Решение № 51 от 05.02.2010 г. на ВКС, I г. о., ГК

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК. Образувано е по частни жалби на В. И. Ш. и А. И. Б. срещу два съдебни акта: 1. Определение № 8* от 20.07.2009 г. на Софийския градски съд, ВК, II Б отделение, постановено по ч.гр.д. № 6* от 2009 г., в частта му, с която са оставени без уважение частните жалби на горепосочените жалбоподатели срещу определение от 29.05.2009 г. на Софийския районен съд по гр.д. № 1* от 2008 г. за изменение на определение от 18.05.2009 г. по същото дело в частта му за разноските и 2. О. от 14.09.2009 г. на Софийския градски съд по ч.гр.д. № 6* от 2009 г. за осъждане на жалбопадателите да заплатят на М. Д. С. разноски по делото пред въззивната съдебна инстанция. В частните жалби са изложени съображения за неправилност на обжалваните съдебни актове и се моли тяхната отмяна. Ответницата по частните жалби Л. Д. С. оспорва същите. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение, счита следното: Частните жалби вх. № 5* от 14.10.2008 г. и № 6* от 26.11.2009 г. срещу определението от 14.09.2009 г. по ч.гр.д. № 6* от 2009 г. на СГС, ВК, Второ Б отделение по същество съдържат твърдение за допусната от съда очевидна фактическа грешка по отношение името на лицето, в полза на което се присъждат разноски- М. Д. С. Поради това ВКС счита, че по тези частни жалби следва да се произнесе след като СГС поправи допусната очевидна фактическа грешка в определението си от 14.09.2009 г. За целта производството по тези две частни жалби следва да бъде прекратено, а делото изпратено на СГС за провеждане на производство по чл.247 от ГПК. Частната касационна жалба вх. № 4* от 18.09.2009 г. срещу определение № 8* от 20.07.2009 г. на Софийския градски съд по ч.гр.д. № 6* от 2009 г. в обжалваната му част следва да се разгледа. Тази частна жалба е подадена от легитимирани лица /ищци по делото/, в срока по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателите са били уведомени за обжалвания съдебен акт на 15.09.2009 г., а частната жалба е подадена на 18.09.2009 г./ и срещу акт на съда, който съгласно чл.274, ал.1, т.2 от ГПК във връзка с чл.248, ал.3 от ГПК подлежи на обжалване. Тъй като обжалваният съдебен акт представлява определение на въззивен съд, с което е оставена без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд за изменение на определение за прекратяване на делото в частта му за разноските, съгласно чл.274, ал.3 от ГПК, определението от 20.07.2009 г. в обжалваната му част подлежи на касационно обжалване само ако са налице някои от основанията на чл.280, ал.1 от ГПК. В случая обаче такива основания не са налице. В изложение от 04.11.2009 г. частните жалбоподатели са посочили като основание за допускане на касационното обжалване на определението от 20.07.2009 г. в обжалваната му част чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, като са твърдяли, че определението е постановено в противоречие с разпоредбата на чл.193, ал.1 от ГПК /отм./, която не предвиждала допълване на определение, а само на решение и която не можела да бъде прилагана по аналогия за определенията, тъй като била императивна норма. Настоящият състав на ВКС счита, че посоченият от касаторите въпрос не е от значение за делото, по което обжалваното определение е за потвърждаване на определение на първоинстанционния съд за изменение на определение в частта за разноските, което е постановено по реда на чл.192, ал.4 от ГПК /отм./, а не е за допълване на определение по реда на чл.193, ал.1 от ГПК /отм./. В изложението не е посочен друг материалноправен или процесуалноправен въпрос, поради което само на това основание касационното обжалване на определението не следва да се допуска. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение