Определение № 430 от 14.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 39/2012 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Е. Ц. против постановеното на 29.10.2010 год. решение на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение - 4 състав по гр.д.№ 377 / 2010 год., в частта в която е отхвърлен предявения от същата иск, с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ, против З. „ А. „, съответно за сумата над присъдените й 15 000 лева застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ПТП, настъпило на 13.10.2007 год. и до претендираните 50 000 лева, както и в частта в която е потвърдено първоинстанционното решение по присъдени в тежест на ищцата разноски, в полза на ответника, предвид частичното отхвърляне на иска й. К. навежда основания за неправилност на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл.52 ЗЗД и със задължителна съдебна практика при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. Според страната съдът формално е обсъдил критериите за определянето му, но недостатъчно оценил значението на отделните елементи, формиращи размера. В изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът е обосновал хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК, като твърдението му се свежда до твърдение за възприето от въззивната инстанция разрешение на значимия за крайния правен резултат по делото въпрос, свързан с критериите за определяне на справедливо по размер обезщетение по чл.52 от ЗЗД, в противоречие с ППВС № 4 / 1968 год. за обобщаване практиката по определяне на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане, както и в противоречие с казуална съдебна практика - решения на Софийски апелативен съд и Софийски градски съд, които касаторът твърди, че разрешават претенции за обезщетяване на вреди от идентичен тип. Страната формулира и процесуалноправен въпрос, касаещ законосъобразността на присъждането на разноски в нейна тежест, предвид частично отхвърляне на иска й, при наличие на определение за освобождаване от такси и разноски, на основание чл.63,ал.1 б.”б” ГПК / отм. /, настоящ чл.83 ал.2 ГПК, т.е. по кумулативното приложение на чл. 64 ал.2 вр. с чл.63 ал. 1 б.”б” ГПК / отм. /, респ. чл. 78 ал.3 вр. с чл.83 ал.2 от ГПК, в сила от 01.03.2008 година. Ответната страна - З. „ А. „ – оспорва касационната жалба, като намира че касаторът не е формулирал правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, нито обосновава допълнителни селективни критерии в сочените хипотези. Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна, в срока по чл.283 ГПК и съответства на изискванията на чл.284 ГПК, както и че атакуваното въззивно решение подлежи на касационно обжалване, намира следното: Производството е образувано по искове на В. Ц. против З. „ А. „, с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ, за обезщетяване на претърпени имуществени и неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 13.10.2007 год., по вина на водача на застрахован при ответника, по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „, лек автомобил. Причинени са следните увреждания: счупване на дясна бедрена кост, охлузвания по ляво коляно и горната трета на лява подбедрица. Лечението е протекло с екстензия и оперативно – с поставяне вътрекостна метална остеосинтеза, при което ищцата е търпяла средно интензивни болки за период от 2 месеца, първия от които при обслужване от трето лице, с оглед неподвижност по медицинско назначение. До третия – четвъртия месец се е придвижвала с патерици, като цялостното й възстановяване е продължило 6 месеца. Към момента се установява възстановена анатомична цялост на костта, без констатирани усложнения, но продължаващи ревматични болки. Необходимата операция за премахване на металната остеосинтеза предпоставя допълнителни болки и страдания за период около 30 дни. Към момента на ПТП пострадалата е 16-годишна. При същото е причинена смъртта на едно, както и средни телесни повреди на други две лица. Събрани са гласни доказателства за продължаващи страхови изживявания в пътни ситуации / „ страх от коли „ /. Съгласно т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите изводи на съда .Видно от решаващите мотиви на съда, поставеният от касатора материалноправен въпрос за приложение критерия за справедливост, въведен с нормата на чл.52 от ЗЗД, като специфичен и значим за крайния изход на делото, попада в обсега на чл.280 ал.1 от ГПК. При определяне на обезщетението, въззивният съд, макар да се е мотивирал с установимите за същите факти и доказателства, не е отчел в достатъчна степен значението на отделни аспекти на уврежданията и продължителността на проявлението им / вкл., но не само, неудобствата по обездвижването и обслужването от другиго, по затрудненото придвижване впоследствие, емоционалните изживявания с оглед конкретното ПТП - причинена пред очите й смърт, отчитайки и възрастта на пострадалата, вкл. продължаващите страхови изживявания, предстоящите й сигурни болки и страдания за период от 30 дни, при премахване металната остеосинтеза /. В този смисъл съдът в недостатъчна степен е съобразил задължителните указания на ППВС № 4 / 1968 год., относно прилагане критерия за справедливост, заложен в нормата на чл.52 от ЗЗД, като очевидно е вложил в същия разбиране, различно от вложеното от законодателя. Последното обуславя наличието на допълнителния селективен критерий за допускане на касационното обжалване, по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Не се явява обоснован допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК .Приложените решения – казуална съдебна практика / решения на САС и СГС /, от една страна не са съпътствани с доказателства за влизането им в сила, а от друга страна - не съдържат произнасяне по въпроса за размера на обезщетението, основано на факти и обстоятелства, обуславящи идентитет с преценимите по настоящия спор. Ще следва, при условията на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, като значим, с оглед липса на съдебна практика, за точното прилагане на закона и за развитието на правото, да се допусне касационно обжалване и по поставения процесуалноправен въпрос за кумулативното приложение на чл.64 ал.2 вр. с чл.63 ал.1 б.”б” от ГПК / отм. /, аналогично на чл. 78 ал.3 вр. с чл.83 ал.2 от ГПК, в сила от 01.03.2008 год. – допустимо ли е възмездяване на разноски на противната страна, от страна освободена от заплащане на такси и разноски по производството, съгласно чл.63 ал.1 б.„б” ГПК / отм./ - настоящ чл.83 ал.2 ГПК, при негативен за последната / в случая частично / изход на делото. Приложеното определение № 67 / 10.02.2009 год. по гр.д.№ 7 / 2009 год. на ІV г.о. на ГК на ВКС не обуславя алтернативно сочената хипотеза на допустимост на касационната жалба по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Последното третира произнасяне по дължими разноски в хода на производството, а поставения правен въпрос е относим към възмездяване на разноски след приключването му и с оглед изхода на спора. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение