за продажба да породи присъщия си вещно-транслативен ефект. Поради това договорът за продажба от 2018 г., с който ищецът се легитимира за собственик на процесния терен е нищожен като абсолютно симулативен и като такъв не би могъл да породи каквито и да било правни последици. Прието е, че горните изводи не се опровергават от представените във въззивното производство писмени доказателства – предварителен договор за същия имот от 20.12.1997 г. между „Датекс” като обещател – продавач и предишния приобретатeл М. М. вече като купувач, нито от приложеното споразумение от 21.12.2018 г., уреждащо техни правоотношения по повод на продажната цена, доколкото представляват частни документи, които нямат достоверна дата и не могат да се противопоставят на ответницата. В изложение към касационната жалба се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Задължен ли е въззивният съд, при произнасянето по спорния предмет на делото, да прецени всички относими доказателства и да обсъди всички въведени от страните в процеса доводи и възражения, както и да изложи мотиви по тях; 2. Допустимо ли е произнасяне на съда по отношение достоверността на датата на частен диспозитивен документ, когато същият не е оспорен от насрещната страна; Представлява ли такова произнасяне без да е наведено възражение в тази насока нарушение на принципите на служебното начало и на състезателното начало; Може ли съдът да се произнася по незаявени или заявени извън законовоустановените срокове възражения, съответно да оказва съдействие на страните извън рамките, поставени с чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 2 и ал. 3 ГПК; 3. Има ли защитно действие вписването на актовете по чл. 112 ЗС, при конкуренция на приобретатели, които черпят права от различни праводатели за същия недвижим имот; 4. Допустимо ли е фактът на упражняване на фактическа власт да се доказва единствено с писмени доказателства. Твърди се, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС: първия въпрос - в противоречие с Решение № 59 от 14.04.2015 г. по гр.д.№ 4190/2014 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 27 от 28.06.2017 г. по търг.д.№ 2430/2015 г. на ВКС, І т.о., втория въпрос – в противоречие с Решение № 32 от 03.08.2020 г. по търг.д.№ 423/2019 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 135 от 10.03.2021 г. по търг.д.№ 1653/2019 г. на ВКС, І т.о., Решение № 50 от 16.05.2018г. по гр.д.№ 2104/2017 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 4 от 05.02.2016 г. по търг.д.№ 3480/2014 г. на ВКС, ІІ г.о., трети въпрос – в противоречие с Решение № 124 от 05.04.2012 г. по гр.д.№ 905/2011 г. на ВКС, І г.о., Решение № 275 от 30.10.2012 г. по гр.д.№ 444/2012 г. на ВКС, ІІ г.о. Относно четвъртия въпрос се твърди, че същия е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поддържа се и основанието по чл.280, ал.2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение по първия въпрос. Въззивният съд е изложил собствени мотиви, касаещи спора от фактическа и правна страна, обсъдил е събраните по делото доказателства, които са допустими и относими към правния спор и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, посочил е върху кои доказателства се основава приетата за установена фактическа обстановка. Разгледани са възраженията и доводите на страните. Оплакването за несъответствие между фактическите изводи и събраните доказателства представлява касационно основание за неправилност по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК, разглеждането на каквото в производството по чл. 288 ГПК е недопустимо. Втората група въпроси са свързани с оплакването в касационната жалба, че въззивното решение съдържа решаващ мотив, основан на преклудирано възражение на ответницата, направено след срока за отговор на исковата молба – че договорът за доброволна делба от 11.04.1996 г., вписан на 13.11.2018 г., й е непротивопоставим на основание чл. 113 ЗС. По тези въпроси също не може да се допусне касационно обжалване. Разпоредбата на чл. 113 ЗС е императивна и въззивният съд може да се позове служебно на нея, дори и без оплакване в тази насока във въззивната жалба – в този смисъл ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК. Съдът не е бил длъжен да дава нови указания за разпределяне на доказателствената тежест, тъй като фактите, от които зависи прилагането на тази норма, са били изяснени по делото. Действията на въззивния съд са изцяло в съответствие с приетото в тълкувателното решение, затова по поставените въпроси не може да се допусне касационно обжалване. Въпросите, зададени в контекста на представените по делото частни документи (предварителен договор и споразумение) изискват преценка на същите като доказателства, каквато не е допустима в настоящата предварителна фаза на селекция на касационните жалби. Въпрос № 3 от изложението не осъществява посоченото от касатора основание за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Правата на „Датекс” ООД (праводател на ищеца „Орхидея Пропъртис” ЕООД) и на „Комстрой-94” ЕООД (праводател на ответницата Е. К.) произтичат от общи праводатели – М. и Й. М., поради което законосъобразно е прието, че при разрешаване на спора следва да намери приложение разпоредбата на чл. 113 ЗС. Въпрос № 4 от изложението не е обуславящ изхода на делото, поради което не отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касационно обжалване. Изводът на съда за наличие на абсолютна симулация е изграден при обсъждане на всички относими доказателства по делото, като акцентът е върху писмените доказателства (нотариални актове, пълномощни, удостоверение, предварителен договор), тяхната поредност във времето, както и обстоятелството, че спорния терен, с който бившите собственици М. са се разпоредили в полза на праводателя на ищеца през 1996 г., впоследствие е бил предмет на множество разпоредителни сделки от същите лица или чрез представлявани от тях дружества в полза на други страни в периода 2003 г. – 2007 г., обстоятелството, че в нотариалния акт от 2018 г. е вписано плащане на цената при подписване на предварителен договор на 20.12.1997 г. от купувача, който към този момент не е съществувал като юридическо лице, а видно от извлеченията от ТР е вписан на 19.12.2018 г., уговорения размер на продажната цена, нереален за процесния имот. Упражняването на фактическа власт върху имота след 1996 г. от бившите собственици М. е само едно от обстоятелствата, взети предвид като обосноваващи в своята съвкупност извод за симулативност на сделките от 1996 г., а не единствена база, на която съдът е основал решението си по възражението за симулативност. Наред с това следва да се подчертае, че (извън хипотезите на чл. 164, ал. 1 ГПК) процесуалният закон не обвързва, респ. не поставя ограничения установяването на определени факти да се осъществява посредством конкретно доказателствено средство. В този смисъл и установяването на факта на упражнявана фактическа власт е допустимо да се извършва с писмени доказателства при съблюдаване правилото на чл. 12 ГПК. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, въззивният акт се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Доводи за вероятна нищожност или недопустимост не са заявени и в резултат от служебната проверка не се констатира вероятност за наличие на такива пороци. Не е налице и основанието, установено с третата хипотеза на чл. 280, ал. 2 ГПК, доколкото ВКС констатира, че въззивното решение е съобразено със закона и практиката по приложението му. Прочитът на съдебния акт не разкрива белези, които да сочат за наличие на пороци от кръга на тези по чл. 281, т. 3 ГПК, още по-малко такива, проявени в квалифицирана, особено тежка степен. С оглед изхода от настоящото производство, касаторът следва да заплати на ответницата по касация разноските за защита пред ВКС – договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 3 500 лева (ДПЗС № 23 от 21.10.2022 г., л. 84). По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение