Определение № 289 от 04.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 7335/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх.Nо 97292/12.08.2014 год. на Л. М. В., С. Н. Г. и В. М. Г., всички от [населено място] – С., заявена чрез процесуалния му представител адв. И. И. - САК срещу въззивно Решение от 07.07.2014 година постановено по В.гр.д Nо 15246/2011 година на СГС ,с което е отхвърлен иска им по чл. 108 ЗС. С посоченото решение, Софийският градски съд, в правомощията по чл. 196 и сл. ГПК/ отм./ е отменил Решение от 15.06.2010 год. по гр.д. 18914/2007 год. на Софийския РС, в частта с която е уважен иска по чл. 108 ЗС като е прието за установено, че ищците са собственици на недвижим имот- бивша нива 4 категория, намираща се в строителните граници на район „В.“ С. м.“П. р.“, имот пл. N 4, к.л. 136, с площ от 700 кв.м., който попада и нанесен като част от имот с пл. Nо 96 в ПК на“С. д.- В.“ и ответника В. З. е осъдена да предаде владението на тази част и вместо него е постановил ново решение, с което искът по чл. 108 ЗС е отхвърлен. За да постанови решението си, втората инстанция в правомощията си на пълен въззив по реда на отменения ГПК е приел, осъществявайки косвен контрол за законосъобразност на реституционното решение на ОбС Земеделие „Нови Искър“ по ЗСПЗЗ, че реституцията на бившата земеделска земя, попадаща в строителните граници на града не е могла да бъде проведена по реда на ЗСПЗЗ предвид на ограниченията на чл. 10б ЗСПЗЗ и чл.17а ЗППДОбП / отм./. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното неправилността на обжалваното решение е поради нарушение на процесуалните правила за обективно съединяване на искове, нарушение на материалния закон, основания за отмяна по см. на 281 т.3 ГПК. Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа на основание спорния въпрос, предмет и на ТР 4/2014 год. на ОСГК на ВКС, за допустимостта на съединяване на иска по чл. 108 ЗС и този по чл. 53 ал.2 ЗКИР/ редакция до изменението с ДВ. бр.49/2014 год. / и отношенията помежду им и допустимостта на постановеното въззивно решение, като касаторът изрично прави искане да се спре касационното производство на основание чл. 292 ГПК. Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК с довод, че въпросите за значението на скицата по чл. 13 ал.4 ППЗСПЗЗ като елемент от процедурата по възстановяване собствеността на земеделски имот и конститутивното действие на решенията по чл. 18ц ал.1 ППЗСПЗЗ е разрешен в противоречие с практиката на ВКС - ТР 1/97 год. на ОСГК на ВКС и ТР 9/2012 год. на ОСГК на ВКС. В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация Министерство на земеделието и храните, с който се оспорва наличието на основание за допускане на касационното обжалване – липсата на конкретно изведен правен въпрос, обусловил изхода на правния спор, обосновка на законовите предпоставки за допускане и др.. Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия като прецени наведените основания по чл. 280 ал.1 ГПК и изискванията на чл. 280 ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и с оглед на данните за цената на защитимото вещното право, намира същата за процесуално допустима. След преценка на наведените доводи, настоящият състав намира, че касационното обжалване не може да бъде допуснато. Въпросът за допустимостта на съединяване на иска по чл. 108 ЗС и този по чл. 53 ал.2 ЗКИР/ редакция до изменението с ДВ. бр.49/2014 год. / и съотношението помежду им и допустимостта на постановеното въззивно решение получи положителен отговор с дадените задължителни разяснения по ТР 4/2014 година на ОСГК на ВКС и доколкото даденото от въззивния съд, с обжалваното решение, разрешение на спора за допустимост на иска по чл. 108 ЗС при съединяване с иск по чл. 53 ал.2 ЗКИР/ редакция до ДВ. бр.49/2014 год./ съответства на приетото тълкувателно решение, то липсва основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, а още по малко на основание евентуална недопустимост. По основния правен въпрос, обосновал изводите на съда, че няма основания да се възстанови земеделски имот, попадащ в двор на ТКЗС, който понастоящем се намира в строителните граници на населеното място, е на основание включването му в капитала на търговско дружество ответник и приложението на чл. 17 ЗППДОбП/ отм./. От страна на касатора няма поставени въпроси за несъблюдаване на задължителна съдебна практика по приложение на закона, затова и изведеният правен въпрос за значението на скицата по чл. 13 ал.4 ППЗСПЗЗ като елемент от процедурата по възстановяване собствеността на земеделски имот и конститутивното действие на решенията по чл. 18ц ал.1 ППЗСПЗЗ е неотносим към предмета на спора и не съставлява правен въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, съобразно на разясненията по т.1 а ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК, ВКС-състав на второ отделение на гражданската колегия