Определение № 206 от 05.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4446/2013 г.

Производството е по чл. 282,ал.2 – ал.6 ГПК.

Гр.дело N 4446 /2013 г. е образувано по касационна жалба на М. И. Г. срещу въззивно решение № 697 от 18.04.2013 г. по възз. гр.д. № 557 /2013 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено изцяло решение № 559 от 21.12.2012 г. на Асеновградския районен съд, първи гр. с-в., с което са уважени искове на Ю. Е. Р. и А. Д. Р. срещу М. И. Г.

1. с правно основание чл.108 ЗС за предаване на владението на реална част от 340 кв.м. от УПИ ... – за хотел в кв. 36 по регулационния план на [населено място], целият парцел с площ 1 308 кв.м.;

2. с правно основание чл.109 ЗС за премахване на паянтова дървена постройка със застроена площ от 27.5 кв.м., находяща се в същата реална част.

С отделна молба с вх. № от 15.07.2013 г. М. И. Г. иска от ВКС на основание чл.282,ал.2 ГПК да спре изпълнението по изпълнително дело № 20135310400097 при държавен съдебен изпълнител РС-А., образувано по изпълнителен лист, издаден въз основа на осъдителното въззивно решение. М. И. Г. не представя обезпечение по чл.282,ал.2,т.2 ГПК.

Докладчикът по делото е указал на М. И. Г., че исковете по чл.108 ЗС и чл.109 ЗС са за защита на право на собственост и са оценяеми и цената им съгласно чл.69,ал.1,т.2 ГПК съответства на данъчната оценка на недвижимия имот, че е представена данъчна оценка за целия УПИ, че изчислената в съответствие с нея данъчна оценка за реалната част е 1 768 лева и в този размер молителят следва да представи обезпечение и че не е представена данъчна оценка за паянтовата постройка, че М. И. Г. следва да внесе обезпечение в размер на данъчната оценка.

М. И. Г. е представил данъчна оценка на паянтовата постройка в размер на 310.60 лева и е представил платежен документ за внесени в полза на бюджета 2110 лева като обезпечение по гр.дело N 4446 /2013 г..

Настоящият състав на ВКС намира, че спиране на изпълнението на обжалваното въззивно решение по реда на чл.282 ГПК е допустимо, доколкото е допустимо касационното производство, включително с оглед критериите по чл.280,ал.2 ГПК; че исковете по чл.108 ЗС и чл.109 ЗС са за защита на право на собственост и са оценяеми и цената им съгласно чл.69,ал.1,т.2 ГПК съответства на данъчната оценка на недвижимия имот.

За целия УПИ е представена данъчна оценка в размер на 6 801.60 лева за площ от 1 308.60 кв.м., следователно – за реалната част от 340 кв.м., за която е спорът, оценката е в размер на 1 768 лева (5.2 лева за 1 кв.м., както е посочено и в исковата молба) умножено по 340 кв.м.), това е цената на иска, която е по-ниска от 5 000 лева (предвид критериите по чл.280,ал.2 ГПК).

Данъчната оценка за паянтовата постройка е в размер на 310.60 лева, това е цената на иска, която също е по-ниска от 5 000 лева.

Следователно съгласно критериите по чл.280,ал.2 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по нито един от двата иска по чл.108 ЗС и чл.109 ЗС, от което следва извод, че молбата за спиране на изпълнението му по реда на чл.282 ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Воден от изложеното и на основание чл.282 ГПК съдът