Определение № 16 от 23.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 69/2018 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 АПК. Районен съд – София е повдигнал препирня за подсъдност с Административен съд – София-град по искове, предявени от И. Н. Л. срещу Българска народна банка, за заплащане на обезщетение в размер на 8 627,97 лв. - преки имуществени вреди от забавено плащане на гарантирани вземания, представляващи натрупаната лихва върху главницата от 196 000 лв. за периода 30.06.2014 г. - 04.12.2014 г. и обезщетение за сумата, представляваща курсовата разлика във валута, получена в резултат на повишаване на курса на валутата за периода за забавено плащане в размер на 13 185,54 щатски долара. В исковата молба са изложени твърдения, че вредите са резултат от неправомерното бездействие на БНБ да изпълни задължения, произтичащи от приложимо с директен ефект право на ЕС в областта на изплащане на гарантирани депозити по чл. 1, § 3, б. "i" от Директива 94/19/ЕО на ЕП и Съвета от 30.05.1994 г. Съставът по чл. 135, ал. 4 АПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Сезираният Административен съд – София-град е прекратил пред себе си производството, образувано по искове на И. Н. Л., като е изпратил делото за разглеждане на Софийски районен съд. Изложил е съображения, че е сезиран с иск за реализиране на извъндоговорната отговорност на държавата за вреди, причинени от нарушаване правото на ЕС, с правно основание чл. 4, § 3 ДЕС, който не попада в обсега на ЗОДОВ, както и че административните съдилища са компетентни да разглеждат искове за присъждане на обезщетение за вреди, причинени на граждани и юридически лица, единствено и само в хипотезата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като във всички останали случаи отговорността на държавата за вреди се реализира по общия исков ред. Посочено е, че в случая не е налице отменен административен акт, от който да се претендират вредите, каквото е императивното изискване на чл. 204, ал. 1 АПК. От своя страна Софийският районен съд е отказал да разгледа исковете и е повдигнал препирня за подсъдност. Мотивирал се е, че правоотношенията, възникващи между БНБ и останалите банки, при изпълнение на нормативно предоставената им компетентност, са властнически и в изпълнение на административна дейност. Приел е, че разпоредбата на чл. 79, ал. 8 ЗКИ не изключва отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, която отговорност е обективна и е за всички вреди, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на органи или длъжностни лица, причинени при или по повод изпълнение на административна дейност. Обобщил е, че исковете за обезщетяване за вреди от действия или бездействия при упражняване на надзор по отношение на кредитни институции са подсъдни на административните съдилища. С определение № 84 от 24.10.2018 г. по гр. д. № 69 А/2018 г. по описа на ВКС, 5-чл. състав, производството по делото е спряно на основание чл. 292, във вр. с чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, до приемане на тълкувателно постановление по тълкувателно дело № 2/2015 г. от общото събрание на съдиите от гражданска и търговска колегия а ВКС и първа и втора колегия на ВАС, по въпроса: „По кой процесуален ред и пред кой съд следва да се разгледа искът за отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз“. С определение № 1/25.03.2021 г. е отклонено предложението на Висшия адвокатски съвет за приемане на тълкувателно решение по поставения въпрос, с оглед променената нормативна уредба, поради което e налице основание по чл. 230, ал. 1 ГПК за възобновяване на производството. По повдигнатата препирня за подсъдност настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС намира: Съгласно чл. 2, ал. 6 ЗБНБ и чл. 79, ал. 1 ЗКИ Българската народна банка е натоварена с изключителната компетентност за упражняване на надзор на банките по смисъла на чл. 4, § І, т. 40 от Регламент/ ЕС/ 575/2013 г. на Европейския парламент и Съвета от 25.06.2013 г. При тази своя дейност банката осъществява властнически правомощия, тъй като разполага с решаващи, регулиращи и санкциониращи функции спрямо дейността на банковите акционерни дружества, поради което тази дейност следва да се приеме за административна по своя характер. Българската народна банка е компетентният орган, който следва да установи "неналичен депозит" по чл. 1, т. 3, б (i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 30.05.1994 г. и да осигури своевременно изплащане на гарантираните депозити. Съгласно разпоредбата на чл. 2в ЗОДОВ /обн. ДВ, бр. 94/2019 г./ исковете за вреди от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз се разглеждат от съдилищата по реда на Административнопроцесуалния кодекс – за вреди по чл. 1, ал. 1 от закона, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и на Върховния административен съд, и по реда на Гражданския процесуален кодекс – в останалите случаи, като ответникът се определя по реда на чл. 7 ЗОДОВ. В съответствие с нея са и разпоредбите на чл. 203, ал.1 и ал.3 АПК /ДВ, бр. 77/2018 г., в сила от 01.01.2019 г./, според които исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни или достатъчно съществено нарушаващи правото на ЕС актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на глава XI "Производства за обезщетения" АПК. С оглед на тази нормативна уредба, компетентен да разгледа предявените от И. Н. Л. против Българска народна банка искове, е Административен съд – София град. По изложените съображения настоящият петчленен състав от съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд