Определение № 2183 от 30.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 5302/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Х. С. чрез неговия пълномощник адв. В. Р. срещу въззивно решение № 197 от 29.06.2023 г. по в.гр.д. № 168/2023 г. на Окръжен съд – Смолян в частта, с която е потвърдено решение № 41 от 23.01.2023 г. по гр.д. № 1047/2020 г. на Районен съд- Смолян, с което е уважен предявеният от С. Г. С. против Г. Х. С. иск с правно основание чл. 30 ЗН, като е намалено универсалното саморъчно завещание, обявено с протокол общ рег. № 2053 от 19.08.2020 г. по нот. д. № 6/2017 г. на нотариус с рег. № 122 по РНК, направено от Ш. С. С. в полза на Г. Х. С. и е възстановена запазената част на С. Г. С. в размер на 9694.18/51 429.08 ид. части от наследството на нейната майка Ш. С. С., и ответникът Г. С. е осъден да заплати на С. С. деловодни разноски за първата инстанция.

В касационната жалба са наведени доводи за недопустимост на въззивното решение като постановено по нередовна искова молба. В условията на евентуалност се поддържа, че същото е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Според жалбоподателя исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127 ГПК, тъй като в нея не са посочени имотите, включени в наследството на наследодателката Ш. С., а същите са индивидуализирани в приложения към нея. Поддържа също, че съдът не е обсъдил приетите по делото съдебно - технически експертизи за определяне на стойността на останалите в наследството имоти и не е изложил съображения защо възприема едно от заключенията, а не друго. Твърди, че е допуснато и нарушение на разпоредбата на чл. 30 ЗН, тъй като не е приспадната от запазената част на ищцата направеното в нейна полза дарение на 1/2 ид. част от имот, съставляващ съпружеска имуществена общност, извършено от единия съпруг без съгласието на другия.

Иска се допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2, пр.2 ГПК за проверка на неговата допустимост.

В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК са поставени и следните въпроси, по които се иска въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК: 1. Настъпват ли последиците на дарението на имот съпружеска имуществена общност, извършено при действието на СК от 1968 г./ отм./ от единия съпруг без съгласието на другия и следва ли това дарение да се зачете като породило действие за неучастващия съпруг, след като в предвидения в закона срок сделката не е била оспорена от него. 2. Следва ли и как да се формира наследствената маса по чл. 31 ЗН, ако запазената част е накърнена с универсално разпореждане, но са налице и извършени от наследодателя дарения в полза на наследника със запазена част и на други лица. Овластен ли е съдът да обсъжда дали даренията са действителни или недействителни, или е длъжен да съобрази последиците им, доколкото от дарствените актове на завещателя в полза на наследника със запазена част възникват безвъзмездно права. Как се формира чистата сума на актива в случаите, когато наследодателят е направил и дарения. 3. Може ли съдът да основе решението си само на част от избрани от него доказателства без да обоснове защо основава изводите си само на тях. 4. Задължен ли е въззивният съд да прецени всички установени по делото обстоятелства. Длъжен ли е да обсъди всички доказателства и да изложи собствени мотиви.

В отговор на касационната жалба ответницата по касация С. Г. С. изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателя основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е бил сезиран с иск, предявен от С. Г. С. против Г. Х. С. за намаляване на завещание от 16.10.2017 г., оставено от Ш. С. С. в полза на Г. С. до размера, необходим за възстановяване на запазената част на ищцата от наследството на завещателката. В исковата молба се съдържат твърдения, че ищцата е наследник по закон със запазена част на завещателката Ш. С., починала на 17.08.2020 г., а ответникът Г. С. не е от кръга на наследниците по закон. Посочено е, че с оставеното от Ш. С. саморъчно завещание, с което тя е завещала цялото притежавано от нея имущество в полза на ответника, е накърнена запазената част на ищцата. В съответствие с тези твърдения е формулиран петитум за намаляване на завещанието до размера, необходим за възстановяване на запазената част на ищцата от наследството на Ш. С.. В приложения №№ 1-8 към исковата молба са посочени недвижимите имоти и части от тях, собственост на наследодателката към момента на нейната смърт.

Посочването на имуществото, останало след смъртта на наследодателя, не е изискване за редовност на исковата молба, с която се предявява иск за възстановяване на запазената част. В своята практика ВКС последователно приема, че в производството по иск по чл. 30 ЗН за възстановяване на запазена част, в тежест на ответника, а не на ищеца, е да установи какво имущество на наследодателя следва да се включи в масата по чл. 31 ЗН. Това е така, тъй като ответникът има интерес да установи, че останалото свободно имущество е достатъчно да покрие пълния размер на запазената част на ищеца, за да бъде отхвърлен предявеният против него иск и той да запази полученото безвъзмездно от наследодателя имущество.

Следователно, непосочването в исковата молба на имотите, останали в наследство от наследодателката, които следва да бъдат включени в масата по чл. 31 ЗН, не сочи на нередовност на исковата молба и оттук - на недопустимост на решението. При служебно извършената проверка настоящият състав не установи въззивното решение да страда от други пороци, водещи до недопустимост на същото. Поради това не са налице предпоставките на чл. 280, ал.2, пр.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

По съществото на спора въззивният съд е приел за установено следното:

Със саморъчно завещание, съставено на 16.10.2017 г., Ш. С. С. е завещала на своя внук Г. Х. С. цялото притежавано от нея движимо и недвижими имущество. Ш. С. е починала на 17.08.2020 г. Нейни наследници по закон са ищцата по делото С. Г. С. – дъщеря, и и Х. Г. С.- син, баща на ответника.

Установено е по делото, че след своята смърт Ш. С. е оставила в наследство множество недвижими имоти, описани в приложения №№ 1-8 към исковата молба. В отговора на исковата молба ответникът не е оспорил принадлежността на тези имоти към наследството и не е посочил друго свободно имущество, което да бъде включено в масата по чл. 31 ЗН. Бранил се е с възражение, че завещанието не накърнява запазената част на ищцата, тъй като в нейна полза има направени две дарения от наследодателката: едното през 1973 г., а другото- през 2007 г., които покриват нейната запазена част.

По делото е представен нотариален акт № 89, т.ХV, нот. дело № 348/1973 г. на районен съдия при Смолянския районен съд, с което Г. Х. С. е дарил на своята дъщеря С. Г. С. втория етаж, а на сина си Х. Г. С.- първия етаж от жилищната си сграда, застроена върху държавен парцел * в кв. * по плана на [населено място], кв. С.. По делото не е било спорно, че тази сграда е построена през време на брака на Х. С. и Ш. С..

С нотариален акт № 165, т.ІІ, нот. дело № 328/2007 г. Ш. С. е дарила на дъщеря си С. С. собствените си 4/6 ид. части от самостоятелен обект с идентификатор *, представляващ сутерен със застроена площ от 72.18 кв.м от масивна жилищна сграда с идентификатор *, построена в имот, идентичен с УПИ * в кв. * по плана на [населено място]. Не е било спорно между страните, че този обект се намира в сградата, самостоятелните етажи от която са били предмет на дарението, направено през 1973 г.

По делото е изслушана съдебна експертиза, която е дала заключение, че дарените 4/6 ид. части от сутерена са на стойност 5 774 лв., а стойността на втори етаж от сградата е 14 436 лв. Това заключение е оспорено и от двете страни като необосновано и съдът е назначил повторна съдебно-оценъчна експертиза. Заключението е изготвено от инж. К., според която към датата на откриване на наследството стойността на сутерена е 15 090 лв., а на първия етаж- 35 400 лв. Това заключение също е оспорено от страните и съдът е назначил повторна двойна съдебно- техническа експертиза, изпълнена от в.л. А. С. и Т. Д.- Т.. Същите са дали заключение, че пазарната стойност на сутерена към момента на откриване на наследството е 11 173.28 лв., а на първия жилищен етаж - 21 983.48 лв.

При формиране на масата по чл. 31 ЗН въззивния съд е включил:

• стойността на притежаваната от наследодателката 1/8 идеална част от описаните в приложение № 1 общо 23 земеделски имота, възстановени на наследници на В. А. К. / 14 860 лв./;

• стойността на описаните в приложение № 2 общо 7 земеделски имота, възстановени на Ш. С. с решение № 0636/27.11.1996 г. на ПК – Смолян като нейна собственост /1 468 лв./;

• стойността на описаните в приложение № 3 общо 8 поземлени имота в землището на [населено място], които Ш. С. е придобила по силата на договор за доброволна делба на недвижими имоти от 11.07.2002 г. /2 889 лв./;

• стойността на притежаваната от наследодателката 1/6 идеална част от описаните в № 4 общо 17 земеделски имота, възстановени на наследниците на Х. Д. С. с решение № 06339/22.05.1997 г. и с решение № М6339/22.05.1997 г. на ПК- Смолян /1719 лв./;

• стойността на притежаваната от наследодателката 1/6 идеална част от описаните в допълнение на приложение № 4 общо 75 горски имота, възстановени в идеални части от ревири на наследниците на Х. Д. С. с решение № 2/23.06.2000 г. на ПК- Смолян/ 1546 лв./;

• стойността на притежаваните от наследодателката 2/18 идеални части от имот по нотариален акт за признаване право на собственост върху недвижим имот № 19, т. ІІІ, дело № 393 от 2007 г. по описа на нотариус с рег. № 366 по РНК, който имот е в урбанизирана територия, с начин на трайно ползване – ниско застрояване, съставляващ имот с идентификатор *** по КККР на [населено място] /1551 лв./, и 1/6 идеална част от 7 земеделски имоти, възстановени на наследниците на С. Х. С. с решение № 06330/03.11.1997 г. на ПК-Смолян / 387 лв./, които имоти са описани в приложение № 5;

• стойността на 1/6 ид. част от описаните в допълнение към приложение № 5 общо 52 горски имота, възстановени в идеални части на наследниците на С. Х. С. с решение № 2/23.06.2000 г. на ПК – Смолян, равняващи се на 23, 100 дка /1 540 лв./;

• стойността 4/6 ид. части от описания в приложение № 6 поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], заедно с 4/6 ид. части от първия етаж от построената в него сграда и стопанска постройка / 8595.33 лв./;

• стойността на 1/8 ид. част от описаните в приложение № 7 общо 101 горски имота, възстановени на наследниците на В. А. К. с решение № 2/23.06.2000 г. на ПК – Смолян в идеални части в ревири, равняващи се на 80, 900 дка, с изключение на последните три имота, които са възстановени като самостоятелни в землището на [населено място] /3 033, 75 лв./

• стойността на 1/2 идеална част от описаните в приложение № 8 общо 39 горски имота, възстановени на наследниците на С. М. Л. с решение № 2/23.06.2000 на ПК- Смолян в идеални части от ревири, равняващи се на 69, 200 дка /13 840 лв./.

Определената от въззивния съд стойност на наследствената маса в размер на 51 429.08 лв. съответства на сбора от посочените стойности на притежаваните от наследодателката към момента на смъртта й недвижими имоти и идеални части от недвижими имоти. Оттук съдът е изчислил, че запазената част на ищцата възлиза на сумата 17 143.03 лв./ 1/3 от 51 429 лв./, колкото е и разполагаемата част на наследодателката / чл. 29, ал.1, пр. последно ЗН/.

От мотивите на въззивното решение и от извършените аритметични изчисления не личи в масата по чл. 31 ЗН да е включена стойността на дарените на ищцата от Ш. С. през 2007 г. 4/6 ид. части от сутерена, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор ***. Това дарение е било приспаднато от размера на запазената част на ищцата / 17 143. 03 лв. минус 7 448.85 лв./ и така е формиран извод, че нейната запазена част е накърнена с 9 694.18 лв.

Не е включена в масата по чл. 31 ЗН стойността на дарението, направено в полза на ищцата С. С. от нейния баща през 1973 г. По отношение на това дарение въззивният съд е приел, че то представлява разпореждане от единия съпруг с имот - съпружеска имуществена общност, и доколкото не е било оспорено от другия съпруг/ наследодателката/ в 6-месечен срок от узнаването, то е породило действие и за нея. Това дарение не е съобразено и при преценката на съда дали и с колко саморъчното завещание накърнява запазената част на ищцата.

С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по материалноправните въпроси, повдигнати от жалбоподателя, уточнени и обобщение от съда както следва: Настъпват ли последиците на дарението на имот съпружеска имуществена общност, извършено при действието на СК от 1968 г./ отм./ от единия съпруг без съгласието на другия и следва ли това дарение да се вземе предвид при определяне на наследствената маса по чл. 31 ЗН на неучастващия съпруг, след като в предвидения в закона срок сделката не е била оспорена от него. Как следва да се формира наследствената маса по чл. 31 ЗН, когато са налице извършени от наследодателя дарения в полза на наследника със запазена част. Тези въпроси са от значение за изхода на делото и са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в представеното с касационната жалба решение № 155 от 06.02.2019 г. по гр.д. № 1230/2018 г. на ІІ г.о.

Водим от гореизложеното съдът