Определение № 2543 от 27.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1320/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на К. И. З., приподписана от адв. Р. М.-В., срещу определение № 239 от 31.01.2024 г. по в. ч. гр. дело № 2863/2023 г. на Софийски апелативен съд (САС), с което се потвърждава постановеното от Софийски градски съд протоколно определение от 16.12.2022 г. по гр. д. № 4174/2018 г. за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на иска.

За да постанови този резултат въззивният съд е достигнал до констатацията, че е налице влязло в сила решение, с което по иск на ищеца същият спор е решен и решението се явява отрицателна процесуална предпоставка за упражненото право на иск. В мотивите е посочено, че забраната за пререшаемост е приложима за всяко отделно правоотношение, обхванато от предмета на делото, като съдебните органи при упражняване на служебната си дейност са длъжни да зачетат силата на присъдено нещо. С оглед на това и доколкото приема, че в случая в отношенията между страните е формирана сила на присъдено нещо по въпросите от предмета на спора за неимуществени вреди, то искът е недопустим и производството е правилно прекратено от първоинстанционния съд.

Частният жалбоподател намира определението за неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно прилагане на разпоредбите на закона, необоснованост и отказ от обсъждане на допуснатите от СГС процесуални нарушения и пропуски. В изложението към жалбата се твърди, че обжалваният съдебен акт е очевидно неправилен, тъй като съдът не е изпълнил служебното си задължение да конституира втори ответник ,при което положение не е налице идентичност на настоящия с предходния иск. Според частния жалбоподател въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС /без да се позовава на такава/, както и е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Поставят се следните въпроси:

1. „Длъжен ли е бил съдът (СГС), след като се е запознал с текста от исковата молба, в който съм посочил назначеното с предходното дело № 10800/2014 г. на СГС вещо лице за втори деликвент, да ми даде указания, че в интерес на допустимостта на иска, следва да поискам от съда, този втори деликвент да бъде конституиран на страната на ответника или съдът е служебно задължен по свой почин да го конституира за ответник, каквото твърдение, невярно ми приписва съдът.“;

2. „Нов иск ли е, както твърди съдът (СГС), привличането на втория деликвент на страната на ответника ЧСИ Б., потвърдено и от възивния състав, за да се използва като основание за прекратяване на делото или привличането на втори ответник, прави иска само различен от предходния и пречка ли е разликата в правопораждащите факти, които според съда определят двамата като обикновени другари, за установяване основателността на иска или е по-важно, че те, в действителност са задължителни другари.“;

3. „Следва ли, на основание на разпоредбата на чл. 288, ал. 3 ГПК, ако с депозираната искова молба съм посочил вещото лице от предходното дело за деликвент, с намерението, след указание от съда, да бъде привлечен като ответник, но в хода на делото той умира, да бъде заместен от получилата голямото му наследство негова сестра, като единствена негова наследница, което е от значение за нормалното протичане на делото.“.

Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Същата не следва да бъде допусната до касационно разглеждане поради следните съображения:

Поставените в изложението въпроси не са обуславящи за решаващите изводи на въззивния съд по процесуалноправния въпрос за допустимостта на предявения иск ,резултат от приложението на закона съобразно възприетата констатация за идентичност между предмета на спора по настоящото дело с този по друго водено между същите страни дело, приключило с влязъл в сила съдебен акт.Непререшаемостта е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно /чл. 297 вр. с чл. 299, ал. 2 ГПК/. Съдът дължи констатация за наличие на обективен и субективен идентитет между спора, предмет на влязлото в сила решение и предявения по-късно иск, която в случая е изведена от безспорно установеното по делото, а именно, че по претенцията на ищеца за обезщетение на причинените вреди от незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител/ответник по иска/ е налице вече влязло в сила решение по гр. д. № 10800/2014 г. на СГС. В производството по селекция на касационните частни жалби настоящата инстанция не проверява фактическите констатации на съда, постановил обжалвания съдебен акт,а единствено дали соченият от частния жалбоподател правен въпрос е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и в случай, че това е така – дали по отношение на него се обосновава някоя от установените в чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК допълнителни предпоставки /т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК/.

По въпроса за задължението на съда да следи служебно за редовното конституиране на страните е формирана постоянна съдебна практика на ВКС, в която се приема, че съгласно чл. 101 ГПК (чл. 25 ГПК - отм.) съдът следи служебно за надлежната процесуална легитимация на страните, тяхната процесуална правоспособност и надлежното им представляване. В този смисъл са и задължителните разяснения в ТР 6/15.01.2019 г. по тълк. дело № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които съдържанието на процесуалното правоотношение е регламентирано от императивни правни норми, за приложението на които съдът следи служебно в изпълнение на задължението си по чл. 5 ГПК и чл. 7, ал. 1 ГПК.Съдът има задължение да укаже конкретно недостатък на исковата молба ,свързан с посочения в нея ответник, когато се касае за задължително необходимо другарство,или когато в лицето на посочения ответник обстоятелствената част на иска противоречи на перитума/искането/.Процесният случай не е такъв. Привличане на друг ответник освен първоначално посочения в исковата молба не се осъществило в прекратения процес. Преценката на такава възможност не е задължение на съда,не е обуславяща за служебното прилагане на чл. 297 вр. с чл. 299, ал. 2 ГПК при постановяване, съответно потвърждаване на обжалваното определение от по- горна инстанция.При предявяване на иска за обезщетение на вреди като ответник е посочен частен съдебен изпълнител, какъвто спор с ищеца вече е бил решен по материалните предпоставки на чл.74 ЗЧСИ.Частен съдебен изпълнител и вещо лице ,дало заключение което ищецът смята за увреждащо,нямат качеството на необходими другари.Лица в изтъкнатото качество,по отношение на които се твърди да е произтекла отговорността им за вреди,в случай че са надлежно привлечени към деликтна отговорност,при иск биха се оказали обикновени другари,тяхната процесуална легитимация е факултативна,по волята на ищеца,като съдът следи тази воля да се упражнява съгласно процесуалните правила.

След като обжалваният съдебен акт е съобразен с установената практика на ВКС по разрешаването на аналогични правни спорове,при което действащата законова норма е тълкувана и прилагана еднопосочно, не е налице основание по чл.280, ал.1 т.3 ГПК.

При изложените от въззивния съд мотиви не се констатира основание за допускане на касационното обжалване поради очевидна неправилност на определението. Приложимото право се съдържа в нормите, изтъкнати в определението. Съдът е процедирал съобразно закона, като не се констатират нарушения на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, констатациите се основават на безпротиворечиви данни по делото – влязло в сила съдебно решение между същите страни, на същото основание и за същото искане.

Ответникът в настоящето производство не е установил извършване на разноски.

Предвид гореизложеното, ВКС, състав на III г. о.