Определение № 205 от 07.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3701/2020 г.

Производството е по чл. 278, вр. чл. 274, ал. 3, пр.2 ГПК. Л. Г. П. обжалва протоколно определение от 17.07.2020 г. по в. гр. д. № 6088/2019 г. на Софийски градски съд, с което във втората фаза на делбата е теглен жребий за разпределяне на съсобствените имоти между Л. Г. П. и Е. Г. К. и е прекратено производството по делото. Жалбоподателката поддържа, че съдът не е предложил да се тегли първо жребий за определяне поредността на тегленето на основния жребий. Въпреки че жалбоподателката била ищец по предявения иск за делба, тя е теглила своя жребий след ответницата. Освен това счита, че ответницата, застанала пред съдията и повдигната на пръсти, е успяла да види в кой плик е поставен делът, от който тя се интересува, и да го изтегли, поради което бил нарушен принципът, че при тегленето на жребий никой от присъстващите не трябва да знае какво е съдържанието на съответния плик. В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Не са формулирани въпроси по чл.280, ал.1 ГПК. Жалбоподателката твърди, че в противоречие с практиката на ВКС съдът не разпоредил да се тегли първо жребий за поредността на теглене на основния жребий. Освен това не била спазена и съдебната практика при тегленето на жребий страните да не знаят кой дял изтеглят. Към жалбата е приложено определение № 149 от 03.08.2018 г. по ч. гр. д. № 418/2018 г. на ВКС, II-ро г. о. Ответницата в производството Е. Г. К. оспорва частната жалба. Счита, че тя не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като не съдържа въпроси по чл.280, ал.1 ГПК, а освен това има практика на ВКС, с която въззивният съд се е съобразил, че при тегленето на жребий не е необходимо да се тегли предварително жребий за поредността на тегленето. Позовава се на определение № 128 от 11.05.2016 г. по ч. гр. д. № 1589/2016 г. на ВКС, I-во г.о. Освен това се позовава и на изявлението на пълномощника на жалбоподателката, направено пред СГС, че не възразява срещу това ответницата Е. К. първа да тегли жребия. Освен това счита за голословни твърденията, че е знаела предварително кой дял изтегля. Тези изявления влизали в противоречие с отбелязванията в съдебния протокол, в който е вписана стриктно извършената от съда процедура по тегленето на жребия. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна срещу подлежащо на касационно обжалване определение на възизвен съд за теглене на жребий във втората фаза на делбата и прекратяване на производството по делото. Не са налице обаче поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Жалбоподателката не е формулирала правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК, а това е нейно задължение, съгласно приетото в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Обжалваното определение е в пълно съответствие с практиката на ВКС, отразена в определение № 128 от 11.05.2016 г. по ч. гр. д. № 1589/2016 г. на ВКС, I-во г.о., постановено в производство по чл.274, ал.3, т.2 ГПК, според която съдът не определя чрез жребий поредността на тегленето на жребий при извършване на делбата по реда на чл.352 ГПК. Съдът в посоченото от жалбоподателката определение № 149 от 03.08.2018 г. по ч. гр. д. № 418/2018 г. на ВКС, II-ро г. о. се позовава на първото определение и стига до същия правен извод, за да не допусне касационно обжалване. На второ място - по настоящото дело няма данни, които да навеждат на извод, че не е бил спазен принципът за теглене на жребий, при който съделителите да не знаят предварително кой дял изтеглят. От вписаните в съдебния протокол процесуални действия не може да се направи извод, че съделителката Е. К. е могла да знае предварително какъв дял се съдържа в плика, който е изтеглила при жребия. Следователно – дори да беше поставен съответен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, той би бил неотносим към данните по настоящото дело и по него не би могло да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. При този изход на делото на ответницата следва да бъдат присъдени сторените разноски в размер на 300 лв. по договор за правна защита и съдействие от 09.11.2020 г. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,