Решение № 2228 от 25.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7671/2025 г.

Образувано е по касационна жалба на управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), подадена чрез пълномощник главен юрисконсулт С. Костадинова, срещу решение № 4496/19.05.2025 г., постановено по адм. дело № 412/2025 г. по описа на Административен съд гр. Бургас. Изложени са съображения за неправилно, незаконосъобразно и необосновано решение, постановено при нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да се отмени оспореното решение и и да се остави в сила административният акт. Претендират се разноските по делото, включително юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – УМБАЛ "Дева Мария" ЕООД, гр. Бургас, в писмен отговор подаден чрез процесуален представител адвокат Е. Кокаларова, оспорва касационната жалба и излага подробни съображения по съществото на спора. Моли да се отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана, и да се потвърди оспореното решение като правилно и законосъобразно. Претендират се разноските по делото.. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че обжалвания съдебен акт е неправилен и предлага съда да отмени обжалваното решение на Административен съд – Бургас, като отхвърли жалбата срещу заповедта за налагане на санкции от управителя на Национална здравноосигурителна каса. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Бургас е изменил по жалбата на Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария ЕООД гр.Бургас, Заповед за налагане на санкции № РД-25ЗС-44/13.02.2025г., издадена от управителя на НЗОК София, с която на болничното заведение са наложени двадесет и седем санкции „финансова неустойка“ в размер по 500 лв. всяка, като е намалил размера на санкциите на 200 лв. за всяко една от тях, или общо от 13 500 лв. на 5 400 лв.. Приел е, че в тази част заповедта за санкциите които са изменени е издадена в противоречие на материалния закон, а редуцирането на процесните санкции е обусловено от безспорната установеност на нарушенията, но при липсата на мотиви, обосноваващи определения със заповедта на административния орган размер, както и съответствието им с принципа за пропорционалност. Решението е правилно. По делото е установено, че УМБАЛ "Дева Мария" ЕООД, гр. Бургас има сключен договор с НЗОК № 020903/24.10.2023г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки; за извършване на амбулаторни процедури и на клинични процедури, съгласно НРД за МД 2023-2025 г. Със заповед № РД-25-719/18.10.2024г. на управителя на НЗОК е наредено извършването на проверка на лечебното заведение със задачата да се осъществи контрол по изпълнението на договора за оказване на болнична медицинска помощ. Съставен е протокол № РД-25-719-1/08.11.2024г., видно от който са били проверени истории на заболяването (ИЗ), за периода на м. август и септември 2024г., като са обективирани констатации за 27 бр. нарушения. По отношение на описаните в медицинските документи придружаващи заболявания, както и основни заболявания, органът констатирал, че попадат в приложение № 11 „Списък на заболяванията, при които ЗОЛ са освободени от потребителска такса по чл.37 ал.1 от ЗЗО“. Независимо от това, за престоя на всяко от посочените ЗОЛ в болничното заведение била събрана потребителска такса от болничното заведение. Проверяващите са приели, че със събирането на потребителска такса е допуснато нарушение на чл.306 ал.4 от НРД за МД за 2023-2025г. за всеки конкретен случай на предоставена болнична помощ. Протокола е съобщен на ответника по касацията на 12.11.2024 г. чрез ССЕВ и против него е подадено възражение. От своя страна управителят на НЗОК София, чрез РЗОК Бургас, е сезирал председателя на БЛС с искане изх. № 62-01-79/28.11.2024г. за определяне на членове за арбитражна комисия за разглеждане на подаденото възражение. По делото няма данни такива членове да са били определени в срока по чл.75 ал.6 от ЗЗО, поради което административният орган е издал обжалваната заповед по реда на чл.76 ал.4 от ЗЗО. Административното производство е приключило с издаване на заповед № РД-25ЗС-44/13.02.2025г., от управителя на НЗОК София, с която на болничното заведение са наложени двадесет и седем санкции „финансова неустойка“ в размер по 500 лв. всяка на основание чл.455 ал.3 от НРД за МД за 2023 - 2025 г. за нарушение на чл.306 ал.4 от НРД за МД за 2023-2025г., Приложение № 11 към същия НРД, във вр. с чл.37 ал.4 от ЗЗО. В заповедта за налагане на санкции са изложени мотиви по отношение на констатираните от проверяващите нарушения, но мотиви относно размера на наложените санкции "финансова неустойка" се изразяват в общо описание на нарушенията за които са наложени и бланкетен извод, че на ЗОЛ са наложени недължими плащания. По делото не се оспорва приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка. Изразеното несъгласие касае изводите на съда за размера на наложените санкции. Правилно административният съд е преценил, че санкциите за установените нарушения следва да бъдат намалени, тъй като в заповедта на управителя на НЗОК липсват конкретни мотиви относно налагането на финансови неустойки за всяка една от санкциите в максимален размер. Според предвиденото в приложимата разпоредба на чл. 454 от НРД за МД за 2023 – 2025 г. правило, видът и размерът на санкцията следва да се определят от управителя на НЗОК, съответно директора на РЗОК, съобразно критериите в тази норма, а именно в зависимост от вида и тежестта на констатираното нарушение, както и броят на случаите по това нарушение, поредността на извършването му и от решението на арбитражната комисия в случаите, когато същата се е произнесла с такова. В настоящия случай административният орган не е извършил такава преценка. Бланкетното отразяване, че размерът на наложената санкция "финансова неустойка" следва да е в максимален размер, не представлява мотиви за налагане на предвидените санкции в максимален размер. След като липсва преценката по чл. 454 от НРД за МД за 2023 – 2025 г., то наложените санкции в по-голям размер от минималния са необосновани. Липсата на мотиви в административния акт относно размера ограничава правото на защита на санкционираното лице и препятства съдебната преценка за неговата законосъобразност. Аргументите в касационната жалба, че с нарушенията се засягат здравноосигурителните права на лицето, обществените отношения, които касаят здравните права на гражданите, броят на нарушенията и уязвимата група на ЗОЛ са неотносими. На първо място такива доводи не са изложени в административния акт, като същия не може да бъде дописван след постъпване на жалбата в съда, още по-малко в касационната жалба. На второ място липсват доказателства по административната преписка и делото в тази насока. И на трето място такива критерии не са посочени в разпоредбата на чл. 454 от НРД за МД за 2023 – 2025 г.. Видът и размерът на санкцията, която се определя, е в правомощията на управителя на НЗОК, но това не го освобождава от задължението му за нейното диференциране съгласно разписаните критерии и в необходимостта от обявяване на обема на своята дискреционна власт, в която възнамерява да реализира правомощията си по всеки конкретен случай. Съдът е обсъждал съответствието на санкциите с оглед целта на налагането на всяка една от тях, както и принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 5 АПК. Решението не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на касационните основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. То е постановено след обсъждане на всички относими към предмета на спора доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени убедителни аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. В хода на съдебното производство съдът е проверил констатациите, обусловили издаването на процесната покана. Противно на твърдяното от касатора, решението е постановено при изяснена фактическа обстановка и спазване на съдопроизводствените правила, правилно прилагане на материалния закон и обоснованост на правните изводи. Поради това касационната инстанция приема изводите на първоинстанционния съд, с които е изменил оспорения пред него индивидуален административен акт за правилни, а доколкото изложените съображения в подкрепа на тези изводи се споделят от настоящия съдебен състав, последният на основание чл. 221, ал. 2, изреч. второ от АПК препраща към мотивите на проверяваното решение. Решението в обжалваната част е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. При установената неоснователност на главните искания в касационната жалба няма как да бъде уважена и акцесорната претенция на касатора за присъждане на направените деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация, за когото изходът от спора е позитивен, е претендирал присъждане на разноски, но не е представил доказателства за такива, поради което не следва да му бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение