Определение № 557 от 23.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 477/2012 г.

Производство по чл. 278 ГПК. Обжалвано е определение № 204/11.05.2012 на Върховния касационен съд, Трето граждански отделение по гр.д. № 518/2012, с което е оставена без разглеждане касационна жалба срещу решението на Софийския градски съд от 20.10.2011 г. по гр.д. № 10348/2011. Недоволен от определението е жалбоподателят „Е. С.” Е.,, който го обжалва в срок, като счита, че касационната жалба е допустима, тъй като цената на предявения иск за изплащане на трудово възнаграждение е над 5.000 лева. Ответникът по жалбата Д. Л. Г. я оспорва, като счита, че цената на всеки от разгледаните от въззивния съд искове и под 5.000 лева. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е първоинстанционно, туря край на делото и е постановено от състав на Върховния касационен съд, намира, че то подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че предмет на делото са парични вземания за трудово възнагражденише в размер на 2.337,18 лева за законни лихви в размер на 1.415,91 лева и за обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 2.610,00 лева. Правилно и в съответствие с изискванията на закона съдът е приел, че касационната жалба е недопустима. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. - за граждански дела. Съгласно чл. 68 ГПК цена на иска е паричната оценка на предмета на делото, а съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК размерът на цената на иска за парично вземане е търсената сума. В обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по различни искове, всеки с цена под 5.000 лева, поради което постановеното решение не подлежи на касационно обжалване. На касационно обжалване подлежи въззивното решение, затова меродавна за допустимостта на обжалването е цената на исковете, които са предмет на делото пред въззивната инстанция. Исковете, които са били предмет на делото пред първоинстанционния съд и решението му по тях (съответно определението за прекратяване на производството) е влязло в сила нямат значение за касационното обжалване. С изменението на чл. 280, ал. 2 ГПК (ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) е променена само величината на паричната оценка на предмета на делото, тъй като обжалваемият интерес на въззивното дело е паричната оценка на неговия предмет. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение