Определение № 577 от 01.08.2012 г. на ВКС по т. д. № 1043/2011 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител старши юрисконсулт Е. Б. срещу решение № 1117 от 29.06.2011г. по в. гр. дело № 277/2010г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 2 състав, с което след частична отмяна на решение от 22.12.2009г. по гр. дело № 2286/2008г. на Софийски градски съд, I ГО – 11 състав [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на М. А. Х. от [населено място], [община] – непълнолетен, действащ със съгласието на попечителя си М. П. Г., на основание чл. 226 КЗ по застрахователна полица № 065060769261 от 30.12.2005г. сумата 60 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на майка му А. Г. П., настъпила на 07.12.2006г. като последица от пътно-транспортно произшествие, станало на 07.12.2006г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.12.2006г. до окончателното й изплащане, както и деловодни разноски в размер 250 лв., а по сметка на САС допълнителна държавна такса в размер 2 400 лв., и е оставено в сила първоинстанционното решение в осъдителната му част, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 226, ал. 1 КЗ сумата 27 731 лв. – обезщетение за неимуществени вреди по застрахователна полица № 065060769263 от 30.12.2005г. във връзка със смъртта на майка му А. Г. П., настъпила при горепосоченото ПТП, заедно със законната лихва, считано от 07.12.2006г. до окончателното плащане на сумата, а по сметка на СГС сумата 1 109,24 лв. – държавна такса. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложено към касационната жалба изложение са релевирани основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК - въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Касаторът сочи следните материалноправни въпроси: 1/ Кога, в кои случаи следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена за ремарке/полуремарке, за обезщетение на вреди, причинени на трети лица; 2/ Налице ли е основание за ангажиране отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена за ремарке/полуремарке, за обезщетение на вреди, причинени на трети лица, когато вредите са нанесени от обща композиция на влекач и ремарке по време на движение на цялата композиция; 3/ Чия отговорност следва да бъде ангажирана, когато вредите са причинени от обща композиция от пътни превозни средства по време на движение – на застрахователя на влекача, на застрахователя на ремаркето или отговорността на двамата застрахователи и в какво съотношение; 4/ Противоречи ли разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 24/08.03.2006г. за задължителното застраховане по чл. 249, ал. 1 и ал. 2 КЗ на общите правила за отговорност на застрахователите, установени от Кодекса за застраховането; 5/ Чия отговорност покрива застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена за ремарке/полуремарке, и на какво основание; 6/ Как се разпределя застрахователната сума за неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ между увредените от едно събитие лица, когато същата е недостатъчна да удовлетвори в пълен размер претенциите на всички увредени лица. В изложението са посочени още три материалноправни въпроса, които неправилно са квалифицирани от касатора като процесуалноправни и които по съдържание се включват в предходните материалноправни въпроси: 1/ Приложното поле на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 24/08.03.2006г. за задължителното застраховане; 2/ Съответствието между разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 24/08.03.2006г. за задължителното застраховане и общите правила за отговорност на застрахователите, установени от Кодекса за застраховането; 3/ Определянето на приложимата правна уредба към материалноправния въпрос за отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена за ремарке/полуремарке, за обезщетение на вреди, причинени на трети лица, когато вредите са причинени от влекач, свързан с ремарке, по време на движение. Ответникът М. А. Х. от [населено място], [община] – непълнолетен, действащ със съгласието на попечителя си М. П. Г., не изразява становище по касационната жалба. Третото лице помагач С. Б. А. не изразява становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и инвокираните от страните доводи, приема следното: Касационната жалба е редовна - подадена е от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК. Въззивният съд е приел, че предпоставките по чл. 226, ал. 1 КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя за причинените на ищеца неимуществени вреди са налице: на 07.12.2006г. на шосеен мост над р. Я. по първокласен път 1-5 Р. – Велико Т., в района на [населено място], при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил „Шкода М.” с прикачено към него полуремарке водачът С. Б. А. е причинил по непредпазливост ПТП и смъртта на 18 лица, едно от които е А. Г. П. – майка на непълнолетния ищец М. А. Х.; вината на водача е установена с влязла в сила присъда по нохд № 93/2007г. на Русенски окръжен съд; към момента на ПТП е налице застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” за товарния автомобил по застрахователна полица № 065060769263/30.12.2005г. и за полуремаркето по застрахователна полица № 065060769261/30.12.2005г.; ищецът е претърпял неимуществени вреди. Установено е, че при процесното ПТП са починали 18 лица, на друга част от пътуващите в автобуса са причинени телесни повреди, на пострадалите от процесното събитие 66 лица са платени обезщетения в размер общо 972 269 лв. /971 723 лв. – за неимуществени вреди и 546 лв. – за имуществени вреди/, общият размер на лимита на застраховката е 1 000 000 лв., от него е платено обезщетение на ищеца в размер 22 497 лв. и след изплащане на обезщетенията на пострадалите е останала неразпределена сума от лимита в размер 27 731 лв. За да уважи иска в пълния му размер, въззивният съд е приел, че доколкото вредоносният резултат се предизвиква от катастрофа с цялата композиция, в която двете МПС са функционално и механично свързани и отделните елементи се явяват в композиционна връзка, отговорността на застрахователя следва да се определи от сбора на дължимите обезщетения съобразно двата застрахователни договора – за влекача и за ремаркето. Решаващият съдебен състав е изложил съображения, че разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 24/08.03.2006г. противоречи на общите правила за отговорност на застрахователите, установени от КЗ, тъй като установеното в посочената разпоредба правило намалява обхвата на застрахователното покритие и при тежки пътни инциденти е невъзможно застрахователят да осъществи обезщетяване на увредените лица, съответстващо на чл. 208, ал. 3 КЗ в размер на вредата в деня на настъпване на събитието. Поради това, че правилото на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 24/2006г. е причина за неправомерно редуциране на справедливия еквивалент до съразмерни спрямо броя на пострадалите лица суми и с оглед на разпоредбата на чл. 15 ЗНА, въззивният съд е направил извод, че отговорността на застрахователя следва да се ангажира в рамките на застрахователните суми по двете полици, т. е. по по застраховките на влекача и полуремаркето, предизвикали настъпването на застрахователното събитие. Съгласно чл. 52 ЗЗД съдебният състав е определил обезщетение в размер общо 120 000 лв. – по 60 000 лв. от всяка от двете полици, отчел е извършеното извънсъдебно плащане в размер 22 497 лв., съобразил е лимита на застраховката на влекача в размер 1 000 000 лв. съгласно § 27, ал. 2 ПЗР на КЗ, извършените плащания на обезщетения на другите увредени лица и останалата неизплатена част в размер 27 731 лв. и липсата на доказателства за изразходвана част от лимита по полицата на полуремаркето, поради което е направил извод, че застрахователят следва да плати обезщетение в размер 27 731 лв. по застрахователна полица № 065060769263 от 30.12.2005г. и в размер 60 000 лв. по застрахователна полица № 065060769261 от 30.12.2005г. Настоящият състав на ВКС, ТК, Второ отделение намира, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. От изложените от касатора и разрешени от съда правни въпроси, могат да се изведат релевантните за спора материалноправни въпроси: 1/ въпросът за отговорността на застрахователя при причинени вреди от обща композиция на влекач и ремарке, за които има сключени отделни застраховки „Гражданска отговорност“; 2/ противоречи ли разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 24/08.03.2006г. за задължителното застраховане по чл. 249, ал. 1 и ал. 2 КЗ на общите правила за отговорност на застрахователите, установени от Кодекса за застраховането; 3/ как се разпределя застрахователната сума за неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ между увредените от едно събитие лица, когато същата е недостатъчна да удовлетвори в пълен размер претенциите на всички увредени лица. По първите два релевантни материалноправни въпроса касационната инстанция се е произнесла по реда на чл. 290 ГПК с решение № 180/01.12.2011г. по т. дело № 70/2011г. ВКС, ТК, II отд., като е приела, че отговорността на застрахователя е ограничена до лимита по § 27, ал. 2, б. „б” КЗ в размер на 1 000 000 лв. – общо за всички увредени лица, доколкото ПТП и вредите от него са причинени от общата композиция на влекача и свързаното функционално с него ремарке, съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 24/08.03.2006г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 КЗ и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение за вреди, причинени на МПС. Изложени са съображения, че доколкото чл. 14, ал. 1 от наредбата изрично изключва отговорността по застраховка „Гражданска отговорност” на ремаркето, в случаите, когато вредите са причинени от общата композиция на двете МПС /влекач и ремарке/, макар и че разпоредбата е подзаконова, то същата не противоречи на определена законова норма. По третия релевантен материалноправен въпрос в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 149/05.10.2010г. по т. дело № 1031/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. съдебният състав е приел, че на основание чл. 267, ал. 3 КЗ, когато увредените лица са повече от две, сборът от обезщетенията за неимуществени вреди не може да надхвърля застрахователната сума по договора, която е 1 000 000 лв. по риска „гражданска отговорност”, а всяко от увредените лица има право на обезщетение и не може едни от тях да получат изцяло претендираните суми или да се надхвърли общия размер на дължимото от застрахователя обезщетение, при недостиг на сумата за обезщетения, същите следва да се намалят. При определяне на намаления размер на обезщетенията следва да се съобразят вида и характера на получените при ПТП увреждания, претърпените болки и страдания, както и броят на пострадалите, поради невъзможност застрахователната сума по договора да удовлетвори претенциите за неимуществени вреди на всички засегнати, при пропорционалното намаляване на обезщетението на всяко пострадало лице въз основа на съотношението между общия размер на дължимите обезщетения на всички пострадали, определени от застрахователя по реда на чл. 16 от Наредба № 24, и застрахователната сума по договора. Посочените релевантни материалноправни въпроси се обхващат от произнасянето по реда на чл. 290 ГПК на ВКС, поради което касационното обжалване следва да се допусне за проверка на съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС. На основание чл. 18, ал. 1, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 1 754,62 лв. по сметка на ВКС. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение