Определение № 3570 от 15.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 2010/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. И. Б. против решение № 94/21.05.2025г. по гр.д.№ 94/2025г. на Апелативен съд – Бругас,с което е потвърдено решение № 364/13.12.2024г. по гр.д.№ 23/2024 г. на Сливенски окръжен съд, в частта му, с която предявеният от касатора против Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ иск, с правно основание чл. 511, ал. 3 КЗ, е отхвърлен за разликата над присъдените 40 000 лева и до претендираната от касатора – ищец във въззивното производство сума от 65 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в причинност с ПТП от 02.07.2022г., настъпило по вина на водача на лек автомобил с молдовска регистрация. Касаторът оспорва въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл. 52 ЗЗД, като намира размера на присъденото обезщетение за изключително занижен спрямо вида на претърпените увреди, приложеното лечение и неговата продължителност, периода на търпимите, вкл. интензивни болки и страдания и съпътстващите възстановяването неудобства. Акцентира на обстоятелствата, че: периода на интензивно възстановяване е продължил 6 месеца, но извън формалната продължителност е следвало да се отчете, че половината от периода пострадалият е прекарал на легло – с всички неудобства от ползването на чужда помощ за битовото си и хигиенно обслужване, а останалата – придвижвайки се с патерици; непоследствено след ПТП крайникът е бил деформиран по начин, нарушаващ циркулацията – с притискане на съдови нерви и образуване на хематом, което е силно болезнено / обяснения на вещо лице Х. /; предстои оперативно изваждане на металната остеосинтеза,съпътствано с опасност от възможна инфекцияи и свързано с 20- 25 дни нов възстановителен период; ищецът продължава да изпитва болки в крайника при натоварване; налице са трайни поражения върху психиката му, установени от съдебно-психологическата експертиза. Като пресъздава съдържанието на събраните доказателства, касаторът намира, че въззивното решение не съдържа анализ на установените обстоятелства, а формално изброява относимите критерии, съгласно задължителните указания в ППВС № 4/1968г., без определения размер да е обоснован за справедлив и с оглед икономическата конюнктура към момента на увреждането. Формално се твърдят съществени процесуални нарушения на въззивния съд, поради неизпълнение на задълженията му, съгласно чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, доколкото размера на обезщетението не е определен въз основа на всички събрани доказателства и установими от тях факти, като се твърди и необоснованост на правните изводи със съдържанието на събраните доказателства, при анализирането им съгласно правилата на формалната логика, опитните и правилата на научно-техническото знание. В обобщение страната намира въззивният акт немотивиран. Ответната страна – Сдружение „НББАЗ„ – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради неудовлетвореност на допълнителния селективен критерий – въззивното решение не е в разрив с приетото в цитираната съдебна практика, сочена в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Оспорва очевидна неправилност на съдебния акт. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за неправилност, ограничени до приложението на чл. 52 ЗЗД, настоящият състав съобрази следното: В исковата молба ищецът твърди, че в причинност със застрахователното събитие – ПТП от 02.07.2022г. – е претърпял: диафизарна фрактура на дясна бедрена кост, с дислокация; болезненост в дясно бедро, външно ротиран и скъсен десен долен крайник, две екскориации в дисталната част на бедрото и екскориации по черепа фронтално / описание на обективното му състояние при постъпване в болнично заведение след катастрофата /. Извършена е незабавна операция на долния крайник, под спинална анестезия – открита репозиция и поставяне на остеосинтеза със заключваща плака с 12 отвора, поставен е операционен дрен. Проведени са антибиотична терапия – по време на болничния престой, антикоагулантна терапия - по време на болничния престой и 25 дни допълнително и терапия с болкоуспокояващи. Окончателната диагноза при изписването на 11.07.2022г. е Фрактура феморис дексти. Ищецът твърди, че е изписан с предписание да не натоварна оперирания крайник и да се придвижва с помощни средства до контролната рентгенография в края на третия месец от увреждането. Твърди, че бил принуден да спазва режим на легло, тъй като всяко движение, ангажиращо крайника, му причинявало изключителни болки и го принуждавало да се ограничава, още повече че налагало ползването на чужда помощ, на каквато разчитал и за хранене, къпане, обличане и други ежедневни нужди. Оплаквал се от главоболие и замаяност, от разсеяност и дезориентация и имал проблеми с храненето, поради гадене. Дразнения и болки предизвиквали и охлузванията по тялото. Ищецът твърди, че и до момента не е възстановен напълно, изпитва затруднения при ходене и използва помощни средства. Произшествието довело и до постоянно чувство за безпокойство и тревожност, бил силно напрегнат, изпитвал страх от автомобили. Квалифицира състоянието си като депресия, с разстройство на съня, загуба на апетит и странене от социални контакти. Натъжавало го обстоятелството, че е в тежест на близките си и се тревожел за бъдещето си. Ответникът е оспорил претендирания размер на обезщетението, като несъответен на съдържанието на настъпилите увреждания и на действително търпимите от ищеца болки, страдания и неудобства. За установяване на търпимите болки и страдания са изслушани свидетели и са приети съдебномедицинска и съдебно-психологическа експертизи. Свидетелката Г. Х., живееща на семейни начала с пострадалия, споделя, че след катастрофата И. бил с рана на главата – първоначално червена, после посиняла, и на крака, който бил изпънат напред и не е можел да стъпва на него. Твърди, че след оперативната интервенция на десния крайник и 10-дневния престой в болница, И. се възстановявал 4 месеца на легло, а следващите три месеца прохождал с патерици. Твърди, че се притеснявал от чуждите грижи - за хранене, къпане, ходене, за всичко, оказвани му от свидетелката, постоянно плачел докато бил на легло, непрекъснато го боляло, вкл. като ходел с патерици и още го боли, когато натовари крака си с ходене. Преди катастрофата бил спокоен, обичал сам да се грижи за себе си, а след нея е притеснителен, по-затворен, не иска да общува с хора и се страхува от автомобили. И. не е работел на постоянна работа преди ПТП, не работи и към момента, но не се споделя да е по причина уврежданията и липса на пълно възстановяване. Свидетелят И. Х., син на пострадалия, потвърждава че следоперативния болничен престой продължил около 10 дни, а след изписването баща му се възстановявал на легло - около 6 месеца, през което време св. Х. се грижела за него – обслужвала го във всички ежедневни нужди и го придружавала навсякъде. Следващите 3 месеца се раздвижвал с патерици. Свидетелят намира баща си по-различен отпреди, когато бил по-весел, общителен, обичал да излиза, да пазарува, докато „сега не толкова„, станал много затворен. Потвърждава страха му от пътуване с кола и появяващи се все още болки при натоварване на крайника, както и че не е имал постоянна работа преди произшествието, нито работи понастоящем. Всеки от свидетелите е в известност, че след период от 2 години следва отстраняване на металната остеосинтеза и потвърждава провеждана от пострадалия рехабилитация. Съдебно-медицинската експертиза установява ,че в резултат на ПТП И. Б. е получил диафизарна фрактура на дясна бедрена кост средна трета, екскориации в областта на челото – фронтално разположени и в дистална част на дясно бедро. Фрактурата на бедрената кост трайно е затруднила движенията на крайника за срок по-голям от 30 дни, като обичайното възстановяване, при липса на усложнения, продължава между 3 и 8 месеца, при необходимост от рентгеново проследяване. Екскориациите по тялото отзвучават за срок между 7 и 10 дни. Вещото лице потвърждава оперативна интервенция на крайника, под спинална анестезия, при която е извършена кръвна репозиция и поставена метална остеосинтеза – заключваща плака с 12 отвора. Потвърждава гладко протекъл следоперативен период, с антибиотична и антикоагулантна терапии и прием на болкоуспокояващи. Пострадалият е ползвал патерици до края на декември 2022г., а същият месец провел и рехабилитация. Вещото лице сочи, че болката е с най-силен интензитет непосредствено след ПТП, тъй като крайникът е деформиран, циркулацията е нарушена, персистира оток на меките тъкани в резултат на хематома на мястото на фрактурата, като този тип фрактури се съпътстват и с голяма кръвозагуба. Силни са били и болките в първите дни след операцията, с постепенно отслабващ интензитет. Вещото лице сочи обичайно продължаващ болков синдром при такива фрактури в диапазона от 10 до 15 дни. При преглед на пострадалия на 01.10.2024г. вещото лице установява добро общо състояние, оплаквания от болки при натоварване на крайника, възстановена мускулатура на бедрото, а движенията в дясна ТБС флексия и екстензия, абдукция и алдукция, външна и вътрешна ротация - възстановени в пълен обем. Липсват сетивни и циркулаторни нарушения, походката е самостоятелна, без помощни средства, наблюдава се незначително накуцване, което експертът отдава на сраствания от плаката / разпит в о.з. на 19.11.2024 г../. Същата не е задължително да се отстрани – пациентът решава, а срастванията са преодолими с физиотерапия / също заявено при разпита /. Съдебно-психологическата експертиза потвърждава, че произшествието се е отразило „трайно негативно с непатологичен характер за психиката на ищеца„, вследствие обездвижването и продължителното и неравномерно усещане за болка, което го е направило раздразнителен, затворен и критичен. Отражението на ПТП е преценено като емоционално деструктивно, но без картина на пост-травматична продукция. Ищецът е емоционално обременен, но без клинични проявления, няма данни да е преминал през патологично състояние и не може да се очаква ескалация на психотични / причиняващи необичайно мислене и възприятие / характеристики. Вещото лице посочва също, че „склонността му към своенравие, съпроводена със системна употреба на алкохол, вече е оформила трайната промяна в личностните му характеристики„. При разпит в о.з. на 19.11.2024 г. експертът потвърждава, че ищецът е психически здрав, но с определено по-нисък ресурс за справяне с преживяването на нови негативни събития. Посочените в заключението своенравие и злоупотреба с алкохол са формирали трайна промяна в личностната му характеристика, но вещото лице отрича да са в причинност с преживения стрес. Споделя и преживяна от ищеца предходна злополука с травматично увреждане. Първоинстанционният съд е приел за справедлив размер на дължимото обезщетене за неимуществени вреди сумата от 50 000 лева и намалил същата, поради прието съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия в размер на 10 %, присъждайки 40 000 лева. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, като е приел справедлив размер на обезщетението 40 000 лева и отхвърлил като неоснователно възражението за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, спор за което не е пренесен в настоящата инстанция. За да определи този размер съдът е отчел установените от СМЕ травми, проведеното лечение, вкл. оперативно с поставяне на метална остеосинтеза, болничния престой и последващото прохождане с патерици до 30.12.2022 г.. Съдът е съобразил сочените от вещото лице обичайни периоди на възстановяване от този тип увреждане на крайника, без усложнения – до 8 месеца и отзвучаването на екскориациите по тялото – до 10 дни, както и силния болкови синдром непосредствено след увреждането, отшумавящ до 10-15 дни на фона на предписаната медикаментозна терапия. Съобразил е посоченото от вещото лице пълно възстановяване към момента, вкл. въз основа на извършен преглед на пострадалия. Съдът е приел, че понастоящем психическото състояние на ищеца не се отличава драстично от нормата за възрастта му, като няма нарушения във възприятията и представите. Няма данни за преживяна патология в причинност със злополуката. Съобразени са показанията на разпитаните свидетели - потвърждаващи обичайния период на възстановяване, споделен от вещото лице, нуждата от чужда помощ за обслужване ежедневните нужди на пострадалия, притеснителността и неспокойствието му, промяната в начина му на живот – по–затворен и отказващ да общува навън, както преди. За да определи по-нисък от приетия за справедлив размер от първоинстанционния съд, въззивният се е позовал на бързото отшумяване на съпътстващите фрактурата увреждания, наличието на само една сериозна травма, пълното физическо възстановяване и преодоляната психическа нестабилност в рамките на срока за възстановяване – 6 месеца, а също и възрастта на ищеца – 43 годишен. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК касаторът формулира следните въпроси, при допълнителен селективен критерий в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: 1/ Следва ли съдът, при определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, да отчете отражението на телесните увреждания и негативните емоционални изживявания върху психиката на пострадалия, създаващи социален дискомфорт за определен период от време ? – сочи се противоречие на въззивното решение с приетото в решение по т.д.№ 172/2011г. на ІІ т.о.; 2/ Как следва да се прилага принципа на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на застрахователно обезщетение, кои са критериите, които формират съдържанието на понятието „справедливост“ и трябва ли да се съобразяват при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди търпими в резултат на причинени при ПТП телесни увреждания, в хипотезата на пряк иск срещу застрахователя ?; 3/ Липсата на посочване, анализ, съобразяване на задължителните критерии по приложението на чл. 52 ЗЗД, при условията на предявен пряк иск срещу застрахователя, както и на конкретните за разглежданото дело факти, представлява ли нарушение на принципа на справедливост при определяне на справедливо по размер обезщетение, в нарушение на ППВС 4/68г. ? ;4/ Следва ли съдът при приложението на чл. 52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, да се съобрази с указанията, съдържащи се в т. ІІ на ППВС № 4/68г. и да обсъди и анализира редица конкретни за всеки случай обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на оценката им да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост ?; 5/ Следва ли при определяне на справедливо застрахователно обезщетение, съдът да се съобрази с нормативно определените лимити при застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите, които отразяват промените в икономическите условия?; 6/ Игнорирането на съществени и значими обстоятелства, непосочването и неотчитането в достатъчна степен на задължителните критерии с оглед специфичното им проявление по всяко дело, предпоставя ли нарушение на принципа на справедливостта ?; 7/ Длъжен ли е съдът да посочи всички съществени критерии и да ги съпостави реално с доказателствата по делото, за да се изпълнят изискванията на ППВС № 4/68 г. ? – по въпроси 2 – 7 вкл. се сочат решения по т.д.№ 1427/2017г. на ІІ т.о., т.д.№ 2410/2019г. на І т.о., гр.д.№ 2063/2023г. на ІV г.о. / решенията на въззивна инстанция не са съобразима в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК съдебна практика /; 8/ Длъжен ли е въззивният съд, при формиране на вътрешното си убеждение и конкретно при преценка на събраните по делото доказателства, да се съобрази с правилата на формалната логика, опитните и научните правила ?; 9/ Допустимо ли е въззивният съд да преиначава, да тълкува превратно доказателствата събрани в хода на първоинстанционното производство или да обсъжда и цитира в мотивите си избирателно части от тях, а други да игнорира ? – по 8 и 9 въпрос страната се позовава на ТР № 2/ 2004 г. по тълк. дело № 2/2004г. на ОСГК на ВКС, решение по гр.д.№ 1110/2011 г. и решение по гр.д.№ 4302/2022 г. на І. г.о. на ВКС; 10/ Следва ли съдът в мотивите на постановеното решение да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти и да изложи мотиви защо кредитира едни доказателства, а отхвърля други ? – допълнителният селективен критерий е обоснован с решения по гр.д.№ 2526/2015г. на ІІІ г.о., гр.д.№ 1119/2009 г. на ІІІ г.о., гр.д. № 241/2011г. на І г.о., гр.д.№ 1649/2010г. на ІV г.о., т.д. № 2366/2013 г. на ІІ т.о., т.д.№ 1874/2013г. на І т.о. и т.д.№ 1785/2018г. на ІІ т.о. на ВКС. Поддържа се и очевидна неправилност - чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК – поради явна необоснованост: грубо нарушение на правилата на формалната логика при формиране на извода, че е налице пълно възстановяване на пострадалия. Първият въпрос кореспондира с въведен касационен довод, за неотчетено въздействие на причинените увреждания върху психиката на пострадалия, макар и твърде общ, без конкретизация на неотчетените от съда, но доказани проявления. Доколкото понесената от ищеца психологическа травма е въведена в предмета на спора, въпросът удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, но не и допълнителния такъв. Мотивирането на въззивния съд не се явява в противоречие с цитираното решение, постановено в производство по чл. 290 ГПК, според което подлежи на преценка и съобразяване, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, негативното въздействие на претърпените телесни увреждания върху психиката на пострадалия и причинения от травмите емоционален дискомфорт. Въззивният съд не е отрекъл значението на тези обстоятелства, но преценил същите със съдържанието, с което са установени от свидетелите и заключението на СПЕ: след ПТП ищецът станал по-затворен, необщителен, притеснителен и неспокоен, изпитвал страх от автомобили, но без да са констатирани данни за посттравматично разстройство или друго патологично състояние, което да е повлияло на възприятията и представите му, нито е отчетена опасност от бъдещо развитие на такова. Субективната преценка на касатора, че така установените негативни изживявания не са оценени подобаващо, е извън дължимия отговор на въпроса и предпоставят отговор за правилността на въззивното решение, на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК, различни от тези по чл. 280 ГПК и дължима в друга фаза на касационното производство, след преодоляване на селективната фаза по чл. 288 ГПК. Въпроси 2–7 вкл., независимо от известно различие във формулировките / макар и често дублиращи се /, по същество касаят приложението на критерия за справедливост, въведен с нормата на чл. 52 ЗЗД, в съответствие с цитираната задължителна и казуална съдебна практика, според която понятието „справедливост„, по смисъла вложен от законодателя, не е абстрактно, а всякога обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, относими към обхвата и характеристиката на търпимите вреди, които съдът следва да съобрази и оцени, за да определи адекватен стойностен еквивалент на вредите. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяването на указаните в постановлението и практиката на ВКС общи критерии, които в случай на телесни увреждания са видът и характерът на уврежданията, продължителността и интензитетът на търпените болки и страдания, възстановителният период, психическите и физическите последици от уврежданията, остатъчните загрозявания, възрастта на пострадалия и др. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства, от значение за определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, следва не само да се изброят, но и да бъдат обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност. Съгласно постоянната практика на ВКС, намерила израз в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 83 от 6. 07. 2009 г. по т. д. № 795/2008 г., II т. о., решение № 1 от 26. 03. 2012 г. по т. д. № 299/2011 г., II т. о., решение № 66 от 3. 07. 2012 г. по т. д. № 619/2011 г., II т. о., решение № 23 от 25. 03. 2014 г. по т. д. № 1154/2013 г., II т. о, решение № 157/28. 11. 2014 г. по т. д. № 3040/2013 г., II т. о, решение № 242 от 12. 01. 2017 г. по т. д. № 3319/2015 г., II т. о., при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се отчитат конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент. Застъпеното разбиране в тази практика е, че установените лимити на отговорност на застрахователя нямат самостоятелно значение, но следва да бъдат съобразени, като израз на икономическите условия към момента на настъпване на увреждането. Въпросът удовлетворяват общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, като относим към предмета на спора и отговор на който следва да се съдържа в решаващите мотиви на въззивното решение. Не се обосновава допълнителния селективен критерий в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с цитираните ППВС № 4/1968 г. и решения на касационна инстанция, постановени в производство по чл. 290 ГПК. Спазени са указанията в т.11 от диспозитива на ППВС № 4/1968 г. – съобразяване на всички, относими към определяне на обезщетението в конкретния случай, обстоятелства и съвкупната им преценка при определяне на размера му. Съдът няма задължение да посочи процентни съотношения на всяко от тях, спрямо определения размер. Освен това същият е винаги резултат на доказването в процеса: на съдържанието на събраните доказателства, на тяхната пълнота, убедителност и съответствие с твърденията в исковата молба. Съгласно постоянната практика на ВКС, намерила израз в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 83 от 6. 07. 2009 г. по т. д. № 795/2008 г., II т. о., решение № 1 от 26. 03. 2012 г. по т. д. № 299/2011 г., II т. о., решение № 66 от 3. 07. 2012 г. по т. д. № 619/2011 г., II т. о., решение № 23 от 25. 03. 2014 г. по т. д. № 1154/2013 г., II т. о, решение № 157/28. 11. 2014 г. по т. д. № 3040/2013 г., II т. о, решение № 242 от 12. 01. 2017 г. по т. д. № 3319/2015г., II т. о., при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се отчитат конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент. Застъпеното разбиране в тази практика е, че установените лимити на отговорност на застрахователя нямат самостоятелно значение, но следва да бъдат съобразени, като израз на икономическите условия към момента на настъпване на увреждането. Несъобразяване на обществено-икономическите условия рефлектира върху правилното приложение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, но би обосновало такъв порок на въззивното решение не само в случай на пропуснатото им формално упоменаване като критерий, а само в съпоставка с посочен от касатора специфичен фактор, спрямо който субективната преценка на съда се явява неадекватна, не само с оглед икономическата конюнктура към момента на ПТП, но и съобразно съдържанието на причинените увреждания. Икономическа неадекватност на обезщетението, спрямо социално-икономическите условия към 2022 г. не е изводима, доколкото не се установява драстично отклонение от присъдими, спрямо близък към този на настоящото увреждане момент, размери при сходни или дори по-значителни трамви / за сравнение - решения по т.д.№ 290/2025г. на І т.о., т.д. № 1871/2024г. на ІІ т.о., определение по т.д.№ 1206/2024г. на І т.о. ВКС и др. /. Осми и девети – в първата си част - въпроси са относими към необоснованост на съдебния акт, но обстоятелствена част за такава, независимо от формалното й посочване, касационната жалба не съдържа. Липсва изложение кое доказателство въззивният съд е обвързал с извод за факт и съответни правни последици, в разрив с правилата на формалната логика, опитните и научни правила. Не съставлява необоснованост, а нарушение на съдопроизводствените правила, несъобразяването на доказателство или неразгледан защитен довод на страната / макар и такова да не се установява в случая /. Неадекватност на определения размер, спрямо иначе правилно установени от доказателствата факти, също не съставлява необоснованост, а неправилно приложение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД. Като некореспондиращ с обстоятелствена част на касационен довод за необоснованост на съдебния акт, по смисъла на т. 3 от ТР № 2/2004 г. по гр. дело № 2/2004г. на ОСГК на ВКС, въпросите не удовлетворяват изискването за правни: отговор на същите не би бил от естество да промени правния резултат, тъй като не би попаднал в обхвата на касационното произнасяне по съществото на жалбата. По идентични съображения не е установима очевидна неправилност на въззивното решение, като самостоятелно основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК, доколкото твърдението на касатора за същата е очевидна необоснованост на извода за липса на пълно възстановяване при ищеца. Последното е в пряко противоречие със заключението на СМЕ, като се съобрази, че под пълно възстановяване съдът е имал предвид възстановяване двигателните функции на крайника, а не остатъчните болки, проявяващи се при натоварване, съобразени отделно. Доколкото касаторът визира и бъдещата оперативна интервенция за премахване на остеосинтезната плака, то правилно въззивният съд не я е обвързал с извод за сигурни бъдещи вреди от провеждането й, след като вещото лице не я сочи задължителна, а по преценка на пациента. Преди всичко, обаче, несъобразяването на обстоятелство, релевантно за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, отново няма отношение към „необосноваността“, като самостоятелен порок по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, изразяващ се в опорочаване на истинността на фактическите констатации поради грешки при формиране на вътрешното убеждение в резултат на нарушение на норми от неюридически характер - на логиката, опитните и научните правила. Втората част на девети и десети въпроси удовлетворяват изискването за правни въпроси и общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, доколкото разпоредбите на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК са относими към изискуемото съдържание на всяко съдебно решение. Не се удовлетворява допълнителния селективен критерий за допускане на касационното обжалване с цитираната съдебна практика. Въззивният съд е изложил обстойни мотиви относно релевантната за формиране на правните му изводи фактическа обстановка, съобразявайки всички доказателства по делото. Обобщеното съдържание на събраните доказателства, вместо дословното му възпроизвеждане, не е равнозначно на игнорирането им. Посочени са приложимите в конкретния случай критерии, като определеният за справедлив размер не е в драстично отклонение от присъжданото в сходни случаи и към близък времеви момент – 2022 г. / една основна травма – средна телесна повреда, лекувана оперативно, при средна продължителност на възстановяването от 6 до 9 месеца, без остатъчни увреждания /. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение