Определение № 60138 от 17.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 1815/2020 г.

Производството е по чл.248 ал.1 ГПК. Образувано е по молба с вх. №4049/14.05.2021г. на „Изи Паркет“ ООД от [населено място], община Троян, с която се иска да бъде допълнено определение №251/13.05.2021г., постановено по т.д.№1815/2020г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т.о. в частта му за разноските. Твърди се, че касационният състав не е присъдил в полза на молителя претендираните с отговора на касационната жалба разноски, за които е представен списък по чл.80 ГПК и доказателства за реалното им заплащане. В срока по чл.248, ал.2 ГПК е представено писмено становище от касатора „Вико“ ЕООД от [населено място], в който се поддържа, че молбата по чл.248, ал.1 ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Сочи се, че ответникът по касация не е представил банков документ, от който да е видно, че банковата сметка на „Изи Паркет“ ООД е заверена с разхода за претендираните разноски. При условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение за отговора на касационната жалба като се твърди, че същото следва да бъде намалено до размер на сумата от 500лв. Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното: С определение №251/13.05.2021г., постановено по т.д.№1815/2020г. на ВКС, касационният състав не е допуснал по касационната жалба на „Вико“ ЕООД касационно обжалване на решение №163/18.06.2020г по в.т.д.№33/2020г. на Великотърновски апелативен съд. С определението си съставът не се е произнесъл по искането на „Изи Паркет“ ООД, направено в отговора на касационната жалба, за присъждане на разноски за касационната инстанция. Настоящият състав намира, че е налице хипотезата по чл.248, ал.1 ГПК за допълване на постановеното по реда на чл.288 ГПК определение в частта за разноските. С представените към списъка за разноски по чл.80 ГПК - фактура №0000000221/31.08.2020г. и удостоверение за движение по сметка (превод) с дата 01.09.2020г., е доказано плащането на сумата от 6 000лв., представляваща заплатен от „Изи Паркет“ ООД адвокатски хонорар с ДДС в полза на адвокатско дружество „Г. и А.“ за касационното производство, образувано по касационната жалба на „Вико“ ЕООД. Настоящият състав приема за основателно възражението на касатора „Вико“ ЕООД за прекомерност за заплатеното адвокатско възнаграждение. В случая изготвянето на писмен отговор по искането на касатора за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1 ГПК при поставен един въпрос (без разглеждане на делото в открито заседание и обсъждане на касационните основания по чл.281, т.3 ГПК), не се характеризира с правна и фактическа сложност по см. на чл.78, ал.5 ГПК. В тази връзка съдът намира, че следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за отговора на касационната жалба в минималния размер по Наредба №1/2004г. на ВАдв.С. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На осн. чл.7, т.10 от Наредбата, приложим за настоящия правен спор (производството е по ТЗ по иск на съдружник срещу дружеството), размерът е 800лв., който следва да бъде намален с ј на основание чл.9, ал.3 от Наредбата, т.е. минималният размер за изготвянето на отговор на касационната жалба в случая е 600лв. Към тази сума следва да бъдат добавени 120лв. ДДС, тъй като адвокатското дружество е регистрирано по ДДС или общо на „Изи Паркет“ ООД следва да бъдат присъдени разноски в размер на 720лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение,