Определение № 9972 от 17.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10074/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на областен управител на Област Бургас, подадена чрез процесуалния представител юрк. Желева, както и по частна жалба на „Жанет“ ООД, гр. Несебър, подадена чрез процесуалния представител адв. Табанлиева, срещу определение № 5869 от 27.06.2025 г., постановено по адм. дело № 918/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас. В частната жалба на областен управител на Област Бургас се излагат доводи за неправилност и необоснованост на определението, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон. Претендира се отмяна на определението. В частната жалба на „Жанет“ ООД се излагат доводи за неправилност на оспореното определение. Претендира се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия, както и присъждане на разноски по делото. Ответникът – Общински съвет – Несебър, чрез пълномощника адв. Каменова, изразява становище за неоснователност на частните жалби по съображения, изложение в писмени отговори. Претендира присъждане на разноски по делото, съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че частните жалби са подадени в срока по чл. 230 от АПК и от надлежни страни, намира същите за процесуално допустими, а разгледани по същество - неоснователни. С обжалваното определение Административен съд – Бургас е оставил без разглеждане жалбата на „Жанет“ ООД и оспорването на областния управител на Област Бургас, обективирано в заповед № РД-09-23/22.05.2025 г., против Решение № 435 по т. 30 от дневния ред на заседание на Общински съвет – Несебър, проведено на 20.09.2023 г., и е прекратил производството по делото. С цитираното решение Общински съвет – Несебър, на основание чл. 21, ал. 1, т. 11 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, във вр. с чл. 131, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, е дал съгласие за провеждане на улична регулация в част от поземлен имот с идентификатор 51500.74.147 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Несебър, м. „Кокалу“ /общинска собственост, с начин на трайно ползване – за селскостопански, горски, ведомствен път/, с оглед осигуряване достъп до поземлени имоти с идентификатори 51500.74.55 и 51500.74.153. За да постанови оспореното определение първоинстанционният съд е приел, че липсва годен за съдебно обжалване административен акт, тъй като процесното решение не съдържа властнически волеизявления на административен орган или натоварен с изрична законова разпоредба с властнически правомощия друг орган. Прието е от съда също така, че волеизявлението за даване на предварително съгласие за изработване на планове, засягащи имоти – общинска собственост, е част от производството и на основание чл. 21, ал. 5 от АПК не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Така постановеното определение е правилно. Правилен е извода на съда, че оспореното решение на Общински съвет – гр. Несебър няма характер на индивидуален административен акт. Обжалваното решение на Общински съвет - гр. Несебър не е взето в качеството му на административен орган, а в качеството му на орган, упражняващ правомощията по управление и разпореждане с общинска собственост, което е видно както от съдържанието на решението, което не съдържа волеизявление, а само даване на съгласие, така и от посоченото в решението правно основание – чл. 21, ал. 1, т. 11 ЗМСМА, във вр. с чл. 131, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗУТ. С това решение общинският съвет дава съгласие за започване на устройствена процедура, свързана с провеждане на улична регулация в част от поземлен имот – общинска собственост, като в случая това решение представлява междинен етап в процедурата по издаване на административен акт по смисъла на чл. 214, ал. 1 от ЗУТ, който краен акт от своя страна подлежи на съдебен контрол. Както и правилно приема административният съд, този акт не представлява индивидуален административен акт, който засяга права, свободи или законни интереси на граждани или организации, а с него е дадено само съгласие за започване процедура по изменение на план за улична регулация. Правилен е и извода на съда, че доколкото предвид съдържанието на решението на Общински съвет – Несебър, то е част от производството по изработване и одобряване на проект на подробен устройствен план, то същото е акт по смисъла на чл. 21, ал. 5 от АПК, който не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Неоснователни се явяват в конкретния случай изложените в частната жалба на областния управител доводи относно осъществявания от него контрол за законосъобразност на актовете на общинските съвети, доколкото в случая от една страна липсва акт, подлежащ на съдебен контрол, а от друга страна ЗУТ е специален спрямо ЗМСМА и Закона за администрацията /ЗА/, поради което са и неприложими разпоредбите на чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА и чл. 32, ал. 2 от ЗА. С оглед на горното определението следва да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно. Независимо от изхода на спора и направеното своевременно искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски по делото, същото не следва да се уважава, тъй като по делото не са представени доказателства за реално заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, както е договорено в приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 19.09.2025 г. В цитирания договор възнаграждението е договорено да бъде изплатено по банков път, без обаче да са представени доказателства за изплащането му по банков път /например вносна бележка/. По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,