Определение № 678 от 28.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 2054/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Марк транс“ ЕООД срещу решение №46 от 14.02.2024 г. по в.т.д.№530/2023 г. на АС Варна. С решението в обжалваната част след частична отмяна на решение №263 от 13.06.2023 г. по т.д.№1079/2020 г. ОС Варна, е отхвърлен предявеният от „Марк транс“ ЕООД срещу Национале-Нидерланден НН (NATIONALE NEDERLANDEN – NN), код на застрахователя № NL-110, Кралство Нидерландия иск за разликата от 17 932.50 лева до претендираните 33 079.32 лв., обезщетение за имуществени вреди (от които 9 169.32 лв., съставляващи заплатени от ищеца разходи за транспорт на катастрофиралия камион от Швеция до България и 5977.50 лв., част от претендираното обезщетение за ремонт на товарния автомобил), резултат на настъпило ПТП на 11.11.2017 г. на обществен паркинг в Швеция, бензиностанция Шел на път Е4 Йевре, Йевребрюн, причинено виновно от водача на товарен автомобил модел „Скания“ с ДК № 66BHN7, регистриран в Нидерландия, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователна полица №00300-618976, със срок на действие от 13.09.2017 г. до 13.10.2018 г., ведно със законна лихва от подаване на исковата молба – 21.09.2020 г., до окончателното изплащане на сумата, на основание §10, ал.2 от Шведския Закон за щети при ПТП (1975:1419), приложим на основание чл.7, §3, изр.3 от Регламент „Рим I“. В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно поради съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС: 1. Задължен ли е въззивният съд да изложи мотиви при преценката на всички доказателства като обсъди същите, както и становищата и доводите на страните и да формира въз основа на тях изводи за установеността на релевантните за спора факти. 2. В кои случаи въззивният съд може да прилага разпоредбата на чл.162 ГПК. 3. Следва ли разпоредбата на чл.162 ГПК да бъде приложена в случай, че възраженията на ответната страна са недоказани в процеса, а искът е установен в своето основание. Твърди се, че решението е и очевидно неправилно. Ответникът по касация Национале-Нидерланден НН (NATIONALE NEDERLANDEN – NN), код на застрахователя № NL-110, Кралство Нидерландия не заявява становище по жалбата. Обжалва решение №46 от 14.02.2024 г. по в.т.д.№530/2023 г. на АС Варна в частта, с която е потвърдено решение №263 от 13.06.2023 г. по т.д.№1079/2020 г. ОС Варна, осъждащо Национале-Нидерланден НН (NATIONALE NEDERLANDEN – NN) да заплати на „Марк транс“ ЕООД сумата от 17 932.50 лв., представляващи разходи за ремонтна услуга за поправка на товарен камион, претърпени в резултат на настъпило ПТП на 11.11.2017 г. на обществен паркинг в Швеция, бензиностанция Шел на път Е4 Йевре, Йевребрюн, причинено виновно от водача на товарен автомобил модел „Скания“ с ДК № 66BHN7, регистриран в Нидерландия, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователна полица №00300-618976, със срок на действие от 13.09.2017 г. до 13.10.2018 г., ведно със законна лихва от подаване на исковата молба – 21.09.2020 г., до окончателното изплащане на сумата, на основание §10, ал.2 от Шведския Закон за щети при ПТП (1975:1419), приложим на основание чл.7, §3, изр.3 от Регламент „Рим I“. Излагат се съображения, че решението в посочената част е неправилно поради съществени нарушения на процесуалните правила и нарушения на материалния закон. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се твърди, че са решени в противоречие с практиката на ВКС: 1. Следва ли всяко съществено нарушение на установените в приложимите нормативни актове правила за движение по пътищата, което е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат и е допринесло в значителна степен за настъпването му, да е основание да се приеме значително съпричиняване на вредоносния резултат от самоувредилото се лице, водещо до съществено намаляване на дължимото се за същото обезщетение. 2. Следва ли въззивният съд да обсъди всички твърдения, доводи и възражения на страните, както и всички относими към релевантните за спора факти доказателствата по делото в тяхната цялост. 3. Длъжен ли е въззивният съд да назначи служебно експертиза и без направено искане то страните, при условие, че са оспорени фактическите изводи на първоинстанционното решение. Поддържа се, че решението е и очевидно неправилно. „Марк транс“ ЕООД не заявява становище по жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационните жалби са процесуално допустими - подадени са от надлежни страни в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че страните не спорят относно наличието на застрахователно правоотношение между твърдения причинител на процесния деликт и ответното застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност”, както и приложимостта на шведското законодателство, на основание чл.4, §1 от Регламент /ЕО/ №864/2007 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007 г. /Рим II/ като право на държавата, в която е настъпила вредата. Посочил е, че във въззивното производство се оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя – оспорва се причинната връзка между деликта и всички претендирани вреди, като се твърди наличието на съпричиняване и се оспорва размера на претендираните имуществени вреди, вкл. и тези за транспортиране на увреденото МПС. Намерил е за безспорно, че на 11.11.2017 г. са настъпили две ПТП в следната поредност: 1. Около 15.30 часа камион с българска регистрация В9885ВН, собственост на „Марк Транс“ ЕООД, при опит да паркира зад паркиран камион с датска регистрация, поради поледицата, която била характерна за обстоятелствата в този момент, се подхлъзнал и се сблъскал с камиона с датска регистрация, в резултат на което „възникнали щети и по двете моторни превозни средства “, в който смисъл е и сигнал за произшествие с деловоден номер 5000 – К1417927-17 по описа на Полиция на Кралство Швеция, отдел 5100РЕРСР4; 2. Около 16.00 часа, водачът на т.а. модел „Скания“ с ДК № 66BHN7 с нидерландска регистрация, при подхода си към паркинга не успял да спре поради заледена настилка и се ударил в задната част на полуремаркето на т.а. „Волво“ с ДК [рег.номер на МПС], който към този момент се намирал в паркирано състояние в колона от спрени автомобили, като в сигнала за произшествие, подаден пред полицията от водача на т.а. модел „Скания“ - Ян Дайкна е обективирано, че са настъпили „допълнителни“ щети по българския камион отпред и отзад, а в съставен двустранен констативен протокол от 11.11.2017 г. /16.30 ч./ е удостоверено, че видимите щети за българското превозно средство са локализирани по задните врати и бронята на ремаркето (протоколът не е подписан от българския водач, а преводът на документа съдържа отбелязването, че частично отразените щети не се четат). Въззивният съд е приел, че констатациите в разглежданата част противоречат на полицейския рапорт относно наличието на вреди и в предната част на товарния автомобил, а и страните не спорят, че при второто произшествие са причинени увреди и в предната част. От заключението на САТЕ, изготвено въз основа на представения двустранен констативен протокол за ПТП, е установил, че реалният и възможен механизъм на настъпване на застрахователното събитие е пряк контакт между три превозни средства, насочени в една и съща посока, като задното превозно средство застига и удря намиращото се пред него превозно средство, вследствие на което последното се измества напред и се удря в първото паркирало превозно средство, като причината за настъпване на произшествието е комбинация от несъобразена скорост на движение на товарен автомобил „Скания R450“ с pег.№ 66BHN7 и наличието на заледена пътна настилка, които водят до невъзможността да намали скоростта си и да спре, при което е застигнал и ударил спрелия пред него товарен автомобил „Волво FH 440“ с peг. [рег.номер на МПС] в задната част на полуремаркето. Счел е, че поведението на водача на товарен автомобил „Скания R450“ е в нарушение на глава 2, раздел 1 от Наредба за движение по пътищата /1998:1276/, задължаваща участниците в движението да полагат грижата и предпазливостта, изисквани според обстоятелствата, като според глава 3, раздел 14, скоростта на превозното средство следва да бъде адаптирана към изискванията за пътна безопасност, при съобразяване с пътните и метеорологичните условия, а скоростта следва да бъде подбрана така, че водачът да запази контрол над превозното средство, още повече, че в раздел 15, т.9 изрично е вменено задължението, водачът да поддържа достатъчно ниска скорост при хлъзгави пътни условия. С оглед изложеното е достигнал до извод, че е налице деликт при съответното авторство, противоправност и вина, като е изразил становище, че по делото не са събрани доказателства, обуславящи извод за наличието на съпричиняване по смисъла на раздел 12, алинея 2 от Шведския Закон за щетите по пътищата (1975:1410), според който обезщетението за имуществени вреди може да бъде коригирано, ако пострадалото лице е допринесло за увреждането, а такова съучастие е налице, когато неизправност на самото МПС или неизправност във връзка с управлението му са допринесли за вредата. Посочил е, че в процесния казус, увреденият товарен автомобил е участвал в две последователни и самостоятелни ПТП, като не се спори, че водачът на българския товарен автомобил е причинил виновно първото ПТП. Намерил е обаче, че не е установено същият да е допринесъл за настъпването на последващото ПТП - съпричиняването следва да се преценява с оглед механизма на конкретното и самостоятелно деликтно действие, а увреденият български товарен автомобил е бил в покой, като по делото са останали недоказани твърденията за неполагане на достатъчна грижа при паркиране и неосигуряване на достатъчно разстояние спрямо първоначално паркиралия т.а. с датска регистрация (не са налице данни - схема на произшествието, габарити/размери, следи и местоположението, за да се определи отстоянието между заварените паркирани МПС, респ. неполагането на дължима грижа за ограничаване на вреди от евентуални бъдещи действия на трети лица). По причинените вреди е отчел, че размерът на вредите по предната част на т.а. „Волво“ е установен чрез представена фактура №10/01.02.2018г. с доставчик „Карт Транс“ ЕООД и заключението на САТЕ и е от 23 910 лв., като посочената стойност касае уврежданията само по влекача без полуремаркето. Съобразил е, че процесният т.а. е бил увреден от две отделни и самостоятелни ПТП, в които са настъпили щети по предната му част, като към момента на осъществяване на процесния, втори по време деликт, т.а. вече е бил увреден в резултат от виновните действия на българския водач. Позовал се е на отговорите на вещото лице, дадени в съдебно заседание, с които е пояснено, че по делото няма данни, от които да бъде извършена преценка какви са точно щетите, понесени от българския автомобил при първоначалния удар и какви са вредите от последващия и не може да бъде извършено разграничение на вредоносния резултат. При това положение (вещото лице е заявило, че не може да разграничи вредите, а писмените обяснения на българския водач за незначителен вредоносен характер на първия удар имат характер на частен документ, който не се ползва с обвързваща материалноправна доказателствена стойност) въззивният съд е достигнал до извод, че следва да приложи процесуалната норма на чл.162 ГПК и като е съобразил, че за първото ПТП не е съставен нарочен констативен протокол за ПТП, което индицира, че вредите от същия имат незначителен характер на фона на увредите от второто ПТП, и при липса на други обективни критерии, е приел, че при поправянето на крайната вреда, застрахователят – ответник следва да понесе отговорност за ѕ от размера й или ѕ от 23 910 лв., равностойни на 17 932.50 лв., до който размер е основателен предявеният иск (представената по делото проформа фактура, относно доказване на претендираните разходи за транспорт, представлява само предварителна оферта, няма обвързващ характер и не се ползва с доказателствена стойност нито за сключването на договор, нито за неговата цена). При постановяване на решението си въззивният съд се е съобразил изцяло с практиката на ВКС по приложение на чл.235 и чл.236 ГПК, като е изложил мотиви, съдържащи обсъждане и преценка на всички събрани по делото относими доказателства, а така също и фактически констатации и правни изводи, след подробно произнасяне по всички доводи, възражения и искания на страните. Подробно са обсъдени и съставеният за първото ПТП, констативен протокол (в който противно на твърденията на ответното дружество, не е посочено настъпването на „значителни“ щети върху товарните автомобили, участващи в това ПТП), и констативният протокол за второто ПТП, и заключението на САТЕ и дадените от вещото лице отговори в съдебно заседание, като е разяснено и доказателственото значение на писмените обяснения за инцидента, депозирани от българския водач. В решението е мотивиран и подробен отговор на всички доводи и възражения на страните – както по отношение твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат, така и относно наличие на вреди върху предната част на товарния автомобил, собственик на ищеца, настъпили и при първото, и при второто произшествие, значението на настъпилите вреди върху автомобила при първото ПТП и наличието на противоправно поведение от страна на българския водач при първото ПТП и липса на доказателства за такова поведение при второто ПТП, настъпило единствено поради виновните и противоправни действия на водача на нидерландския товарен автомобил. В този смисъл по поставените от касаторите в изложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, съответно първи и втори въпроси, касационно обжалване не следва да бъде допуснато поради липсата на поддържаното селективно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Касационно обжалване не може да се допусне и по останалите формулирани от касаторите въпроси. С първия си въпрос застрахователното дружество ответник предпоставя осъществено от страна на българския водач нарушение на правилата за движение по пътищата при второто ПТП, наличието на каквото нарушение обаче изрично е отречено в решението, с втория въпрос на посочения касатор се игнорира наличието на приета по делото САТЕ и дадените от вещото лице отговори в съдебно заседание (за липсата на данни по делото и невъзможност да се даде заключение за щетите, понесени от българския автомобил при първоначалния удар и за тези от последващия), а с третия си въпрос касаторът ищец, предпоставя липса на доказване на настъпили щети върху товарния автомобил при първото ПТП, каквито щети обаче са приети за установени, поради което и при липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК касационно обжалване по посочените въпроси не може да бъде допуснато. Също така при постановяване на решението си въззивният съд в съответствие с разпоредбата на чл.162 ГПК и практиката на ВКС по приложението й, въз основа на обективните данни по делото (вкл. с оглед заключението на вещото лице, с дадените от него отговори в открито съдебно заседание и с отбелязванията върху констативния протокол, изготвен при първото ПТП), след като е приел, че искът на ищеца е установен по основание, е определил размера на дължимото от дружеството ответник обезщетение. Всъщност с посочените въпроси по същество се оспорва правилността на обжалваното решение, която обаче, извън въведеното с ал.2 на чл.280 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност, не е предмет на проверка в настоящия стадий по селектиране на касационните жалби. В този смисъл следва да се посочи, че при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, поради което не се установява и твърдяната очевидна неправилност на въззивното решение. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,