Определение № 3105 от 05.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 1234/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. С касационна жалба от страна на пълномощника на Агенция „Пътна инфраструктура“/АПИ/- [населено място] е обжалвано решение № 868 от 22.07.202 г. по в.гр.д. № 2304 /23 на Апелативен съд-София, в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение № 260105 от 16 януари 2023г. по гр. д. № 4175/2021г. на Софийски градски съд, ГО, 11 състав, в частта, в която искът на Д. К. Д., ЕГН: [ЕГН] с искане за солидарно осъждане на ответниците Агенция „Пътна Инфраструктура 44, А. И. А. и К. С. К. да й заплатят сумата от 26 000 лв., предявена с частичен иск при твърдян размер на вземането от 80 000 лв., - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на нейния брат Р. К. Д., настъпила на 24.09.2016г., при ПТП, настъпило на км 24+600 на „ЛОТ 0“ на АМ „Струма“ в платното в платното за движение по посока [населено място] - [населено място], е бил отхвърлен и ищцата е осъдена да заплати разноски в полза на ответника А. И. А., и вместо това е постановил друго, с което е осъдил солидарно Агенция „Пътна Инфраструктура “, А. И. А., ЕГН: [ЕГН] и К. С. К., ЕГН: [ЕГН] да заплатят, на основание чл. 49 и чл. 50 ЗЗД, на Д. К. Д., ЕГН: [ЕГН], сумата 26 000 лв., предявена с частичен иск при твърдян размер на вземането от 80 000 лв., - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на нейния брат Р. К. Д., настъпила на 24.09.2016г., при ПТП, реализирано на км 24+600 на „ЛОТ 0“ на АМ „Струма“ в платното за движение по посока [населено място] - [населено място], и е осъдил солидарно ответниците А. И. А. и К. С. К. да заплатят законна лихва върху посочената сума от 24.09.2016г., а ответника АПИ от 30.03.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплатят на ищцата Д. К. Д. сумата 1 560 лв. - разноски. Решението се обжалва от АПИ и в останалата част, с която е било потвърдено от въззивния съд първоинстанционното решение № 260105 от 16 януари 2023г. по гр. д. № 4175/2021г. на Софийски градски съд, ГО, 11 състав, в останалите обжалвани от АПИ части, с които са осъдени солидарно Агенция „Пътна Инфраструктура “, А. И. А., ЕГН: [ЕГН] и К. С. К., ЕГН: [ЕГН] да заплатят, на основание чл. 49 и чл. 50 ЗЗД, на, да заплатят солидарно на И. Р. Д., ЕГН: [ЕГН] и К. Д. Д., ЕГН: [ЕГН] сумата от по 130 000,00 лева, на всеки един от тях, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпените от смъртта на техния син Р. К. Д., настъпила на 24.09.2016г. при пътно-транспортно произшествие, настъпило на км. 24+600 на „ЛОТ 0“ на АМ „Струма“ в платното за движение по посока [населено място] - [населено място], вследствие излизането на крава на пътното платно, собственост на ответника А., която е изгубена от пастира й ответника К. и е преминала на платното за движение през дупка на оградната мрежа по протежението на скоростния път, намираща се непосредствено след пътната връзка, с намиращия се отдясно на пътя строителен обект, ведно със законната лихва от датата на деликта - 24.09.2016 г. до окончателното плащане, като осъждането за главница и лихва за забава след дата 20.04.2018 г., както и в частта за разноските. В КЖ на този жалбоподател се развиват оплаквания за необоснованост на изводите на въззивния съд относно това, че установеният по делото механизъм на ПТП води до основание за отговорност на Агенцията за пътна инфраструктура, както и относно това, че ищцата Д. К. Д.-сестра на загиналия от процесното ПТП е сред кръга от лицата имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от неговата смърт. В изложението на основанията по чл.280 ал.1 ГПК към КЖ на АПИ се поставят процесуални въпроси, които се свеждат до задълженията на въззивния съд да извърши анализ на всички събрани доказателства и да обсъди всички доводи и възражения на страните от значение за спорното право като се твърди, че съдът процедирал в несъответствие по въпроса с практиката на ВКС по чл.290 ГПК/посочени са съответните решения на ВКС/ Релевиран е въпрос и относно това, че е налице противоречие със задължителната практика на ВКС / ТР №1/21.06.2018 г. по тълк.дело №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС /на въззивното решение по въпроса: в кои случаи сестра на загиналия от процесното ПТП попада в кръга от лицата имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от неговата смърт. С втора КЖ от страна на другия ответник А. И. А. въззивното решение се обжалва, в същите части с оплаквания за необоснованост на изводите на въззивния съд относно това, че установеният по делото механизъм на ПТП води до основание за отговорност на същия по чл.50 ЗЗД, както и по правилното приложение на чл.52 ЗЗД досежно определения по справедливост размер на обезщетението за претърпените от родителите-ищци неимуществени вреди от смъртта на сина им. Развити са и оплаквания относно това, че ищцата Д. К. Д.-сестра на загиналия от процесното ПТП не попада сред кръга от лицата имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от неговата смърт. В изложението на основанията по чл.280 ал.1 ГПК към тази КЖ се поставят въпроси, които се свеждат до: 1. задълженията на въззивния съд да извърши анализ на всички събрани доказателства и да обсъди всички доводи и възражения на страните от значение за спорното право, 2. следва ли собственикът на вредоносната вещ да носи отговорност и в случаите, когато вредите се дължат от неправомерното поведение на трето лице и при изключителна негова вина 3. поставя се въпрос и относно правилното приложение на чл.52 ЗЗД досежно определения по справедливост размер на обезщетението; 4. в кои случаи близки на загиналия от процесното ПТП попадат в кръга от лицата имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от неговата смърт. По първите три въпроса се твърди противоречие с почените решения на ВКС по чл.290 ГПК, а по последния- със задължителната практика на ВКС / ТР №1/21.06.2018 г. по тълк.дело №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Навежда се и очевидна неправилност, без да се развиват конкретни доводи за наличието на такава. От страна на ответниците И. Р. Д., К. Д. Д. и Д. К. е депозиран писмен отговор в законовия срок за това. В същия се развиват доводи за липса на основания за допускане на касация и за неоснователност на двете КЖ на двамата ответници. От страна на ЗАД „Армеец“АД, срещу когото е бил отхвърлен от първата инстанция иск от тримата ищци по чл.432 ал.1 КЗ, решението в тази част е било потвърдено от въззивния съд и липсва КЖ от страна на самите ищци, също е депозиран писмен отговор в законовия срок. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над минималния размер по чл.280 ал.3,т.1 ГПК намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изложил в мотивите следните съображения: Не е било спорно между страните, че ответникът А. е бил собственик на кравата, с която е станало ПТП на 24.09.2016г., на което се основават предявените искове, а ответникът К. е бил нейн пастир. От удостоверение от МВР, Дирекция „Национална система 112“, районен център 112 - София, е установено, че на 24.09.2016г. за периода 15ч. - 22ч. са регистрирани 25 обаждания на телефон 112, „относно инцидент на АМ „Струма“, Лот О, касаещ движение на животни по пътното платно. По делото са събрани гласни доказателства за установяване на правнорелевантни факти от спорния предмет, както следва: Св. Ч., чийто показания подлежат на преценка по реда на чл. 172 ГПК като участник в ПТП, на чието поведение са основани разглежданите искове, бил изложил, че е участвал в ПТП с крава; било вечерта около 22ч. - тъмно, но ясно, той изпреварвал, минавал в лява лента, видял животното в последния момент, - видял едно черно петно с бяло, между двете ленти за движение, и после станал ударът с него отдясно, то се ударило в колата от дясната му страна и после през него минала трета кола, която се обърнала. Спомнял си, че от дясната страна на пътя имало „нещо като изоставен строеж, свидетелят се движил в лентата за изпреварване със скорост според него около 110 - 115 км/ч, карал с къси светлини, защото бил „зад човек“ - пред него имало друг автомобил; твърди, че имало и насрещно движение, което го заслепявало, а той ползвал и очила, понеже е късоглед. В показанията си св. Б. е бил разказал, че през 2016г. е работил в пътна полиция и бил изпратен по сигнал за животно на пътя - на магистрала Струма около 21 км, към 19.45 ч, там се намирало мъжко животно според него - бик, то било до мантинелата извън изградената ограда, разстоянието между тях според него е между 5-6 м до 10 м; един човек помогнал на свидетеля да изгони животното и то се прибрало в полето през дупка в оградата, с размерите на животното; оградата била телена, висока около 150 - 170 см; свидетелят завързал дупката с тел, която скъсал от оградата, като е уточнил, че ПТП е станало на друго място, по-нататък по пътя. Свидетелят бил посочил как принципно се постъпва при констатиране на нарушения в оградата - изготвяла се докладна записка, която се отправяла към АПИ и към Автомагистрали, за да отстранят проблема. В показанията си св. В. И. бил разказал, че в деня на ПТП е видял крава непосредствено зад предпазната ограда в полето, оградата там била в добро състояние, но си спомня, че същият ден е получен повече от един сигнал за животни на магистралата. Св.К. - майка на ответника - собственик на кравата, била посочила, че пастирът К. е трябвало да пасе животните през деня далеч от магистралата на общинско пасище на около 2 км по въздух от магистралата; в процесния ден К. се обадил около 19 ч., че едно от животните го няма, от съседно село се спуснали две кучета от вилите там и нападнали животните, те се разбягали; К. ги събрал с помощта на други хора и ги закарал на егрека, който е на около 500 м и тогава видял, че едно от животните го няма, веднага се обадил по телефона да съобщи и тръгнали да търсят животното по ливади и реки, но не го открили. Свидетелката изказала предположение (което е без доказателствена стойност), че животното е преминало през подлез под магистралата и е излязло от другата страна на магистралата. Когато на другия ден дошли полицаи с акт за глоба на собственика на животното, свидетелката отишла до мястото на произшествието и го заснела - там имало изоставен строеж за паркинг и нямало ограда, а само два панела, сложени хоризонтално, на 20 см височина, над които можело животно да премине. Била уточнила, че пасището е от лявата страна на магистралата след селото и, че не се случвало често животно да избяга. Св. Д. бил разказал, че от дълги години познава семейството на ищците - неговите деца били отраснали с децата на Д., били съседи дълго време. Сочи, че семейството било много задружно. Към момента на инцидента членовете на фамилията живеели в два съседни апартамента, в единия Д. със семейството си, а в другия Д. с Р.. Родителите много тежко понесли загубата на сина си, съпругата на свидетеля, която им била личен лекар, им предписала седативи, свидетелят знае, че те били консултирани и от психолог и невролог и, че и към момента на разпита (м.05.2022г.) продължавали да приемат лекарствени продукти за успокоение, като след инцидента се влошило здравословното им състояние. Счита, че Д. е имало нормални отношения с брат си, подкрепяли се, интересували се един от друг, „изключително близки отношения 44 брат - сестра; знае, че Д. също приемала „такива лекарствени продукти 44 и през последните години била напълняла с 20 кг. Свидетелят лично видял фактура от швейцарска болница за преглед - там Д. била по работа по време на инцидента (показанията кореспондират на представен по делото документ за прием по спешност на ищцата Д. на 24.09.2016г. в градска болница Цюрих след като ищцата е научила за смъртта на брат си). Св. Д., близък на ищците, бил разказал, че познава семейството на ищците от около 20 години, тъй като е бивш съпруг на Д., с която имат син на 21г., разделили се преди около 10 години (разпитът е от м.05.2022г.). Сочил, че не бил виждал друго такова сплотено семейство, той даже бил по-близък с тях, отколкото със собственото си семейство. Живеели с Д. в съседен апартамент; Р. и родителите му ходили заедно на почивка из страната основно. Свидетелят бил първият, на когото се обадили след катастрофата, отишъл в болницата в Перник и видял К., който бил смазан, а В. не осъзнавала какво се е случило. Към момента на разпита синът на свидетеля живеел в стаята на Р.. Свидетелят бил направил сравнение за отношенията брат-сестра, като е посочил, че Д. и брат й било като „скачени съдове“, разказал е, че двамата си правели добронамерени шеги един с друг. Уточнил е, че всички винаги вечеряли заедно, докато живеел с ДеницаОт заключението на изслушаната по делото комплексна автотехническа и медицинска експертиза, представено по делото на 21.10.2022г., е установено, че мястото на произшествието се намира на км 24+600 на „ЛОТ 0“ на АМ „Струм“ 4 в платното за движение по посока [населено място] - [населено място]. Платното за движение се състои от две пътни ленти с ширина от по 3, 60 м и една аварийна лента вдясно с ширина от 3, 20 м, като вляво граничи с разделителен бордюр с мантинела по продължение на пътя, вдясно, в края на аварийната лента, е налице банкет с широчина около 1 м, който преминава в отводнителна канавка с ширина от 1, 30 м, вдясно от канавката е разположена затревена площ и оградна мрежа - прекъсната около 1, 30 м в района на местопроизшествието. АТЕ, след анализ на събраните доказателства, относими към механизма на ПТП, определя следния механизъм на процесното ПТП: ПТП е настъпило около 21.45 ч по АМ Струма, посока [населено място] - София, когато л .а. „Хонда ЦРВ“, управляван от свидетеля Ч., е приближил км 24+600 със скорост от 123 км/ч (при максимално разрешена скорост от 120 км/ч, каквато е максималната скорост на скоростен път) с включени къси светлини, като в същото време в същата посока и пред л.а. „Хонда ЦРВ“, в дясната лента за движение, със скорост около 100 км/ч се е движел л.а. „Ауди 80“, управляван от Р. Д.. Приближавайки л. а. „Ауди“, водачът на л. а. „Хонда“, е предприел изпреварването му, преминавайки в лявата пътна лента. При извършване на изпреварването, водачът Ч. възприел на около 67 м намиращата се в средата на платното за движение между двете пътни ленти крава, последвал е удар между предна дясна част на л. а. „Хонда“ и тялото на кравата, в резултат на който животното е отблъснато напред и надясно. Последвал е втори удар, при който тялото на кравата е попаднало върху преден капак и предно стъкло на л. а. „Ауди“, след което е паднало върху платното за движение, настъпил е трети удар между падналата крава на платното и л. а. „Киа Спортидж“, движещ се в дясната пътна лента със скорост около 105 км/ч. Осветеността, която осигуряват късите светлини на Хондата, е 37 м на левия фар и 68 м на десния, като водачът е имал възможност да възприеме излязлото на пътя домашно животно от разстояние около 67 м, при опасна зона за спиране от около 136 м. При движение на къси светлини в неосветен пътен участък, при избраната от водача на л. а. „Хонда“ скорост, така и съобразно разрешената в пътния участък скорост от 120 км/ч, той не е имал възможност да види и да спре пред препятствието на пътното платно, като скоростта на движение, при която в е имал възможност да реагира своевременно и да спре преди препятствието е 76.50 км/ч. Обобщено е, че от техническа гледна точка избраната от водача скорост на движение не е съобразена с осветеността на фаровете му на къси светлини при движение в тъмната част на денонощието по неосветен път, какъвто е бил процесният участък от пътя, без да има данни обаче за моментната натовареност на движението. От техническа гледна точка причините за настъпването на ПТП според експертното мнение, изразено в заключението, са - крава на платното за движение, движение в тъмната част на денонощието по неосветен път на къси светлини със скорост, несъобразена с осветеността на фаровете, като според експерта всеки от участниците е могъл да предотврати ПТП, ако при движение по неосветен път и използване на къси светлини избере скорост на движение, която би му позволила да възприеме и да спре пред препятствие на пътното платно. Според заключението в медицинската му част смъртта на Р. Д. е настъпила в резултат на черепно-мозъчна травма, вследствие контакт с тялото на кравата, което счупвайки предно ляво стъкло е контактувало с главата на пострадалия, ето защо е формиран и извод, че предпазният колан не би предотвратил леталния изход (това възражение за съпричиняване обаче не е в спорния предмет на въззивното производство). В протокол за допълнителен оглед на местопроизшествието от 10.03.2017г., е записано, че в близост до мястото на произшествието се намира строителен обект, който представлява площадка в процес на строеж, към която е изградена пътна връзка към АМ „Струма“, състояща се от две платна, между които остров, като на пътя към нея са поставени бетонни панели, след които се наблюдава мрежа, поставена перпендикулярно на пътната връзка, която не позволява навлизане към строителния обект. Съгласно протокола, в началото на строителния обект вдясно се наблюдава метална мрежа с дължина 30 м в посока към вътрешността на обекта, а след това съществува само бетонна основа, без каквито и да било заграждения, като това се отнася и за останалата част от строителния обект - няма мрежа или други заградителни средства. В съдебно заседание вещото лице по АТЕ било пояснило още, че ударът за л. а. Ауди е бил непредотвратим, по начина по който е настъпило ПТП за него, като няма данни с какви светлини е управлявал водачът му, но ако л. а. Ауди е бил на дълги светлини, би осветил пътя и на л. а. Хонда. От техническа гледна точка е неправилно два автомобила да се движат един до друг на къси светлини, тъй като, за да могат да реагират със спиране при възприемане на опасност, е трябвало при използваната скорост да са на дълги светлини, принципно „дългите светлини на задния автомобил“ осветяват предния, а в случая дългите светлини на л.а. Хонда осветяват на около 150 м и при управление с разрешена скорост и на дълги светлини той е щял да възприеме кравата от това разстояние (което е по-дълго от опасната му зона на спиране). Св. И. И. бил разказал, че е бил нощна смяна в деня на инцидента - установили тялото на кравата, което било в активната лента, в района на ПТП не било осветено, като ПТП станало на отбивката на недостроен обект, от едната страна на този обект липсвали две или три междуколия оградна мрежа против влизане на животни „или липсвали или била паднала оградата“, която била телена на бетонни колци, нямал точен спомен, но мястото било на ъгъла (чупка), преди или след входа на паркинга, в зависимост от посоката на движение, по негов спомен, без да може да каже каква е дължината на мястото, където нямало ограда, свидетелят сочи обаче, че големината на дупката е била такава, че през нея да може да мине крава. От показанията на св. Н. Б. било установено още, че, след като А. му се обадил привечер, свидетелят и приятелите му, с които се срещнал преди това, тръгнали да търсят изчезналата крава на А., която била подплашена от нещо; търсили я около час, като друг път свидетелят е съобщил, че не е търсил изгубена крава; на другия ден научил за ПТП-то, станало с крава, отишъл на място, то се намирало по негова преценка и с негов ход по пътя на около 1,5 км от мястото, където обикновено пасяли кравите, само че от другата страна на магистралата, като под нея имало два подлеза, през които можело да се мине от другата страна на магистралата. От заключението на съдебно-психиатричната експертиза, изслушана по делото, според въззивния съдебен състав, се било устаноявало още, че смъртта на Р. е предизвикала у Д. Д. първоначално остра реакция на емоционален стрес, а впоследствие, въпреки провежданото лечение, при нея се е развило смесено тревожно-депресивно разстройство, което продължава да е налице, въпреки провежданото лечение, и към момента на изготвяне на експертизата през м.05.2022г., като симптомите се редуцират, но персистират все още в определени моменти и затрудняват пълноценното социално функциониране на лицето, като е възможно редуциране в значителна степен на симптомите на тревожното разстройство, но чувството на загуба на най-близкия й човек може да остане за много дълъг период, като т.н. протрахиран траур, който се преживява години наред, зависи от личностовите особености на лицето, а в случая ищцата е била много привързана към брат си, като е съобщила, че той е бил най-близкият й човек. Вещото лице било изяснило, че паник атаките, каквито Д. Д. е съобщила, че получава след травматичното събитие, е симптом, а не диагноза, и определящо в случая за състоянието й било тревожно депресивното настроение с мисли за безперспективност, с малоценностни изживявания, с чувство на постоянна тъга и мъка поради смъртта на брат й. От удостоверения за регистрирани адреси на ищцата Д. и пострадалия от процесното ПТП Р. Д. е установено, че адресите им към датата на ПТП са в съседни апартаменти на един етаж. По делото било установено още, че по повод процесното ПТП е било образувано досъдебно производство № 84/2016 по описа на ОД-МВР-Перник, което е прекратено с прокурорско постановление от 24.08.2017г., в което е прието, че скоростта на движение на водача Ч. е била съобразена с пътната обстановка и моментната натовареност на движението и той не е имал техническа възможност да предотврати удара чрез спиране с максимално спирачно закъснение, като причина за настъпилото ПТП е намиращото се на платното за движение и оставено без надзор селскостопанско животно, като не може да се направи извод, че е налице виновно поведение на лице, осъществило състав на НК. Постановлението на прокурора не се ползва със задължителна сила за гражданския съд, разглеждащ гражданскоправните последици от деянието (чл. 300 ГПК; чл. 413, ал. 2 и 3 НПК). С оглед гореизложеното, въззивният съд о, с оглед спорните факти по делото, подлагал на самостоятелна преценка събраните по делото доказателства относно механизма на ПТП, в основата на предявените искове, поради реализирането на което ищците искат ангажиране на отговорността на конституираните от тях ответници, които считат, че отговарят солидарно за причиняването на вредоносния резултат. Въз основа на приетото по-горе и след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и въззивният съд е счел, както и първоинстанционнитят, че ПТП е настъпило поради навлизането на домашно животно - крава на пътното платно. Ответникът А. е собственик на кравата, а ответникът К. - нейн пастир, който е следвало да прибере живитното от паша. Основание за отговорността им е условно казано презумпцията „за липса на бдителност“, като отговорността по чл. 50 ЗЗД е безвиновна, ангажира се за увреждане, последица от специфичните качества на дадена вещ/животно, без връзка с действия или бездействия на собственика и/или лицето, под чийто надзор е тя, и е солидарна между посочените лица, като кредиторът може да иска изпълнение от всеки от длъжниците (чл.122, ал. 1 ЗЗД). За да се установи основание за отговорността на посочените лица следва да се докаже единствено, че животното е причинило вредата и за да се „екскулпират“ тези лица, разбирано в контекста на това да се освободят от отговорност за причинените от животното вреди, трябва да е доказано по делото, че вредите са резултат на непреодолима сила или на изключителна вина на пострадалия или, когато вредите са причинени по изключителна вина на трето лице (арг. т. 10 от ППВС № 7/1959г.). Отговорността не отпада, съгласно чл. 50, изр. 2 ЗЗД, и в случаите, когато животното е избягало. Нито едно от посочените основания за освобождаване от отговорност на собственика и на лицето, под чийто надзор е било животното, заради което е настъпило процесното ПТП, не са доказани по делото. Подплашването на кравите от кучета, според съда, не е непредвидимо събитие, непредотвратимо като резултат при съответен надзор и паша на място, където няма агресивни кучета, както и при избор на подходящ път, през който да се преведе стадото, нито издирването на животното е основание за отпадане на отговорността за увреждането, причинено от него. Наред с това, с оглед установения механизъм на ПТП за отхвърлянето на животното върху автомобила, управляван от пострадалия, починал от поради челен контакт с тялото на кравата, се налагал извод, че той няма вина за настъпването на леталния изход в резултат от съприкосновение с животното, като „съпричастността“ му се свежда до местонахождението му и управлението на МПС, без да е установено с какви светлини (къси/дълги), в съответното време в дясната пътна лента на пътното платно. По делото не е доказано и, че именно кравата, предизвикала ПТП, е била отстранявана от пътното платно преди ПТП (св. Б. говори за бик в показанията си), съответно, че собственикът й е могъл да бъде идентифициран по ушната й марка, за да бъде прибрана от него, за да се постави на преценка и въпросът дали вредоносният резултат е причинен по вина на лицето, извело кравата от пътното платно. Установено е по делото обаче, че трети лица - служители на ответната АПИ са допринесли за увреждането, наред със собственика и пастира на животното, с противоправното си и виновно поведение - бездействие за предприемане на действия по поддръжка на пътната принадлежност на автомагистралата, а и на скоростен път (чл. 3, ал. 7, т. и ал. 8, т. 5 ЗП вр. § 1, т. 11 ДРППЗДвП вр. т. 4 и т. 14 § 1 ДРЗП), още повече при множеството сигнали за животно на пътя в деня на ПТП. По тази причина, доколкото увреждането е настъпило в резултат от появата на животното на пътя, неограден изцяло с предпазна ограда на мястото на ПТП, където е имало и незавършен строеж (така показанията на св. И. И., на които кореспондират показанията на св. К., показанията на св. Ч., а и констатациите в обсъдения протокол за оглед относно начина, по който е ограден строителният обект - чл. 179, ал. 1 ГПК), съдът е приел, че има основание да бъде ангажирана спрямо пострадалите на солидарната отговорност на ответниците - физически лица и на АПИ като възложител на работата (чл. 49 вр. чл. 45 вр. чл. 53 ЗЗД). Основа за този извод е положението, че съвкупният анализ на доказателствата по делото, установяващи факти относно мястото на ПТП, налага обоснован извод, че кравата, независимо как е преминала от другата страна на [населено място], отдалечавайки се от мястото, където се е осъществявала пашата, се е озовала на местопроизшествието през място, неизцяло заградено с мрежа, през което една крава е могла да премине. Ответникът АПИ не е възразил, нито своевременно е посочил и представил доказателства, че друго лице е било задължено да постави предпазна телена ограда на този строителен обект, поради което въззивният съд е приел, че именно този ответник, като управляващ поддръжката на републиканските пътища, която включва и организиране на дейности, свързани с поддържане на пътищата (чл. 19, ал. 1 вр. ал. 2, т. 3 и т. 4 вр. чл. 30, ал. 1 ЗП), е бил длъжен да постави оградна мрежа. Зза недоказано при условията на пълно доказване е прието от съда, че в конкретната пътна обстановка водачът Ч. е имал противоправно и виновно поведение, управлявайки с избраната скорост в тъмната част на денонощието на неосветен участък от пътя, което да е довело до вредоносния резултат. В тази връзка въззивният съд намира, че домашно животно - крава на автомагистрала (скоростeн път), който би следвало да е ограден с мрежа, чието предназначение е да осигурява безопасно и безпрепятствено движение по пътя, не представлява фактор на пътната обстановка, с който водачът на пътното превозно средство е бил длъжен да се съобразява, за да избере скорост за движение, в зависимост и от „отрицателното въздействие“ на този фактор. С оглед поставената пътна принадлежност (ограда), няма основание за поставяне на предупредителен знак за опасност А 21 "Възможна е поява на домашни животни", както основателно поддържа АПИ. Водачът Ч. е предприел изпреварване на автомобил, движещ се със скорост около 100 км/ч, поради което не е следвало да се движи с по-ниска скорост (в частност от около 76 км/ч), още повече при задължение на водачите да не пречат на движението, управлявайки с ниска скорост (чл. 22, ал. 1 ЗДвП). Отделно, въпреки че скоростта му на движение не е позволявала същият да спре в рамките на осветения участък, не е доказано, че в конкретната пътна обстановка, без данни и за натовареността на движението, водачът е бил адресат на задължение да управлява автомобила с дълги светлини, така че да може да намали скоростта и да спре при възникване на опасност като осъществилата се (вж. чл. 70 вр. чл. 20, ал. 2 ЗДвП), без да е установено и с какви светлини е управлявал изпреварваният автомобил (във връзка с посоченото от вещото лице, че от техническа гледна точка не е правилно двата автомобила да са на къси светлини), както и дали местоположението и движението на кравата, чието поведение е и дефинитивно непредвидимо, е позволявало своевременното й възприемане като опасност за движението. Ето защо и въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е счел за установено в разглеждания случай, че опасността за движението е възникнала непредвидимо в опасната зона на автомобила, чиято скорост на управление не е доказано да е била несъобразена с отрицателното влияние на всички фактори, които усложняват конкретната пътна обстановка, за да може да спре пред всяка налична опасност на пътя и да предотврати настъпването на ПТП. Следователно, според съда, нямало и основание за ангажиране на отговорността на ответното застрахователно дружество като обезпечаващо към датата на настъпване на ПТП застрахователно покритие на риска от възникване на гражданска отговорност за застрахования със застраховка „Гражданска отговорност“ водач. По отношение на оплакванията на жалбоподателите-въззивници за това, какъв следвало е размерът на обезщетението, предназначено да възмезди страданието от загубата на сина по чл. 52 ЗЗД въззивният съд е изложил следното: Съгласно ППВС №4/1968г. при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, обуславящи тези вреди и то не само чрез посочването им, но и при отчитане на тяхното значение за размера на вредите. При определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди при причиняване на смърт, от значение са възрастта на увредения, отношенията между пострадалия и близкия, претендиращ обезщетението, както и обстоятелствата, при които е настъпил вредоносният резултат. Съобразно приетото за установено по-горе, въз основа на цялостна оценка на всички релевантни към размера на претендираните обезщетения обстоятелства, преценени в тяхната конкретика откъм значимостта им за размера на вредите, въззивният съд отчита стреса от настъпилата при трагични обстоятелства внезапна смърт на сина на ищците, който е бил на 30 години, степента на преживените от родителите му негативни емоции, трайната и дълбока скръб от загубата, която те ще продължат да изпитват. Така установени по делото отношения родители - син неизбежно водят до страдания, душевна травма и покруса като. Ето защо и въззивният съд, подобно на първоинстанционния, е приел за справедлив размер на по 130 000 лв. При определяне на дължимото обезщетение съдът се е позовал и на конкретните икономически условия към момента на настъпване на вредите. По исковата претенция на Д. Д., сестра на пострадалия, съставът на САС е изложил следното: В ТР № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016г., ОСНГТК на ВКС, приложимо според настоящия въззивен състав и спрямо спорното правоотношение, предмет на делото и за разрешаването на спора между страните (несподелими са съображения, почиващи на действието на тълкувателните актове, които съображения не могат да се пренесат автоматично към разглеждания случай, при положение че се касае и за правни последици, създаващи легитимация на увредено лице, които продължават да се търпят и след 21.06.2018г.), е изяснено кога е налице „изключение“ за обезщетяване на вреди при смърт на пострадалия. Съгласно това ТР материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24. ХЫ969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. С т. 2 на посоченото ТР е обявено за изгубило сила ППВС № 2 от 30.ХЫ984г., с което е постановено, че не се дължи обезщетение за неимуществени вреди на лица извън кръга на тези, посочени в ППВС № 4/1961г. и № 5/1969г. Правилното прилагане на закона, според ППВС № 4/1961г., изисква за неимуществени вреди да бъдат обезщетявани само най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт. Измежду най-близките лица са посочени неговите низходящи, съпруг и възходящи, а като условие за успешно провеждане на исковете им е посочено и установяването на добри, близки отношения, т. е. установяването, че тези лица действително са претърпели такива вреди, тъй като нямат право на обезщетение за неимуществени вреди при непозволено увреждане онези от близките на починалия, които са били с него в лоши лични отношения. С ППВС № 5/1969г. е допълнено ППВС № 4/61г. на Пленума на ВС с ал. 2, като е прието, че имат право на обезщетение на неимуществени вреди и отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият от тях почине вследствие непозволено увреждане, както и лицето, което е съжителствувало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на морала. Съгласно посоченото в мотивите към ТР № 1 от 21.06.2018г. по тълк. д. № 1/2016г., ОСНГТК на ВКС, особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в Постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС, - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия. За да възникне право на обезщетение за причинени неимуществени вреди в полза на ищцата Д., както се отбеляза, следва да се проведе пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия й в резултат от ПТП брат и за настъпили в резултат на смъртта му сериозни морални болки и страдания. Материалноправната легитимация на лицето, което твърди, че е носител на предявеното за съдебна защита право, се основава на действителното съдържание на конкретната поддържана връзка с лицето, за смъртта на което се претендира обезщетение за неимуществени вреди, а не на формална родствена връзка. Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото. Връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. В конкретния случай въззивният съд е приел, че по делото е доказано със събраните гласни доказателства съществуването на „специална“ връзка сестра - брат (макар че принципно квалификациите на отношенията като „изключително близки,, и сравнението като „скачени съдове“ не носят сами по себе си информация за конкретни факти), фактически споделяли живота си и след навършване на пълнолетие, тъй като са живели в съседни апартаменти, въпреки, че ищцата е създала свое семейство. Тази специална връзка съдът е преценил в разглеждания случай като по-голяма близост между пълнолетни брат и сестра в сравнение с обичайната близост за това родствена връзка. Реакцията на сестрата при узнаване на страшната новина, наложила и болничен прием, и продължаващото в рамките на близо 6 години след смъртта на брат й смесено тревожно-депресивно разстройство, със симптоми, които се проявяват в определени моменти и продължават да затрудняват социалното й функциониране, въпреки провежданото лечение, са индиция за по-силната привързаност и по-голяма близост между брата и сестрата, като страданията на сестрата категорично са изключително интензивни и продължителни. Така, като изхожда не от формалната връзка на родство, а от особено силната привързаност, съществувала между брата и сестрата и от интензивните и продължителни страдания, причинени на Д. Д. от преждевременната смърт на по-малкия й брат (роден 1985г., а тя през 1979г.), въззивният съд е счел, че в конкретния случай искът на тази ищца е установен по основание. Същият следвало да бъде уважен срещу тримата ответници, посочени по-горе, при условията на солидарна отговорност, в пълния предявен с частичния иск размер от 26 000 лв., с оглед установените тежки негативни последици от загубата на човека, като ищцата е определила като свой най-близък. Във връзка с развитите във всяка една от КЖ на касаторите АПИ и А. И. А. основания за касация по ал.1,т.1 на чл.280 ГПК са поставени въпроси, които касаят предпоставките за присъждане, по изключение, на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на едно лице при ПТП в полза на лице, извън кръга на най-близките роднини по права линия и съпруга и то само в частта на обжалваното решение, с което е уважен искът на Д. К. Д., ЕГН: [ЕГН] да бъдат осъдени солидарно Агенция „Пътна Инфраструктура “, А. И. А., ЕГН: [ЕГН] и К. С. К., ЕГН: [ЕГН] да заплатят, на основание чл. 49 и чл. 50 ЗЗД, на, сумата 26 000 лв., предявена с частичен иск при твърдян размер на вземането от 80 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на нейния брат Р. К. Д., настъпила на 24.09.2016г., при ПТП, реализирано на км 24+600 на „ЛОТ 0“ на АМ „Струма“ в платното за движение по посока [населено място] - [населено място], и е осъдил солидарно ответниците А. И. А. и К. С. К. да заплатят законна лихва върху посочената сума от 24.09.2016г., а ответника АПИ от 30.03.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплатят на ищцата Д. К. Д. сумата 1 560 лв. - разноски. По този въпрос следва да се допусне касационно обжалване за проверка за съответствие, на отговора, даден с обжалваното решение, с този в практиката на ВКС по чл.290 ГПК: Р № 17/16.03.2021 г. по т.д. №291/20 на ВКС,Второ т.о. и Р №92/17.11.2020 г. по т.д. № 1275/19 на Второ т.о. и др и с ТР № 1 от 21.06.2018г. по тълк. д. № 1/2016г., ОСНГТК на ВКС. По останалите въпроси, по-точно по процесуалните от тях не се открива противоречие с практиката на ВКС-съдът прецизно е обсъдил всички доказателства и доводи на страните и е изложил подробни съображения по всеки един от доводите им. В изложението на основанията по чл.280 ал.1 ГПК към КЖ на А. А. се поставят въпроси: следва ли собственикът на вредоносната вещ да носи отговорност и в случаите, когато вредите се дължат от неправомерното поведение на трето лице и при изключителна негова вина относно въпрос и относно правилното приложение на чл.52 ЗЗД досежно определения по справедливост размер на обезщетението определения по справедливост размер на обезщетението; Първият от тях съдържа фактически и правни твърдения, каквито не са възприети от съда същият не е формирал правораздавателната си воля въз основа пряко на техни отговори, поради което и се явява необуславящ изхода по спора, а по втория в мотивите са изложени съображения съответстващи на приетото в задължителната практика на ВКС- ППВС №4/1968г. Касаторите следва да внесат държавна такса по сметка на ВКС в размер на по 520 лева за разглеждане на КЖ на всеки един от касаторите в допуснатата до касационно обжалване част в едноседмичен срок от съобщаването за това. Настоящият състав на ВКС,Първо т.о. констатира, че в първоинстанционното решение № 260105 от 16 януари 2023г. по гр. д. № 4175/2021г. на Софийски градски съд, ГО, 11 състав е била допусната очевидна фактическа грешка при формиране на волята на съда в диспозитива на решението, като тримата ответници са осъдени в два отделни диспозитива, т.е. два пъти, да заплатят солидарно на ищците И. Р. Д., ЕГН: [ЕГН] и К. Д. Д., ЕГН: [ЕГН] сумата от по 130 000,00 лева, на всеки един от тях, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпените от смъртта на техния син Р. К. Д., настъпила на 24.09.2016г. Ето защо преписката по настоящото дело следва да се изпрати на СГС, ГО,11 с-в за поправка на решението на същия съд по реда на чл.247 ГПК. С оглед изложеното, съдът