Определение № 3232 от 26.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1068/2023 г.
ВКСIII гражданско отделение26.10.2023 г.докладчик Декова
Диспозитив
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1663 от 22.12.2022 г., постановено по в. гр. д. № 2471/2022 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив. ОСЪЖДА ЕТ „ИВАТОМ - Иван Марчоков“, ЕИК 825133991със седалище и адрес на управление гр. А., [улица], ет. .., ап. .., да заплати на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов 37, сумата 100 лева – разноски по делото. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Постъпила е касационна жалба, подадена от ЕТ „ИВАТОМ - Иван Марчоков“, чрез адв. К. Т., против въззивно решение № 1663 от 22.12.2022 г., постановено по в. гр. д. № 2471/2022 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, с което е отменено решение № 204 от 01.07.2022 г. по гр. д. № 2044/2021 г. по описа на Районен съд - Асеновград, в частта, с която „Електроразпределение Юг“ ЕАД е осъдено да заплати на ЕТ „ИВАТОМ - Иван Марчоков“ сумата от 187,27 лева – главница, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от ползването на част от коридора от сграда, собственост на ищеца, върху която част са поставени ел. табла ТЕМО и средства за търговско измерване на доставената ел. енергия, която част и табла са ползвани за доставка и измерване на ел. енергия на клиенти от сграда с идентификатор № 00702.515.1.1, за периода от месец септември 2016 г. до месец септември 2021 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.09.2021 г. до окончателното изплащане на задължението и е постановено ново, с което искът е отхвърлен; първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 7200 лв. и са присъдени съдебноделоводни разноски. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска се отмяната му и уважаване на предявения иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Жалбоподателят счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по жалбата „Електроразпределение Юг“ ЕАД в писмен отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението и по същество за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира: За да постанови този резултат въззивният съд е установил, че ищецът е собственик на ПИ с идентификатор №..., по КК на [населено място], с площ 290 кв. м., находящ се в [населено място], [улица]. В имота е построена жилищна сграда с идентификатор № ... Във входа на жилищната сграда, в която се намира този обект, е монтирано електромерно табло ТЕМО през месец юни 2013 г. и находящите се в него уреди, които са предназначени да измерват електрическа енергия, доставяна до обекта на ищеца и други обекти, намиращи се в жилищна сграда, построена в ПИ ... Поставянето на тези средства за търговско измерване е извършено от ответното дружество, по молба на ищеца от 03.06.2013 г. /за изместване на съществуващите съоръжения на съседна съществуваща сграда, във връзка със строеж на жилищна сграда в ПИ № ..., която ще строи на калкан, като изместването се налагало, тъй като съоръженията били монтирани на самия калкан на съществуваща сграда и пречели/. С решение по гр. д. № 2089/2019 г., постановено по гр. д. № 2089/2019 г. по описа на Районен съд - Асеновград, влязло в сила на 30.06.2021 г., ответното дружество е осъдено на основание чл. 109 ЗС да преустанови неправомерните действия, с които пречи на упражняване правото на собственост на ищеца върху СОС с КИ № ..., находящ се в сграда с ИД № ..., представляващ жилище апартамент, ведно с прилежащи части 4.161 % ид. ч. от правото на собственост върху общите части на сградата, разположена в ПИ с ИД № ... на [улица] площ 290 кв. м., като премахне монтираните електромерни табла и средствата за търговско измерване на абонатите от адрес: [улица], ситуирани в основата в общите части на сграда с КИ № ..., разположена в ПИ с КИ №... с площ 290 кв. м., находящ се в А., [улица]. Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Обжалваното решение е валидно и допустимо. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят е формулирал следните правни въпроси: 1. „Следва ли в производство по чл. 59, ал. 1 ЗЗД да се зачете едно влязло в сила решение, с което е установено, че ответното дружество е осъдено да преустанови неправомерните си действия по отношение на процесния недвижим имот?“, 2. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните по свое вътрешно убеждение и в рамките на твърдените фактически обстоятелства?“ и 3. „Приложима ли е разпоредбата на чл. 117, ал. 8 ЗЕ, в случаите в които електроразпределителното дружество е положило /ползва/ нерагламентирано електрически уреди/средства за търговско измерване на доставената ел. енергия в имот собственост на трето лице без между страните да е налице договор за ползването им респективно, когато електроразпределителното дружество е положило средствата за търговско измерване на доставената ел. енергия в противоречие със строителните книжа?“. Сочи, че първият въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 281 от 14.07.2011 г. по гр. д. № 87/2011 г., I г. о., вторият с решение № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/2009 г., IV г. о., решение № 346 от 25.11.2011 г. по гр. д. № 1387/2010 г., III г. о. и решение № 194 от 18.06.2013 г. по гр. д. № 1100/2012 г., IV г. о., а третият е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, доколкото по него няма постановена практика на ВКС. Поддържа и, че решението е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените от касатора въпроси. Първият въпрос не отговаря на общото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото касаторът го привързва с оплаквания за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение – незачитане на силата на пресъдено нещо между страните въз основа на решение по гр. д. № 2089/2019 г. по описа на Районен съд - Асеновград, с което предявеният от ЕТ „ИВАТОМ - Иван Марчоков“ иск по чл. 109 ЗС е уважен. Това оплакване, обаче не кореспондира с данните по делото. Видно от съдържанието на мотивите, въззивният съд е съобразил, че с решението ответното дружество е осъдено да преустанови неправомерните си действия, с които смущава правото на собственост на ищеца, като премахне монтираните електромерни табла и средствата за търговско измерване, ситуирани в общите части на сграда с КИ № 00702.515.405. Но, това решение само по себе си не е достатъчно основание за уважаване на заявената в настоящото производство претенция за неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Вторият въпрос не е решен в противоречие с посочената в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК практика на ВКС. Няма колебание в практиката на ВКС, че въззивният съд в качеството си на инстанция по същество на спора следва да изведе свои самостоятелни фактически констатации и/или правни изводи във връзка с направените оплаквания и доводи. В случая въззивният съд е извършил анализ на събраните по делото доказателства заедно и поотделно, включително и в тяхната съвкупност и взаимовръзка и е направил обосновани изводи по всички наведени от страните доводи и възражения относно правилността на първоинстанционното решение. Съдът не е постановил решението си без обосновка. Касаторът не е посочил доказателства и доводи на страните от значение за изхода на делото, които действително да не са били обсъдени от съда, или правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, които да не са били съобразени от съда при постановяване на обжалваното решение. Третият въпрос за приложението на разпоредбата на чл. 117, ал. 8 ЗЕ не би могъл да послужи като основание за допускане на касационно обжалване, защото не е обусловил решаващите мотиви на въззивния съд. Съгласно трайната практика на ВС и ВКС, с разпоредбата на чл. 59 ЗЗД е предвидена възможността за ангажиране гражданската отговорност на онзи правен субект, който се е обогатил за сметка на другиго, като бъде осъден да върне онова с което се е обогатил, за да бъде възстановено имущественото равновесие между субектите, до размера на обедняването. Ползването на чужд недвижим имот без правно основание за това и препятстването на собственика да го ползва съобразно неговото функционално предназначение в обема на правата, които собственикът притежава, пречи на възможността собственикът лично да го ползва или да реализира от него имуществена облага по друг начин. Искът за сумите, претендирани като нереализирана полза, от която собственикът е лишен, е този по чл. 59 ЗЗД – т. е. общата хипотеза на неоснователното обогатяване. Имуществените облаги имат материално естество, те са оценими в пари и се изразяват или в увеличаване актива на имуществото на обогатения, или в намаляване на неговите пасиви, или пък в спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе е трябвало да понесе. При последната хипотеза спестяването на разходи води до обогатяване в случай, че разходите са били необходими и ответникът по иска по чл. 59 ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си имущество и то без да съществуват изгледи за тяхното връщане. Необходимостта от извършване на разходи от посочения вид е нормативно или договорно обусловено, а в някои по-редки случаи значение могат да имат и специалните качества или потребности на обогатения. В случая в следствие на монтирането на ел. таблото, държането и отчитането на електромерите ответното дружество не би могло да се обогати за сметка на ищеца, както е приел и въззивният съд в заключение. Предвид изложеното, не следва да се обсъжда наличието на посоченото от касатора специално основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Твърденията в изложението за очевидна неправилност на решението в случая не могат да обосноват извод, че въззивното решение е очевидно неправилно. Настоящият състав намира, че въззивното решение не е очевидно неправилно, доколкото от съдържанието на мотивите му не се разкрива с него да са нарушени императивни материално-правни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довела до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението. С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК, вр. чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
Цитирани разпоредби
17- чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК
- чл. 280, ал. 1 ГПК
- чл. 280, ал. 2 ГПК
- чл. 281, т. 3 ГПК
- чл. 283 ГПК
- чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК
- чл. 287, ал. 1 ГПК
- чл. 288 ГПК
- чл. 81 ГПК
- чл. 117, ал. 8 ЗЕ
- чл. 59, ал. 1 ЗЗД
- чл. 59 ЗЗД
- чл. 109 ЗС
- чл. 280, ал. 1, т. 1
- чл. 280, ал. 1
- чл. 280, ал. 2
- чл. 78, ал. 3