Определение № 224 от 13.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 965/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Едноличен търговец „ К. К. - И. „ против решение № 502 / 21.12.2011 год. по гр.д. № 1256 / 2011 год. на Великотърновски Окръжен съд, с което е потвърдено решение № 170 / 10.08.2011 год. по гр.д.№ 2440 / 2010 год. на Горнооряховски Районен съд. Касационната жалба е процесуално допустима, съобразно чл.280 ал.2 ГПК, съответно предмет на настоящото производство е въззивното решение само в частта, в която със същото е потвърдено уважаването на предявения от ищцата Д. Р. Р. против касатора иск с правно основание чл.232 ал.2 пр.1 ЗЗД - за дължима наемна цена по договор за наем от 14.01.2010 год., за м. май 2010 год. и за периода 1- 8 юли 2010 год., в размер на 2960 евро, с левова равностойност 5 789,25 лв.. Недопустимостта на касационната жалба в останалата й част е разрешен с определение № 421 / 03.07.2012 год. по ч.т.д.№ 297 / 2012 год. на ВКС, І т.о. и не е предмет на настоящото произнасяне. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение ,като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Основно акцентира на неправилността на отказа на съда да уважи възражението му за прихващане със сумата от 1 000 евро, заплатена от него в качеството на „депозит „ по договора - с предназначение да покрие при нужда консумативни и експлоатационни разходи по наетия имот, дължима обратно с оглед прекратяването му и при незаявени от наемодателката съществуващи задължения с такъв произход. Счита, че съдът неправилно, едностранчиво е възприел събраните гласни доказателства по възражението му за прекратяване на договора по взаимно съгласие, противопоставено на твърдението на ищцата за развалянето му предвид неизправността на наемателя. Обосновава хипотеза на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК по въпроса: поражда ли правни последици устно волеизявление за изменение или прекратяване на сключен в писмена форма договор. Въпросът е относим към спора единствено в частта относно прекратяването на сключен в писмена форма неформален договор, чрез устни волеизявления на страните. Ответната страна - Д. Р. – оспорва касационната жалба, с довода че поставения от касатора въпрос не е обусловил произнасянето на въззивния съд, както и че представените съдебни решения - казуална съдебна практика не са доказано влезли в сила. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационното обжалване настоящият състав и в съответствие с предмета на касационното обжалване, съобрази следното: Въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд, че възражението на ответника - настоящ касатор – наемател по сключения с ищцата договор за наем от 14. 01.2010 год., за прекратяването му по взаимно съгласие и на това основание недължимост на наемна цена за м. май и за периода 1 – 8 юли 2010 год. вкл., след която дата ищцата твърди развалянето на договора, е останало недоказано, съобразявайки както липсата на писмени съвпадащи волеизявления за прекратяване по взаимно съгласие, така и поради недоказването му като извършено чрез устни волеизявления на страните с разпитаните по делото свидетели. Следователно, така поставеният въпрос не е обусловил решаващ за изхода на делото извод на въззивния съд и като такъв не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК вр. с т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Не е доказано влизане в сила на цитираните решения - казуална съдебна практика, с което формално се явява необоснован и допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, дори да би бил покрит общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК. Водим от горното, Върховен касационен съд ,първо търговско отделение