Определение № 50154 от 21.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3152/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от С. Г. М., подадена чрез адв. С. от БАК срещу въззивно решение № 23 от 21.02.2022 г., постановено по в. гр. д. № 516/2021 г. по описа на Бургаски апелативен съд. С него е частично отменено решение № 430 от 29.10.2021 г., постановено по гр. д. № 545/2021 г. на Бургаския окръжен съд, и като краен резултат Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на С. Г. М. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 8 000 лв. /вместо присъдените от първоинстанционния съд 20 000 лв./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от неоснователното привличане на ищеца като обвиняем по досъдебно производство №21/2017г. по описа на СО при СП, пр.пр. №187/2017г. по описа на Специализирана прокуратура – София, което е прекратено, заедно със законната лихва от 31.03.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1273,33 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, дължимо за периода от 05.09.2019г. до 30.03.2021г. Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение, в частите, с които е осъдена Прокуратурата да заплати на С. Г. М. сумата над 8 000 лв. до 20 000лв—обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата над 1273,33 лв. до 3183,33лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, дължимо за периода от 05.09.2019г. до 30.03.2021г. и са отхвърлени исковете в тези части. Първоинстанционното решение, в частите, с което са отхвърлени исковете за разликата над 20 000 лв. до пълния претендиран размер от 30 000лв. по исковата молба за претърпените неимуществени вреди, както и в частта, в която е отхвърлен искът за разликата над 3183,33лв. до пълния претендиран размер от 4783,72 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, дължимо за периода от 05.09.2019г. до 30.03.2021г. не е обжалвано пред въззивна инстанция и е влязло в сила. Първоинстанционното решение в частта, в която искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е уважен за сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за защита по досъдебното производство, не е обжалвано и е влязло в сила. В касационната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за отмяна на решението в обжалваните отхвърлителни части и за уважаване на предявените искове. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа искане за допускане в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса относно определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди с оглед принципа на справедливост. Според касатора обжалваното решение е постановено в противоречие с ППВС № 4/1968г., ТР № 3/2005г. на ОСГК на ВКС, решение от 31.01.2014г. по гр.д. № 4907/2013г. на ВКС, решение № 230/2017г. по гр.д. № 4874/2016г. на ВКС, решение № 179/2019г. по гр.д. № 4551/2017 г. на ВКС и решение № 158/2019 г. по гр.д. № 299/2018 г. на ВКС. Ответникът по жалбата Прокуратура на Република България не взема становище по нея. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното: Първоинстанционното производство е образувано по искове на С. Г. М. за присъждане на обезщетение за претърпени вреди от повдигнато на 20.10.2017г. незаконно обвинение за тежко умишлено престъпление – за това, че на неустановена дата в началото на месец май 2017г. в [населено място] се сговорил с повече лица да вършат в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години – престъпления по чл. 301 НК и по чл. 282 НК и чрез което се цели да се набави имотна облага – престъпление по чл. 321, ал. 6 НК. По делото се установява, че ищецът заемал длъжността „старши митнически инспектор“ на ГКПП – Малко Т., където след проведена на 19.10.2017г. полицейска операция под ръководството на Специализираната прокуратура е бил задържан за 24 часа заедно с други митнически служители. На същата дата, по досъдебно производство № 21/2017 г. по описа на Следствен отдел при Специализираната прокуратура са извършени две претърсвания на жилищата на ищеца в Малко Т. и Бургас, при които не са намерени и иззети вещи и предмети, относими към воденото разследване. На същата дата е извършен и личен обиск на ищеца, като е иззет един мобилен телефон. С постановление от 20.10.2017 г. на следовател от Следствен отдел на Специализираната прокуратура по досъдебно производство № 21/2017 г. по описа на СО при СП, пр. пр. № 185/2017 г. по описа на СП, предявено на същия ден, ищецът С. М. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 321, ал. 6 НК – за това, че в началото на месец май 2017 г. в [населено място] се сговорил с четири други лица да вършат в страната престъпления /по чл. 301 НК – искане и приемане на подкупи и чл. 282 НК – нарушаване на служебни задължения с цел материална облага/, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, и чрез които се цели набавяне на имотна облага. По отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 2000 лв. С постановление от 01.02.2019 г. на прокурор при Специализираната прокуратура е прекратено наказателното производство по ДП № 21/2017 г. по отношение и на петимата обвиняеми поради липсата на доказателства за извършена престъпна дейност. Постановлението за прекратяване на наказателното производство е потвърдено от Апелативната специализирана прокуратура и е влязло в сила на 05.09.2019г. Със заповед № 4494/18.12.2017 г. на Директора на Агенция „Митници“, връчена на 02.01.2018 г., на ищеца е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. С влязло в сила на 16.04.2019 г. съдебно решение заповедта за уволнение на ищеца била отменена, след което ищецът е продължил работата си на заеманата длъжност в Агенция „Митници“. От показанията на св. А., племенник на жената, с която ищецът живее на съпружески начала, се установява, че през есента на 2017 г. леля му отишла при него и му казала, че ищецът е задържан заедно с цялата смяна митничари в Малко Т., жилището им в [населено място] било основно претърсено, била претърсена и къщата в Малко Т., където никой не живее. Няколко часа след този разговор излязла статия в бургаския сайт „Флагман“, че са задържани митничари при акция на Специализираната прокуратура, след това съобщили по БТВ и по други медии и телевизии. Свидетелят твърди, че сайтът „Флагман“ първоначално посочил имената на задържаните, но след като „им се обадили и ги помолили“, статията била редактирана, като имената били заменени с инициали. Свидетелят сочи, че преди задържането на М. не е чувал същият да има здравословни проблеми или проблеми с правосъдието. Твърди, че привличането като обвиняем се отразило на ищеца, който спрял да общува с хората около него, бил видимо отслабнал и притеснен, получил бъбречна криза, а след уволнението се тревожел, че остава без доходи, а трябва да издържа семейството си и да плаща кредити. В Малко Т., където живеели родителите на М., веднага се разчуло за станалото, а той престанал да посещава роднините си. По делото е установено, че случаят е отразен на няколко места на няколко интернет сайта със заглавия „Арестуваха митничари след акция на ГКПП „Малко Т.“, със заглавие „Петима от задържаните митничари на „Малко Т.“ са с обвинения за престъпление по служба“, „17 митничари арестувани при акцията на ГДБОП в Малко Т.“ и със заглавие „Задържаха цяла смяна митничари, петима обвинени в корупция“, но в цитираните статии не са упоменати имена или инициали на задържаните, нито са публикувани техни снимки. От правна страна съдът е приел, че е осъществена хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ – повдигнато обвинение в престъпление, като наказателното производство е било прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето, т. е. установено е основанието за присъждане на обезщетение за вреди в полза на ищеца, настъпили като пряка и непосредствена последица на действията на ответника. Приел е, че от събраните по делото доказателства се установява накърняване на честта и достойнството на ищеца в личностен, професионален и социален план, изпитани неприятни емоции, душевни притеснения, стрес, неудобство и несигурност. Съдът е посочил, че според трайната практика на ВКС е нормално да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на престъпление, изпитва тревога и несигурност, накърнява се социалното му общуване, като се търпят и неудобства от социален и битов характер. Затова не е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое негативно преживяване, а само когато същият твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или специфични увреждания, следва да проведе пълно главно доказване. Съдът е цитирал чл. 52 ЗЗД, според който обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост и е изследвал конкретните обстоятелства, възприети от съдебната практика като релевантни за преценка на справедливото обезвъзмездяване. Взел е предвид, че до прекратяването на наказателното производство ищецът се е чувствал унизен и огорчен, след обвинението бащата на ищеца е показал разочарование и упрек към него. Липсват обаче доказателства, че след обвинението приятелите на ищеца са се отдръпнали от него, нито че е настъпил разрив в семейните отношения между пострадалия и жената, с която живее (тя е продължила съжителството си с него и е показала съпричастността си), поради което в прякото си обкръжение той не е бил в неблагоприятна среда. По-нататък съдът е приел, че обвинението в тежко умишлено престъпление от общ характер от сферата на професионалната реализация на М. е повлияло негативно върху професионалната му дейност и по време на висящото досъдебно производство е внесло съмнение в изискуемите професионални и морални качества за заемане на длъжността му. Дисциплинарното уволнение на ищеца е пряко свързано с повдигнатото обвинение, но след отмяната на заповедта за уволнение той е продължил работата си на заеманата преди това длъжност, като липсват доказателства за проявено негативно отношение на колегите на ищеца спрямо него. Обвинението спрямо ищеца е било висящо за период от 1 година 10 месеца и 16 дни, като производството е протекло само в досъдебна фаза, предшествано от предварително задържане на ищеца за 24 часа, извършен личен обиск и претърсване на жилищата му. Според съда продължителността му не е извън рамките на разумния срок, тъй като целият процес, включително с обжалването и до влизането на прекратителното постановление в сила, е протекъл в рамките на по-малко от две години, а досъдебното производство е било образувано срещу пет лица и се е отличавало с известна правна и фактическа сложност, кореспондираща с горепосочения времеви период. Взетата лека мярка за неотклонение „парична гаранция“ не е променила обичайния бит на ищеца и не го е поставила в сериозни финансови затруднения. Липсват данни наложената мярка за процесуална принуда „забрана за напускане на пределите на РБ“ да е повлияла на качеството на живот, което ищецът е имал преди налагането й. Новината за проведената под надзора на прокуратурата акция, при която са били задържани цяла смяна митнически служители, е получила медиен отзвук, но той не е включвал изявления за личността му. Представените по делото извлечения от медийни публикации имат изцяло информационен характер, без журналистически интерпретации за лицата и събитията и не слагат акцент върху личността и работата на ищеца или на който и да е от другите задържани и обвинени. След повдигнатото обвинение ищецът ограничил социалното си общуване, отслабнал и не се чувствал добре, като избягвал да посещава Малко Т., което според съда са типични прояви от изпитвания стрес и безпокойство поради повдигнатото обвинение. Не са установени обаче сериозни и продължаващи във времето психични проблеми при ищеца, липсват доказателства за консултации с лекар и за проведено лечение и за развити физически заболявания, включително не е установено бъбречната криза и дископатията по представените медицински документи да са в пряка връзка с повдигнатото обвинение. Като е взел предвид всички тези обстоятелства заедно с икономическата конюнктура в страната, съдът е стигнал до извода, че ищецът не е изпитал душевни болки и страдания над обичайните за случая, поради което справедливото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 8000 лв. При тези мотиви на въззивния съд се обосновава извод, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Съображенията за това са следните: Съгласно ППВС № 4/1968 г., разясненията в ТР №3/22.04.2005г. по т.дело №3/2004г. на ВКС, ОСГК и постановени по реда на чл. 290 ГПК съдебни решения, на обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждащото действие. Размерът на обезщетението се определя по справедливост от съда, който за всеки отделен случай извършва преценка на редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства – тежестта на обвинението, продължителността на наказателното производство, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца, а също и редица други обстоятелства от значение за конкретния спор. Въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД при спазване на тези критерии. По правилността на тази преценка касационната инстанция се произнася, ако бъде допуснато касационното обжалване. В случая, при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е взел предвид всички релевантни обстоятелства – вида и тежестта на престъплението; взетата мярка за неотклонение „парична гаранция“, която не е била в голям размер и не е причинила на ищеца сериозни финансови затруднения; разгласяването на случая в медиите, без обаче да се посочва конкретно името на ищеца; разочарованието от страна на бащата на ищеца заради повдигнатото на сина му обвинение, но също и цялостната съпричастност и подкрепа от страна на близките на М.; негативните последици от повдигнатото обвинение за професионалния живот на ищеца, които обаче са били с временен характер; отражението на всички тези обстоятелства върху психиката на ищеца. Противно на оплакванията на касатора за игнориране на събраните свидетелски показания и представени по делото медийни публикации съдът е анализирал подробно събраните доказателства, включително посочените, и е изяснил кои твърдения от исковата молба са доказани и кои не. При достигане до извода за дължимото обезщетение съдът е отчел тежестта на всички изброени релевантни обстоятелства, като е взел предвид, че не са доказани негативни преживявания извън обичайните при повдигане на незаконно обвинение. Също така следва да се посочи, че съгласно трайната съдебна практика размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост като за всеки отделен случай се отчитат конкретните факти и обстоятелства и как са се отразили в духовната сфера на ищеца. В този смисъл, макар и съдебни решения, постановени по сходни случаи, да могат да служат като ориентир на решаващия състав, не е възможно да се постигне универсалност при определяне на обезщетението – разликата в присъдените суми се дължи на спецификите на всеки отделен случай. По всички цитирани решения на ВКС в изложението, продължителността на наказателното производство е значително по-голяма, с налагане на мярка за неотклонение задържане под стража по някои от производствата, с осъдителни присъди, които са отменени на следваща инстанция, с широка медийна разгласа на задържането, което е обосновало и по-високи обезщетения за неимуществени вреди и за разлика от настоящия случай, в който обвинението срещу касатора е продължило в разумен срок от година и десет месеца и 16 дни, при петима обвиняеми и по което производството е протекло само в досъдебната фаза, получила медиен отзвук, но той не е включвал изявления за личността на ищеца и не се доказват вреди над обичайните за ищеца. Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,