Определение № 2052 от 21.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2242/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Я. Г. Т. срещу решение № 63 от 26.02.2025 г. по в.гр.д.№ 954 от 2024 г. на Хасковския окръжен съд, II състав, с което е отменено първоинстанционно решение № 431 от 04.06.2024 г. по гр.д.№ 765 от 2022 г. на Хасковския районен съд и вместо него е постановено решение за отхвърляне на предявения от Я. Г. Т. срещу Е. А. А. иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответника да премахне пристрояването от запад на първия етаж и надстрояването с втори етаж на двуетажната жилищна сграда с идентификатор *, находяща се в имота с идентификатор * и административен адрес [населено място], ж.р.“К., [улица] по КККР на [населено място] от 2006 г., поради незаконното им извършване и създаване на пречки на ищцата Я. Т. да ползва в пълен обем правото си на собственост върху съседния поземлен имот с идентификатор ***.

В жалбата се твърди, че въззивното решение е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, в нарушение на материалния закон и е явно необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поставят се следните въпроси:

1. При формиране на правните си изводи при решаване на спора длъжен ли е въззивният съд да обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните, както и да даде отговор на оплакванията, съдържащи се във въззивната жалба ? Допустимо ли е съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като негодни ? По тази група въпроси се сочи противоречие на обжалваното решение с т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 78 от 20.03.2025 г. по т.д.№ 1174 от 2023 г. на ВКС, ГК, II т.о., решение № 50275 от 11.09.2023 г. по гр.д.№ 4810 от 2021 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 70 от 12.03.2025 г. по т.д.№ 772 от 2024 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 50049 от 22.12.2023 г. по гр.д.№ 1479 от 2022 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 27 от 30.03.2022 г. по гр.д.№ 2741 от 2021 г. на ВКС, ГК, I г.о. и решение № 122 от 22.07.2024 г. по т.д.№ 1023 от 2021 г. на ВКС, ТК, I т.о.

2. Допустимо ли е при констатирана неправилност на първоинстанционното решение, водеща до отмяната му, въззивният съд да се позовава частично на мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл.272 ГПК ? По този въпрос се твърди, че няма съдебна практика, поради което се сочи основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване.

3. Какви са правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото предвид разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК и ограничен ли е въззивният съд от заявените в жалбата оплаквания по отношение на преценката за правилност на първоинстанционното решение ? По този въпрос се сочи противоречие на обжалваното решение с решение № 30 от 27.01.2025 г. по т.д.№ 2115 от 2023 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 48 от 12.06.2017 г. по т.д.№ 408 от 2015 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 670 от 27.12.2010 г. по гр.д.№ 1728 от 2009 г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 96 от 05.08.2016 г. по т.д.№ 907 от 2015 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 65 от 30.07.2014 г. по т.д.№ 1656 от 2013г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 165 от 18.10.2024 г. по т.д.№ 1957 от 2023 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 50028 от 13.12.2023 г. по т.д.№ 2610 от 2021 г. на ВКС, ТК, II т.о. и решение № 122 от 22.07.2024 г. по т.д.№ 1040 от 2023 г. на ВКС, ТК, I т.о.

4. Длъжен ли е ищецът по иск по чл.109 ЗС да доказва пречене в случаите, в които неоснователните действия се изразяват в извършване на строителство в нарушение на строителните правила и норми, въвеждащи изисквания за минимални отстояния от съседни сгради ? В случаите на незаконност на строителство в съседен имот /съседна сграда/, изразяващо се в нарушение на изискванията за минимално изискуемите отстояния, съгласно приложимите правила и норми за строителство, трябва ли ищецът да доказва как бъдещата сграда би му пречела или е достатъчно да докаже, че строителните книжа и започналото в съответствие с тях строителство предвиждат намалени отстояния ? По този въпрос се сочи противоречие на обжалваното решение с т.3 от Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д.№ 4 от 2015 г. на ОСГК на ВКС, решение № 159 от 17.03.2025 г. по гр.д.№ 5318 от 2023 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 197 от 29.01.2020 г. по гр.д.№ 1047 от 2019 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 123 от 04.10.2019 г. по гр.д.№ 3424 от 2018 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 625 от 03.12.2010 г. по гр.д.№ 1426 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 50031 от 21.09.2023 г. по гр.д.№ 880 от 2022 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 197 от 29.01.2020 г. по гр.д.№ 1047 от 2019 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 190 от 05.04.1993 г. по гр.д.№ 1699 от 1992 г. на ВС, ГК, I г.о., решение № 591 от 25.06.2009 г. по гр.д.№ 1593 от 2008 г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 401 от 21.07.2009 г. по гр.д.№ 2770 от 2008 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 129 от 22.07.2014 г. по гр.д.№ 4880 от 2013 г. на ВКС, ГК, I г.о., определение № 124 от 29.03.2022 г. по гр.д.№ 4419 от 2021 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 197 от 29.01.2020 г. по гр.д.№ 1047 от 2019 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 46 от 04.04.2013 г. по гр.д.№ 623 от 2012 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 493 от 24.06.2010 г. по гр.д.№ 719 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 904 от 23.02.2010 г. по гр.д.№ 2929 от 2008 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 88 от 22.07.2013 г. по гр.д.№ 479 от 2012г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 118 от 01.07.2015 г. по гр.д.№ 5461 от 2014 г. на ВКС, ГК, I г.о. и решение № 493 от 24.06.2010 г. по гр.д.№ 719 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о.

В писмен отговор от 27.05.2025 г. ответникът Е. А. А. оспорва касационната жалба. Твърди, че няма противоречие между обжалваното решение и практиката на ВКС. Моли касационното обжалване на решението на Хасковския окръжен съд да не бъде допускано и да му се присъдят направените разноски по делото пред ВКС.

Върховният касационен съд на Република България, ГК, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата счита следното: Същата е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по негаторен иск за собственост на недвижим имот, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и 2 ГПК, независимо от цената на иска.

За да прецени дали са налице основания за допускане на касационното обжалване на решението, съставът на ВКС взе предвид следното: Съдът е бил сезиран с иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответника да премахне пристрояването от запад на първия етаж и надстрояването с втори етаж на двуетажната жилищна сграда с идентификатор *, находяща се в имота с идентификатор * и административен адрес [населено място], ж.р.“К., [улица] по КККР на [населено място] от 2006 г., поради незаконното им извършване и създаване на пречки на ищцата Я. Т. да ползва в пълен обем правото си на собственост върху съседния поземлен имот с идентификатор ***. В исковата молба ищцата е твърдяла, че извършеното в имота на ответника пристрояване и надстрояване е незаконно /без разрешение и строителни книжа/, нарушава всички законови изисквания за отстояние на сградата от границата на собствения й имот, респективно от съществуващата законна сграда в имота й, като сградата на ищеца имала прозорци, които са почти на границата между двата имота. Доколкото сградата на ответника се намирала на изток от имота на ищцата, същата спирала ослънчаването на собствения на ищцата имот и сграда.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства и от заключенията на приетите по делото четири съдебно-технически експертизи на в.л.С., инж.К. и арх.Т. е установена следната фактическа обстановка: Ищцата Я. Г. Т. е собственик на имот с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място] от 2006 г., в която е изградена сезонна постройка с площ от 28,28 кв.м., узаконена с акт за узаконяване № 98 от 1990 г. Ответникът Е. А. А. е собственик на съседния от изток имот с идентификатор *. И двата имота се намират в урбанизирана територия /според заключенията на в.л. Е. С. и в.л. инж.Д. К., с решение № 67 от 29.02.2000 г. на Общински съвет Хасково е одобрен околовръстния полигон на земи по пар.4, ал.3 от ЗСПЗЗ за землището на [населено място], с който местността „К.“, в която се намират имотите на ищцата и на ответника, е включена в строителните граници на [населено място] като жилищен район, а с решение № 383 от 25.09.2009 г. на Общинския съвет Хасково е одобрен Подробен устройствен план- План за улична регулация на ж.р.“К.“, което определя тази територия като урбанизирана/. Имотът на ответника е закупен от него през 2010 г. с нотариален акт № 735 от 15.10.2010 г., заедно с намиращата се в него едноетажна вилна сграда с площ от 23 кв.м., построена преди 1988 г. В периода 2010 г.- 2019 г. ответникът е извършил пристрояване и надстрояване на един етаж от тази сграда, при което същата е станала с площ от 90 кв.м. на всеки етаж /общо 180 кв.м./. Изводът за периода, в който е извършено строителството, се основава на безспорно установените от заключенията на вещите лица и показанията на свидетелите П. П. и Н. А. факти: че към 2006 г. при заснемането на имотите за изработване на кадастралната карта на града в имота на ответника е била заснета едноетажна сграда с площ от 23 кв.м.; че към 15.10.2010 г., когато ответникът е придобил имота, намиращата се в него сграда все още не е била пристроена и надстроена /в нотариалния акт е описана като едноетажна вилна сграда с площ от 23 кв.м/; че през 2013-2014-2015 г. свидетелката П. за първи път видяла, че на мястото на старата къщичка имало изградена двуетажна къща, която все още не била измазана; че двуетажната къща била завършена с изолация, дограма и всичко необходимо, за да се живее нормално в нея, през 2015 г. /според свидетеля А./, но едва през 2019 г. по искане на ответника вх.№ 01-514666 от 13.11.2019 г. е извършено заснемане на двуетажна сграда с площ от 90 кв.м. и в кадастралната карта е нанесена промяна в границите и площта на сградата- от 23 кв.м. на 90 кв.м. Извършеното от ответника пристрояване и надстрояване е незаконно- без изработен план за застрояване, без издадено разрешение и строителни книжа, и не е в режим на търпимост съгласно пар.16 от ПР на ЗУТ и пар.127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, публ.ДВ, бр.82 от 2012 г., последно изменение с ДВ бр.6 от 2022 г. /доколкото не е извършено преди 31.03.2001 г. и не отговаря на законовите изисквания за отстояние от 3 м. до страничната граница на имота/.

Според основното и допълнително заключения на в.л.Е. С., отстоянието на надстроения от ответника втори етаж от сграда до страничната имотна граница към имота на ищцата е от 0,72 м. до 1,05 м. Разстоянието между източната фасада на сградата на ищцата и западната фасада на сградата на ответника е 7,17 м. Разстоянието между тези сгради по перпендикуляр е 1,15 м. Разстоянието на стълбището за втория етаж от сградата на ответника до границата с имота на ищцата е 1,96 м. Според това вещо лице, тъй като двете сгради не се намират на една линия, незаконната пристройка и надстройка не пречи на ползването на сградата на ищцата, но определено засенчва част от двора й.

Според заключението на инж.Д. К., разстоянието между източната фасада на сградата в имота на ищцата и западната фасада на незаконно пристроената и надстроена сграда в имота на ответника е 7,57 м.

Въззивният съд е основал решението си на заключението на в.л. арх.Г. Т., според който засенчващата сграда е сградата на ищцата, а засенчваната сграда е тази на ответника. Отстоянието между сградите от 8,57 м. било по-голямо от височината и на двете сгради, поради което никоя от тях не засенчвала другата. Според изключението на чл.100, ал.1 ППЗТСУ, касаещо заварени сгради, които не отговарят на действащите строителни правила, норми и нормативи, отстоянието между сградите в тогавашната им конфигурация е 8,57 м., а изискуемото минимално отстояние между заварени сгради съгласно чл.178 от Наредба 5 от 17.05.1995 г. за правила и норми за териториално и селищно устройство /отм.2001 г./ е 6 м. Освен това, сградите не се намирали на една линия, за да се получи засенчване на едната от другата. Тоест, от заключението на вещото лице не се установявало собствената на ищцата сграда или имотът й да са засенчвани от извършеното от ответника пристрояване и надстрояване. Поради това съдът е приел, че неспазването на нормативно определените отстояния на постройката в имота на ответника до оградата с имота на ищцата не водела до създаване на пречки, по-големи от обичайните за ползването на самото дворно място от ищцата. По тези причини предявеният иск за събаряне на изградените от ответника незаконни пристройка и надстройка е приет за неоснователен и отхвърлен.

С оглед тези мотиви на съда касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на две основания: на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с практиката на ВКС по четвъртия поставен от касаторката въпрос и на основание чл.280, ал.2, предл.3 ГПК като очевидно неправилно- основано на норми на ППЗТСУ /отм./ и Наредба № 5 от 1995 г./отм./, които са отменени и неприложими към настоящия случай, касаещ извършено от ответника пристрояване и надстрояване в периода 2010 г.- 2019 г.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение