Определение № 70 от 28.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3369/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 2549/12.07.2021 г. на А. Б. П., чрез пълномощника адвокат Ж. С., срещу въззивно решение от 31.05.2021 г. по гр. д. № 86/2021 г. на Окръжен съд - Монтана. В касационната жалба се правят оплаквания, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставя се въпросът: Попада ли в обхвата на тълкуване диспозитива на влязло в сила решение, в който съдът е индивидуализирал площта на поставени в дял помещения, съгласно одобрен инвестиционен проект, в който са посочени за съответните помещения, както застроена площ, така и светла площ. Тази неяснота препятства ли да бъде изведена действителната воля на съда и съдебният акт да бъде изпълнен. Ответникът по касация Т. Б. П. оспорва жалбата като неоснователна и счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Претендира присъждане на съдебни разноски. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното: С обжалваното решение е потвърдено определение /с характер на решение/ от 18.02.2021 г., по гр. д. № 136/2016 г. на Районен съд – Берковица, с което е отхвърлена като неоснователна подадената от А. Б. П. молба за тълкуване на постановеното по делото влязло в сила решение от 27.05.2019 г. за извършване на делба, а алтернативно – за поправка на допуснатата в него очевидна фактическа грешка. Въззивният съд е приел, че с влязло в сила на 06.07.2020 г. решение от 27.05.2019 г. по гр. д. № 136/2016 г. на Районен съд – Берковица е извършена делба между А. П. и Т. П. по реда на чл. 353 ГПК чрез поставяне в дял на всеки от съделителите обособените съгласно одобрен инвестиционен проект самостоятелни обекти. В дял на А. Б. П. е поставен самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ****, находяща се в ПИ № *** по КК на [населено място], целият с площ от 253 кв. м., който самостоятелен обект представлява ателие с два офиса с площ от 47,2 кв. м. и новообособен склад № 7 с площ от 5,32 кв. м., ведно с 38,2 % идеални части от общите части на сградата, съгласно одобрен на 22.02.2018 г. от главния архитект на община Берковица инвестиционен проект, както и 1/4 идеална част от ПИ с идентификатор *** по КК на [населено място], на стойност 13 402 лв. В дял на Т. Б. П. е поставен самостоятелен обект – жилище с площ от 56.8 кв. м., заемащо целия втори етаж от сграда с идентификатор № ****, находяща се в ПИ *** по КК на [населено място], ведно с новообособено складово помещение № 8 с площ от 8.00 кв. м., разположено на приземния етаж, ведно с 47,2 % иделани части от общите части на сградата, съгласно одобрен на 22.02.2018 г. от гл. архитект на община Берковица инвестиционен проект и 3/4 идеални части от ПИ *** по КК на [населено място], на стойност 29 377 лв. Съдът е приел, че постановеният диспозитив, с който са поставени в дял на страните обособените самостоятелни обекти е ясен и недвусмислен, като самостоятелните обекти, включително и новообособените към всеки от тях складови помещения, са индивидуализирани надлежно с посочване на площта им съобразно одобрения за разделяне на сградата инвестиционен проект, изрично посочен в решението. В инвестиционния проект са посочени изрично необходимите СМР за обособяване на двете складови помещения с посочване на застроената площ - 8 кв. м. /склад – жилище/ и 5.3 кв. м. /склад – ателие/. Не е налице несъответствие между посочените в проекта технически показатели и начина, по който съдът в диспозитива на решението е индивидуализирал поставените в дял на съделителите самостоятелни обекти. За посоченото в молбата за тълкуване понятие „светла площ“ няма легална дефиниция и не се използва в ЗУТ. Не се установяват и предпоставките на чл. 247 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Поставеният от касатора въпрос не може да бъде преценен като относим, доколкото същият не е обусловил решаващата воля на въззивния съд, според който решението по извършване на делбата е ясно и не се нуждае от тълкуване, като законът не си служи с използваното от молителя понятие „светла площ“. Така зададен, въпросът изисква преценка на факти по делото, каквато не може да бъде извършена в настоящото производство по чл. 288 ГПК. За пълнота следва да се посочи, че цитираната в изложението съдебна практика е неотносима към така зададения въпрос. Ето защо, същият не осъществява изискването за обща предпоставка за допускане до касация, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК. С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. При този изход на делото касаторът А. Б. П. следва да заплатят на ответника по касация Т. Б. П. сумата от 500 лв. разноски по делото, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.