Определение № 313 от 19.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 91/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. В. М. против решение № 260000 от 9.09.2020 г., постановено по въззивно гражданско дело № 23 по описа за 2020 г. на Габровския окръжен съд, с което е отменено решение № 466 от 19.11.2019 г. по гр.д. № 2793 по описа за 2017 г. на Габровския районен съд и вместо него е постановено друго за унищожаване по иска с правно основание чл.31 от ЗЗД, предявен от Н. П. П. против А. М. М. и А. В. М., на пълномощно с нотариално удостоверен подпис с рег. № 5193 и нотариално удостоверено съдържание с рег. № 5194 от 11.08.2015 г. на помощник нотариус К. Б. при нотариус С. В. с № 093 в регистъра на Нотариалната камара и с район на действие Районен съд габрово, с което Н. П. П. е упълномощил А. М. М. да се разпорежда с всякакви правни действия, включително да сключва всякакви договори, в това число договори за продажба, замяна, дарение и др., както и да продаде на когото намери за добре, при цена не по-ниска от данъчната оценка и условия каквито договори, да получи продажната цена и да я задържи за себе си, с апартамент 2, намиращ се в [населено място], [улица], ет., с идентификатор № ........................, с прилежащата маза № 1 и съответните идеални части от общите части на сградата.

Касаторът твърди, че решението на Габровския окръжен съд е неправилно, постановено е в нарушение на материалния закон и процесуалните правила и е необосновано- основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи очевидна неправилност и противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси:

1. Длъжен ли е съдът при наличие на няколко противоречиви заключения по един и същи въпрос да обсъди всички и да се аргументира защо възприема или не всяко едно от тях?

2. При изготвянето на експертно заключение вещото лице следва ли да посочи не само изводите, които прави във връзка с поставената му от съда задача, но и конкретните факти, които обосновават тези изводи?

3. Може ли заключението на вещото лице да почива на предположения?

4. Следва ли съдът да допусне повторна съдебна експертиза, когато представеното по делото заключение е било оспорено като необосновано и възниква съмнение за неговата правилност?

5. Задължен ли е въззивният съд да обсъди с мотиви към решението си всички допустими и относими към спорния предмет доказателства, доводи и възражения на страните?

Н. П. П. счита, че не са налице предвидените в закона основания за допускане на касационно обжалване на решението на Габровския окръжен съд, като оспорва касационната жалба и по същество.

А. М. М. и третите лица-помагачи на страната на А. М.- И. С. В. и Д. С. В. не вземат становище по касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

Н. П. П. е изложил в исковата молба, че ответницата А. В. М. е закупила неговия апартамент от ответника А. М. М., който се е легитимирал като негов представител с процесното пълномощно от 11.08.2015 г. Ищецът е посочил, че страда от алкохолизъм и седмица преди подписване на пълномощното е бил разкарван по различни градове от втория ответник, като постоянно е бил поддържан в пияно състояние. А. М. в предварителен сговор с Д. Д. Б. са поддържали у него заблуждението, че ще го назначат за касиер на работа във фирма на Д. Б.. Затова към момента на съставяне на пълномощното той не е разбирал и не е можел да ръководи действията си, поради което е поискал това пълномощно да бъде унищожено.

В отговора на исковата молба А. М. е оспорила предявения иск, позовавайки се на удостоверителните функции на нотариуса, които включват преценка на дееспособността на упълномощителя.

Габровският районен съд е приел, че повторното заключение на съдебно-психиатричната експертиза, изготвена от вещото лице доктор М. е правилно, компетентно и обосновано, поради което е счел, че през 2015 г., когато е подписано пълномощното, състоянието на ищеца не е било толкова тежко. Той е разполагал с психичната годност да разбира свойството и значението на правните действия и актовете, които извършва, както и последиците от тях Макар да е бил манипулиран и подведен чрез психологично въздействие, той е извършил упълномощаването в ясно съзнание. Затова е отхвърлил предявения иск за унищожаване на пълномощното.

Въззивният съд е приел по делото комплексна съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза, която е основала своите изводи освен на данните по делото, на собствено психиатрично изследване и на компютърно томографско изследване, при което са констатирани данни за стар съдов инцидент и стари лакунарни инсулти. Това компютърно изследване е стигнало до извода, че е налице образ на мозъчна атрофия и мултиинфарктна енцефалопатия. Вещите лица са заключили, че Н. П. страда от разстройство на личността и поведението, дължащи се на мозъчно заболяване, увреда и дисфункция и е налице органично разстройство на личността. При тези увреждания вещите лица са приели, че ищецът не е бил в състояние да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си при упълномощителната сделка. При разпита на вещите лица в публичното съдебно заседание на 6.08.2020 г. вещото лице А. е потвърдила, че със сигурност ищецът е бил в такова състояние към момента на подписване на пълномощното. Този извод следва от описанието на ищеца в документацията, че той се е чувствал същия ден замаян, като дрогиран, но няма данни за употреба на наркотици, затова в този момент състоянието му е било влошено. Изводът на вещите лица е комплексен и се обуславя както от данните, че ищецът е боледувал от менингит в ранна детска възраст, от данните за злоупотреба с алкохол, а така също и от това, че е страдал от нелекувана хипертония, която обикновено води до мозъчните промени/микроинфарктите/, констатирани при томографското изследване.

Въз основа на анализа на всички събрани по делото доказателства въззивният съд е достигнал до извода, че поради заболяването си ищецът не е могъл да разбира и ръководи действията си при подписването на пълномощното и изобщо не е бил в състояние да осъзнае последиците от тези свои действия, а именно, че с това пълномощно ще бъде продадено единственото му жилище. Затова е отменил първоинстанционното решение и е постановил друго, с което е унищожил упълномощителната сделка. В мотивите си съдът подробно обективно и всестранно е описал заключенията на медицинските експертизи и показанията на разпитаните по делото свидетели. Посочил е, че при противоречиви съдебнопсихиатрични експертизи заключенията следва да се разглеждат в съвкупност с всички други доказателства. Кредитирал е заключението на комплексната експертиза, приета пред въззивната инстанция, тъй като изводите и са в съответствие с тези на изготвената от доктор С. съдебно-психиатрична експертиза и с показанията на свидетелката К.. Съобразил е, че между двете психиатрични експертизи, приети пред първата инстанция, няма съществени различия в констатациите относно здравословното състояние на ищеца, с изключение на преценката относно тежестта на заболяването. Освен това се е позовал и на направените допълнителни изследвания от вещите лица, изготвили комплексната експертиза, при които е установено наличие и на други минали заболявания, които водят до окончателната диагноза.

От тези мотиви на въззивното решение и от съдържанието на приетата пред втората инстанция комплексна експертиза се установява, че формулираните от касатора въпроси не съответстват на правните и фактически изводи на съда и на заключението на експертизата и са резултат от превратното им тълкуване. Габровският окръжен съд коректно е обсъдил всички медицински експертизи, констатирал е съществуващото между тях противоречие, посочил е кои кредитира и с какви аргументи. Затова даденото от въззивния съд разрешение на първия въпрос на касатора не противоречи на решения № 108 от 16.05.2011 г. по гр. д. № 1814/2009 г. на IV ГО, № 58 от 13.02.2012 г. по гр. д. № 408/2010 г. на I ГО, № 107 от 27.07.2015 г. по гр. д. № 1271/2015 г. на III ГО, № 114 от 3.10.2019 г. по гр. д. № 3472/2018 г. на II ГО и др. В комплексната експертиза подробно е посочено въз основа на какви данни вещите лица са достигнали до крайното заключение/обективни находки от компютърното томографско изследване, данни за предишни заболявания, за нелекувана хипертония, за злоупотреба с алкохол, за състоянието на ищеца към момента на подписване на пълномощното/. Вещите лица не са изготвили заключението си въз основа на предположения, а със сигурност са приели, че ищецът не е бил в състояние да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си при упълномощителната сделка. В този смисъл е разпитът на вещите лица в публичното съдебно заседание на 6.08.2020 г. Следователно не се касае до заключение, което не почива на факти, а на предположения, поради което по втория и третия въпрос също няма противоречие между въззивното решение и цитираната от касатора практика на ВКС. Затова не е възникнало и съмнение в правилността на заключението и съдът не е бил длъжен да допусне повторна експертиза/ четвърти въпрос на касатора/.

Петият въпрос на касатора е формулиран във връзка с твърденията, че във въззивното решение не е обсъдено противоречието между обстоятелствената част на комплексната експертиза и крайния извод на вещите лица, както и показанията на свидетелката Д.. Както се посочи по-горе обаче, не се констатира такова противоречие в комплексната експертиза. В мотивите на решението показанията на всички свидетели са обсъдени при анализа на доказателствата. Не е било необходимо да се отделя специално внимание на свидетелката Д., чиито показания не са в състояние да променят извода на вещите лица. Ето защо и по петия въпрос касационно обжалване също не следва да се допуска.

Касаторът твърди, че основаването на решението на експертно заключение, без да е обсъдено защо другите заключения не се кредитират, както и липсата на произнасяне по възраженията срещу комплексната експертиза, представляват очевидна неправилност на решението по смисъла на чл.280, ал.2 от ГПК. Такива пороци на решението не се констатират, а и не биха могли да доведат до очевидна неправилност, тъй като не се установяват само от неговото съдържание.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Габровския окръжен съд не следва да се допуска.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение