Определение № 695 от 19.08.2015 г. на ВКС по т. д. № 3300/2014 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на адв. А. Г., като пълномощник на А. П. К., поставен под пълно запрещение и представляван от своя баща и законен настойник П. А. К. срещу решение № 1408 от 4.07.2014г., постановено по гр.дело № 458/2014г. само в частта, с която е отменено решение №7758 от 19.11.2013г., постановено по гр.дело № 9217/2013г. на СГС, 1-12 състав, с което [фирма] е осъдено на основание чл.226, ал.1 КЗ да заплати на ищеца по делото обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от издръжка по чл.139 СК, която той би получавал от майка си З. М. Б. в размер на 600 лв. месечно, считано от 29.05.2012г. до настъпване на основанията за прекратяване на плащането, но най –късно до 23.08.2043г. / когато би се изчерпал остатъка от 340 000 лв. от застрахователния лимит/, ведно със законната лихва върху всяка месечна вноска, считано от първо число на всеки месец до окончателното й плащане и е отхвърлен искът като неоснователен. Решението е обжалвано и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен този иск за разликата от 600 лв. до претендирания размер от 800 лв. В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за незаконосъобразност на решението, като постановено в противоречие с чл.51, ал.1 ЗЗД. Твърди, че ищецът е поставен под пълно запрещение и по аргумент на чл.141, т.1, чл.140, т.2 и чл.142 от СК има право на издръжка, от която е лишен с факта на смъртта на майка му. Налице е вреда в имуществената му сфера, представляваща загуба на издръжка. Излага доводи, че полученото обезщетение за неимуществени вреди не може да се схваща като доход, съответно не представлява увеличение на имуществото на ищеца, по аргумент на чл.13, ал.1, т.13 от Закона за данъците, в която е уредено изрично, че не подлежат на облагане с данък сумите, получени като обезщетение за неимуществени вреди, поради което не може да се взема предвид при определяне на имуществените вреди и по конкретно по иска за търпяна загуба от лишаване от получаване на издръжка. В изложението по чл.248, ал.3, т.1 ГПК формулира следните въпроси: 1. Следва ли съдът да обезщети пострадалия за търпените от него имуществени вреди отделно от търпяната неимуществена вреда и могат ли да се компенсират наличните имуществени вреди със суми получени като обезщетение за неимуществени вреди?, 2. Следва ли съдът да обезщети постралия за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането?, 3 Обезщетението за неимуществени вреди е ли е компенсация за налична загуба на морална опора и подкрепа или обезщетението за неимуществени вреди представлява облага от материален характер и следва ли да се разглежда като имуществено увеличение?. По първите два въпроса касаторът се позовава на критериите по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, а по третия – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. В отговор на касационната жалба ответникът [фирма] поддържа становище за недопускане на решението на въззивния съд до касационно обжалване в обжалваната му част, като съобразено със закона. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК. САС е приел, че е сезиран с иск за имуществени вреди / доказани по основание/, представляващи пропуснати ползи от издръжка, която ищецът е получавал от майка си и от която е бил лишен след нейната смърт. Съдът е приел, че за част от исковия период – 19.10.2007г. до 29.05.2012г. за ищеца са налице основания по чл.139 СК да иска издръжка от задължените по СК лица, поради неработоспособност и недостатъчност на притежаваното от лицето имущество да се издържа. Доказана е първата предпоставка – ищецът е с определена 100% двигателна и умствена недостатъчност, с право на чужда помощ. Налице е и втората предпоставка пораждаща правото на издръжка по чл.139 СК – недостатъчност на имуществото на ищеца да му осигурява необходимата издръжка. Месечните доходи на ищеца възлизат на 228 лв., в която сума се включва наследствена пенсия за инвалидност, лична социална пенсия за инвалидност и добавка за чужда помощ. Отчитайки специалните нужди на ищеца съдът е приел като необходим размер за месеца сумата от 1400 лв., от която сума майката е предоставяла месечно 800 лв., а останалите средства са били предоставяни от бащата. Взети са предвид и месечните доходи на ищеца от 228 лв. За да отхвърли искът за имуществени вреди за периода след 29.05.2012г., съдът е отчел изплатената на ищеца от застрахователя сума от 183 731.96 лв. и е приел, че с получаването й е отпаднала една от предвидените в чл.139 СК предпоставки, пораждащи право на издръжка за пълнолетни и неработоспособни лица – недостатъчност на имуществото на лицето да се издържа. Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка. С оглед на мотивите на въззивния съд, с които е отхвърлен искът на ищеца за имуществени вреди от лишаването му от издръжка от починалия при злополуката родител, за времето след 29.05.2012г. настоящият състав намира, че релевантен за изхода на спора и конкретизиран на основание т.1 на ТР № 1/2010г. на ОСГТК на ВКС е въпросът „ За правото на увредения пълнолетен - недееспособен на обезщетение за търпени от него имуществени вреди от деликт, изразяващи се в лишаването му от издръжка, получавана от починалия преди злополуката родител. При определяне на обезщетението взема ли се предвид полученото от увредения обезщетение за неимуществени вреди”. Касационното обжалване се допуска на основание т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, доколкото на настоящият състав не е известно да има съдебна практика по втората част от въпроса. Ищецът е освободен от заплащане на ДТ. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение