Определение № 602 от 30.06.2016 г. на ВКС по т. д. № 3350/2015 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], чрез пълномощника адв.М. А. срещу решение № 209/03.07.2015г. по т.д.№ 322/15г. от Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 173/26.02.2015г. по т.д.№ 274/14г. на Варненския окръжен съд за отхвърляне на предявения от касатора против [фирма], [населено място] иск за плащане на сумата от 1 097 025,45 лв., представляващи цена за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи за производителите на ел.енергия от възобновяеми източници, платени от касатора на отпаднало правно основание по издадени от ответника фактури, както и мораторни лихви в размер на 27 175,14 лв., считано от поканата за плащане на 13.11.2013г. до предявяване на иска 11.02.2014г., ведно със законните лихви от подаване на исковата молба до окончателното плащане. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата. Претендира разноски. Третото лице-помагач КЕВР, [населено място] не е подало писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че касаторът – ищец по иска, е производител на ел.енергия от възобновяеми източници в качеството си на собственик на фотоволтаична централа. В качеството си на производител дружеството е ползвател на електроразпределителната мрежа по смисъла на т.41а, б.”а”, пр.1 от пар.1 на ДР на ЗЕ, като произведената активна електрическа енергия отдава в електроразпределителната мрежа, чрез която се доставя на купувача [фирма]. Касаторът е и потребител на мрежата, тъй като се снабдява от нея с електрическа енергия, необходима за функционирането на съпътстващи устройства съгласно т.41а, б.”а”, пр.2 от пар.1 на ДР на ЗЕ. Между касатора и мрежовия оператор не е сключен договор за достъп в срока по пар.197, ал.1 ПЗР на ЗИДЗЕ /ДВ бр.54/12г./. Определените временни цени за достъп с решение № Ц-33/14.09.12г. на ДКЕВР са отменени в частта за достъп до ФтЦ с решение на ВАС, като с последващо решение № Ц-6/13.03.14г. регулаторът е определил цени в полза на [фирма] за използваната от производителите мрежова услуга в нулеви стойности като производителите на електрическа енергия от слънчева и възобновяема енергия са задължени да заплащат по 2,45 лв./МВтч на операторите на електроразпределителните мрежи, които от своя страна ги превеждат на [фирма]. С последващо Решение № КМ-1/13.03.2014г. ДКЕВР е разпоредил компенсаторни мерки чрез връщане на платените в повече средства – т.е. на разликата между събраната сума по Решение № Ц-33/14.09.2012г.на ДКЕВР и сумата, преведена на [фирма]- т.е. 2,45 лв. Решаващият състав е изложил съображения, че решението на административния съд за отмяна на временните цени по пътя на съдебния контрол има обратно действие по арг. от чл.301 АПК, въвеждащ задължение за административния орган при отмяна на акта му да предприеме възстановителни мерки, насочени към реституция на положението отпреди действието на акта. Едновременно с това отмяната на решението за временните цени за достъп трябва да се съобрази в съвкупност с последващите административни актове за определяне на окончателни цени и за определяне на компенсаторни мерки. Според въззивния съд, тъй като специалният закон - чл.32, ал.4 ЗЕ предвижда механизъм за компенсация, общите правила на чл.55 ЗЗД са неприложими. Отказът на оператора да приложи компенсаторния механизъм следва да бъде преодолян по пътя на обжалване пред комисията. С оглед на така приетите разрешения е счетено, че предявеният иск по чл.55, ал.1 ЗЗД е неоснователен. Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване. Касаторът поставя следните правни въпроси: 1/Съставлява ли процесуално нарушение едностранното и непълно обсъждане на събраните по делото доказателства, които са релевантни за спора при постановяване на съдебното решение ? 2/ Съставлява ли процесуално нарушение и основание за необоснованост на решението непълното, едностранно и извадково обсъждане на събраните по делото доказателства с цел да се обоснове определен фактически и правен извод на съда ? 3/ Приложими ли са правилата на чл.55 ЗЗД в случай на отмяна с обратна сила на административен акт, от който е възникнало имуществено разместване и компенсационно плащане не е осъществено? Първите два процесуалноправни въпроса са въведени от касатора при позоваване на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – поради противоречие със задължителна съдебна практика на ВКС, обективирана в Решение № 401/11.01.2012г. по гр.д. № 327/2011г. на ВКС, III г.о., Решение № 149/03.07.2012г. по гр.д. № 1084/2011г. на ВКС, III г.о. и Решение № 337/28.04.2010г. по гр.д. № 950/09г. на ВКС, IV г.о. По третия материалноправен въпрос касаторът навежда допълнително основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като по същия са дадени противоречиви разрешения от съдилищата. Изхождайки от формулировката на първите два процесуалноправни въпроса, ВКС намира, че те не изпълняват изискванията за наличие на общо и допълнително основание за допускане на касационно обжалване на осн. чл.280, ал.1 ГПК. Следва да се има предвид, че конкретните оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения от въззивния съд при постановяване на съдебния акт и за неговата необоснованост, представляват по съществото си навеждане на касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Проверката на последните е изключена от обхвата на фазата по селектиране на касационната жалба. Третият материалноправен въпрос е свързан със съществуването или липсата на основание да се задържат суми, платени на база невлязло в сила решение на регулаторния орган ДКЕВР, което след това е отменено с решение на съда. Решаването на тези проблеми е обвързано от обуславящия въпрос, на който е даден отговор в обжалвания въззивен акт за действието на отмяната на административния акт. Поради изложеното поставеният правен въпрос за действието на отмяната на административен акт и за гражданскоправните последици на тази отмяна е от значение за решаващите изводи на въззивния съд. Към момента на депозиране на касационната жалба– 28.08.2015г. е съществувала само противоречива практика на съдилищата по този въпрос. Впоследствие по реда на чл.290 ГПК различни състави на ВКС са постановили: решение № 212/ 23.12.15 г. по т.д. № 2956/2014 г. на І т.о., решение № 157/11.01.16 г. по т. д. № 3018/2014 г. на ІІ т.о, решение № 155/11.01.16 г. по т.д. № 2611/2014 г. на ІІ т.о., решение № 7/26.04.2016г. по т.д.№ 3196/2014г. на ІІ т.о. и решение № 28/28.04.2016г. по т.д.№ 353/2015г. на ІІ т.о. Касационното обжалване по тези дела е било допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по правния въпрос за темпоралното действие на постановено от ВАС и влязло в сила решение, с което е бил отменен индивидуален административен акт (по см. на чл.13, ал.2, пр.1-во от Закона за енергетиката), инкорпориран в Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР. Дадените разрешения са, че влязлото в сила решение, с което е отменен индивидуален административен акт, какъвто е характерът на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, съгласно чл.13, ал.2 ЗЕ, има обратно действие. В своите тълкувателни части решенията по цитираните касационни търговски дела съдържат съвпадащо казуално тълкуване на една и съща разпоредба от АПК, като е дадено еднакво разрешение на идентичния правен въпрос, приет за обуславящ за изхода на спора по тези дела. Поставеният от касатора трети въпрос се обхващат от дадените разрешения в практиката на ВКС по общия въпрос за темпоралното действие на постановено от ВАС и влязло в сила решение. Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса, формулиран от касатора и доуточнен от настоящия състав на ВКС в рамките на правомощията му съгласно разясненията по т.1 от ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС: „ Приложими ли са правилата на чл.55 ЗЗД в случай на отмяна с обратна сила на административен акт /решение на ДКЕВР/, определящ временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа, от който е възникнало имуществено разместване?” за проверка съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС. Наличието на допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК изключва основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. На основание чл.18, ал.1, т.2 от Т. по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 22 484 лв. по сметка на ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд