Определение № 2386 от 25.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 2355/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по две касационни жалби - на РОМЕКС ИНС ЕООД (н) и на ОГИ ИМПЕКС ЕООД, приподписани от процесуалния им пълномощник, срещу решение № 237 от 10.04.2024 г. по т. д. № 863/2023 г. на Софийския апелативен съд. С въззивното решение, след отмяна на решение № 25/12.07.2023 г. по т. д. № 47/2020 г. на Видинския окръжен съд по жалба на „Билиив“ ЕООД, е обявен за недействителен на основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ по отношение на кредиторите на „Ромекс Инс“ ЕООД (н.) с ЕИК[ЕИК] договорът за продажба на недвижим имот, сключен с нот. акт № 55, том 1, рег. № 750, дело № 52/2016 г. на нотариус С. Д., между „Ромекс Инс“ ЕООД като продавач и „Оги Импекс“ ЕООД като купувач, с който продавачът е продал на купувача собствените си 86/100 идеални части от следния съсобствен на двете дружества недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.506.1123.3.28, находящ се в [населено място], [улица], на три нива, подробно описан, както и сграда № 3, разположена в ПИ с идентификатор 56784.506.1123, с предназначение на имота „за търговска дейност“, заедно с 36.16% ид. ч. от общите части на сградата. В касационната жалба на РОМЕКС ИНС ЕООД (н) се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение при наличието на всички хипотези на чл. 281, т. 3 ГПК, подробно обосновани, като се моли решението да бъде отменено и предявеният иск да бъде отхвърлен. В касационната жалба на ОГИ ИМПЕКС ЕООД се съдържат доводи за недопустимост на обжалваното решение, евентуално - за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, за което са изложени подробни съображения. Искането е за обезсилване на въззивното решение и за прекратяване на производството по делото. Към двете жалби са приложени изложения по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване, които са с идентично съдържание. На първо място в тях се развиват съображения за вероятна недопустимост на обжалваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 1, предл. второ ГПК. Твърди се, че качеството на кредитор на БИЛИИВ ЕООД по първото вземане е отпаднало в хода на първоинстанционното производство и действията му по обжалване на решението не могат да се възприемат като такива, извършени от активно легитимирана страна; ищецът не се легитимира като кредитор и по второто претендирано от него вземане, което не е включено в списъка на приетите вземания в производството по несъстоятелност; освен това се релевират доводи за нищожност на договора за цесия, с който ищецът се легитимира. Евентуално касаторите се позовават на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси, за които считат, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС: 1/. Отпада ли активната легитимация на кредитора – ищец в производство по иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ГПК, когато в хода на делото се установи, че вземането му, предявено в производството по несъстоятелност, е погасено чрез изпълнение и следва ли делото в този случай да продължи само с участието на синдика? 2/. По каква стойност и към кой момент следва да се преценява еквивалентността на насрещните престации при сделка под режим на чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ? 3/. Длъжен ли е съдът да уведоми страните, кои факти счита за общоизвестни или служебно известни? 4/. Длъжен ли е съдът да посочи исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда? Твърди се, че по първия въпрос е налице противоречие с решение № 50044 от 27.09.2023 г. по т. д. № 470/2022 г. на ВКС, ІІ т. о., по втория – с решение № 1 от 22.04.2016 г. по т. д. № 2750/2014 г. на ВКС, ІІ т. о., по третия се релевира противоречие с разрешението, дадено с решение № 50286 от 10.01.2023 г. по гр. д. № 596/2022 г. на ВКС, ІV г. о., а по четвъртия – с решенията на ВКС по гр. д. № 1961/2018 г. на ІІІ г. о. и по гр. д. № 3343/2016 г. на І г. о. В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – БИЛИИВ ЕООД, чрез процесуалния му пълномощник, в който се изразява мотивирано становище за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационните жалби по същество. Синдикът на РОМЕКС ИНС ЕООД (н) не е подал писмен отговор срещу касационните жалби. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, намира следното: Касационните жалби са подадени от легитимирани лица в законоустановения срок по чл. 283 ГПК и въззивното решение подлежи на касационно обжалване. За да достигне до обжалвания краен резултат по спора, съставът на Софийския апелативен съд е изложил следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск с мотив, че ищецът „Билиив“ ЕООД не е активно процесуално легитимиран да го предяви. Приел е, дружеството е предявило в производството по несъстоятелност вземане в размер на 10 000 лева по силата на договор за цесия от 23.07.2020 г., което е включено в списъка на приетите вземания, но е погасено с извършени на 02.03.2021 г. плащания. С погасяване на вземането „Билиив“ ЕООД е загубило качеството си на кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност и в този смисъл вече не е имал легитимация да предявява отменителните искове по ТЗ. По отношение вземането в размер на 100 000 лева по договор за цесия от 18.03.2021 г. съдът е приел, че това вземане не е включено в списъка на приетите вземания и на това основание ищецът също не бил активно легитимиран да предявява отменителните искове по ТЗ. Акцентирал е върху това, че в случая е релевантно дали „Билиив“ ЕООД се легитимира като кредитор на несъстоятелното дружество въз основа на договора за цесия от 23.07.2020 г., доколкото именно и единствено на този договор основава активната си легитимация по иска. Въззивният съдебен състав е формирал извод, че обжалваното решение е допустимо, като е постановено по иск, по отношение на който са налице всички процесуални предпоставки за неговото предявяване (открито производство по несъстоятелност по отношение на ответника „Ромекс Инс“ ЕООД, предявяване на иска по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ в законоустановения едногодишен срок по чл. 649, ал.1 от ТЗ, започнал да тече от датата на обявяване в ТРРЮЛНЦ на решението по чл. 632, ал. 2 ТЗ за възобновяване на производството по несъстоятелност; искът е предявен по отношение на сделка, сключена след началната дата на несъстоятелността и от кредитор на несъстоятелността, съгласно чл. 649, ал. 1 ТЗ; а когато искът е предявен от кредитор, съдът служебно конституира синдика като съищец, тъй като в тази хипотеза кредиторът има съвместна процесуална легитимация със синдика). Въззивният съд се е позовал на практика на ВКС, според която целта на съвместната процесуална легитимация е да се избегнат паралелни производства, заведени от кредитори на несъстоятелността и от синдика. Синдикът защитава общия интерес на участниците в производството и има задължение да издирва и попълва масата на несъстоятелността. Разяснено е, че в нормата на чл. 649, ал. 1 ТЗ не се съдържа изискване при бездействие на синдика легитимираните да предявят исковете кредитори на несъстоятелността да са кредитори с „приети“ по смисъла на чл. 693 ТЗ вземания, което и заедно с други обстоятелства, а именно: предвиденият кратък едногодишен срок за предявяване на исковете; началният момент, от който започва да тече този срок - от откриване на производството по несъстоятелност, необходимото технологично време за стабилизиране на едно вземане като „прието“ по смисъла на чл. 693 ТЗ (с оглед сроковете за предявяване на вземанията, за изготвяне на списъците, за тяхното евентуално оспорване, за произнасянето на съда с определение по чл. 692 от ТЗ, евентуално след провеждане на открито съдебно заседание и за произнасяне на съда по предявен иск по чл. 694 ТЗ), съвпадащите начални моменти, от които текат сроковете за предявяване на вземанията и за предявяване на исковете по чл. 694, ал.1 ТЗ, както и целта на фазата по попълване на масата на несъстоятелност и в частност на хипотезата на чл. 694, ал. 1, пр. 2 ТЗ, ясно разкриват волята на законодателя при бездействие на синдика да се даде възможност на всеки един кредитор - нов или стар, предявил вземанията си в предвидените в закона срокове (ако е стар кредитор) да предприеме действия в срока по чл. 649, ал. 1 ТЗ по предявяване на исковете, посочени в тази разпоредба, и то дори в хипотеза, в която вземанията са все още спорни. Прието е също така, че самостоятелната активна легитимация на синдика по иска и участието му като съищец в производството по чл. 649, ал. 1 ТЗ гарантира провеждане на производството и защитата на всички кредитори на несъстоятелността и в случаите, в които кредиторът - ищец, предявил вземанията си, впоследствие не установи качеството си на кредитор. Според състава на въззивния съд, гореизложеното дава основание да се приеме, че в настоящия случай ищецът има активна процесуална легитимация да предяви иска по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, който би бил допустим и следва да бъде разгледан по същество, дори и да бъде установено, че ищецът е загубил качеството на кредитор на несъстоятелния длъжник по време на процеса, поради погасяване на вземането му чрез плащане. След формиране на извод относно допустимостта на иска, въззивният съд е установил от фактическа страна следното: С решение № 47/15.01.2018 г., постановено по т. д. № 1/2017 г. по описа на ОС - Видин е обявена неплатежоспособността на „Ромекс Инс“ ЕООД, открито е производство по несъстоятелност по отношение на дружеството, наложен е запор и възбрана върху неговото имущество, прекратена е дейността му и дружеството е обявено в несъстоятелност. Със същото решение като начална дата на неплатежоспособността на „Ромекс Инс“ ЕООД е определена датата 30.06.2016 г., както и е спряно производството по несъстоятелност при условията на чл. 632, ал. 1 – ал. 4 ТЗ. С решение № 832/10.04.2019 г. по в. т. д. № 2724/2018 г. на САС първоинстанционното решение е отменено в частта относно датата на неплатежоспособността и е определена друга такава, а именно - 01.07.2015 г., като въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване с определение № 652/15.11.2019 г. по т. д. № 2088/2019 г. на ВКС. С решение № 76/14.08.2020 г. по т. д. № 1/2017 г. по описа на ОС - Видин на основание чл. 632, ал. 2 ТЗ производството по несъстоятелност на „Ромекс Инс“ ЕООД е възобновено и е назначен временен синдик, а решението е обявено в ТР на 14.08.2020 г. По делото е представен нотариален акт № 55, том 1, рег. № 750, дело № 52/2016 г. на нотариус С. Д., с който е оформена сделка покупко - продажба, по силата на която „Ромекс Инс“ ООД, чрез управителя си П. Г. Б., е продал на „Оги Импекс“ ЕООД, представлявано от управителя Ю. З. Б., собствените си идеални части от следния съсобствен на двете дружества недвижим имот, а именно: 86/100 идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.506.1123.3.28, находящ се в [населено място], подробно описан, за сумата от 80 000 лева. В нотариалния акт е посочено, че върху процесния имот има договорни ипотеки както следва: нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 78, том 6, дело № 8492/2011 г., нотариален акт за договорна ипотека № 170, том 6, дело № 10907/2012 г. и нотариален акт № 38, том 1, дело № 266/2014 г. Въззивният съд е обсъдил подробно всички представени по делото доказателства, включително, че с нотариален акт № 10, том 1, рег. № 70, дело № 6/2014 г. на нотариус Р. С. е оформена продажба на 3/100 идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.506.1123.3.28, находящ се в [населено място], по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18.48/03.06.2009 г. на изп. директор на АГКК, адрес на ПИ: [населено място], [улица], на три нива - ет. 1 с площ от 173.45 кв. м., ет. 1 с площ от 182.6 кв. м., ет. 2 с площ от 263.2 кв.м., сграда № 3, разположена в ПИ с идентификатор 56784.1123, предназначение на имота „за търговска дейност“, ведно с 36.16 % ид.ч. от общите части на сградата, за сумата от 80 000 лева; като в нотариалния акт е посочено, че върху процесния имот има уговорени договорни ипотеки, както следва: нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 78, том 6, дело № 8492/2011 г.; нотариален акт за договорна ипотека № 170, том 6, дело № 10907/2012 г. и нотариален акт № 38, том 1, дело № 266/2014 г., с продавач - „Ромекс Инс“ ЕООД и купувач - „Оги Импекс“ ООД. От проведената съдебно-икономическа експертизата съдът е приел за установено, че в счетоводството на „Оги Импекс“ ЕООД процесният недвижим имот е осчетоводен на стойност 60 000 лева - балансова стойност, както и че купувачът „Оги Импекс“ ЕООД е заплатил на продавача посочената в нотариалния акт продажна цена от 80 000 лева. С втората съдебно-икономическа експертиза е уточнено, че на 02.03.2021 г. по разплащателната сметка на „Билиив“ ЕООД е внесена сума от 9 700 лева за погасяване на задължения на „Ромекс Инс“ ЕООД по договор за заем № 297/20.12.2010 г. и анекси към него и договор за цесия от 23.07.2020 г., а на 02.03.2021 г. на същото основание са внесени още 300 лв. (от трето лице – М. К.). Във втората и третата експертизата се съдържат данни за осчетоводяване в счетоводството на „Билиив“ ЕООД на договорите за цесии, сключени със „Си Финанси Груп“ ЕООД (във връзка с установяване вземанията на кредитора – ищец). От правна страна съставът на въззивния съд е изложил следните съображения и изводи: Съгласно нормата на чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ може да бъде обявена за недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелността извършена от длъжника възмездна сделка, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото, извършена в двегодишния срок, но не по-рано от датата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността. В случая атакуваната сделка е разпоредителна, посредством която длъжникът „Ромекс Инс“ ЕООД е прехвърлило правото на собственост върху процесния имот за сума в размер на 80 000 лева и същата е извършена в двугодишния срок по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ (вкл. след началната дата на неплатежоспособността – 01.07.2015 г.) и е възмездна. По отношение на третата кумулативна предпоставка за възникване на потестативното право, упражнено с исковата молба, а именно дали даденото по сделката от несъстоятелния длъжник значително надхвърля по стойност полученото от него, съдът е приел следното: Под „дадено“ по смисъла на чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ законодателят не визира неизпълнение на уговореното, а съдържанието на уговореното, по преценка към момента на сключване на сделката, на базата на действителната пазарна стойност на насрещните престации. Еквивалентността на престациите се преценява чрез съпоставяне на реалната пазарна стойност на имотите към момента на сключване на сделката със стойността на насрещната престация на приобретателя, уговорена при сключване на договора. С процесния договор „Ромекс Инс“ ЕООД е прехвърлил на „Оги Импекс“ ЕООД недвижим имот за сума в размер на 80 000 лева при данъчна оценка на същия в размер на 573 449.90 лева. По делото (по вина на първоинстанционния съд, който не е допуснал експертиза с подобна задача) няма доказателства за пазарната стойност на продадения недвижим имот (във варианти без и със съобразяване на учредените върху него договорни ипотеки), но данъчната оценка на имота, която винаги е по-ниска от пазарната му стойност, е основание да се обоснове извод за сериозно несъответствие в престациите и то в ущърб на длъжника „Ромекс Инс“ ЕООД. Във връзка с възраженията на ответниците съдът е съобразил, че посочената в нотариален акт № 55, том 1, рег. № 750, дело № 52/2016 г. на нотариус С. Д. данъчна оценка не е такава за целия недвижим имот, а изрично се отнася само за продаваемите идеални части. Въззивният съд е посочил, че съгласно съдебната практика масата на несъстоятелността се счита за увредена при разлика между насрещните престации в ущърб на длъжника от около 10 %, а в случая разликата е осем пъти по-голяма. Предвид изложеното е приел, че атакуваната възмездна сделка е извършена при нееквивалентност на престациите, като даденото от длъжника значително надхвърля по стойност полученото, съответно уврежда масата на несъстоятелността на „Ромекс Инс“ ЕООД, с оглед на което предявеният иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ се явява основателен и следва да се уважи. Съдът е изложил и подробни съображения (изведени от характера на иска по чл. 647 ТЗ) защо направеното от ответника „Оги Импекс“ ЕООД възражение за задържане на имота до изплащане на сумата от 63 690 лв., съставляваща стойността на извършените подобрения в процесния имот, не подлежи на разглеждане в настоящия процес. Настоящият съдебен състав намира, че по делото не се установява приложното поле на касационното обжалване, поради следното: Въззивното решение не се преценява като вероятно недопустимо по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК. При аргументиране на това оплакване и съответно на основанието за допускане на касационно обжалване касаторите са извършили смесване на материалноправната и процесуалноправната легитимация на страните в процеса, твърдейки, че тъй като качеството на кредитор на несъстоятелността на ищеца БИЛИИВ ЕООД е „отпаднало“ в хода на процеса, той не е легитимиран да обжалва решението на първата инстанция, с което искът му е бил отхвърлен. Не е налице и евентуално наведеното селективно основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения в тази връзка въпрос - дали активната легитимация на кредитора – ищец в производство по иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ГПК отпада, когато в хода на делото се установи, че вземането му, предявено в производството по несъстоятелност, е погасено чрез изпълнение и дали делото в този случай следва да продължи само с участието на синдика. Решение не е постановено в противоречие с посочената от касаторите практика на ВКС, а напротив – съответства на същата, доколкото с дадените в решение № 50044 от 27.09.2023 г. по т. д. № 470/2022 г. на ВКС, ІІ т. о. разяснения изрично е посочено, че основанието за отпадане в хода на процеса на легитимацията на ищеца (кредитор) в производството по иск с правно основание чл. 647 ТЗ (без това да се отразява върху допустимостта на процеса, продължаващ с участието на синдика на страната на ищеца), е и погасяването на вземането на кредитора чрез плащане, осъществено по реда, предвиден в Част четвърта от ТЗ, т. е. в производството по несъстоятелност. В случая е било извършено плащане извън това производство и то от трето лице, с оглед да се осуети постановяване на позитивно решение по спора, т. е. погасяването не е по установения в част ІV от ТЗ ред и съответно не е зачетено от съда. Вторият формулиран в изложението на касаторите въпрос също не е разрешен в противоречие с посочената съдебна практика. Видно от мотивите на съдебния акт, въззивният съд изрично се е позовал на трайноустановената практика, според която в хипотезата на предявен иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ еквивалентността на престациите се преценява чрез съпоставяне на реалната пазарна стойност на имотите към момента на сключване на сделката със стойността на насрещната престация на приобретателя, уговорена при сключване на договора. Няма пречка обаче нееквивалентността на престациите да бъде преценена на база на всички данни по делото при условията на косвено доказване, когато при съобразяване на съвкупността от доказателства може да се направи еднозначен и несъмнен извод относно наличието на даден правнорелевантен факт. Действително в случая съдът се е позовал изрично и на това, че уговорената по атакуваната сделка цена е осем пъти по-ниска от данъчната оценка, която е винаги по-ниска от пазарната, но очевидно съдът е взел предвид установеното от него обстоятелство, че две години по-рано 3/100 ид. ч. от същия имот между същите страни и при наличие на идентични ипотеки върху него са били продадени за 80 000 лв. – толкова, за колкото са продадени и процесните 86/100 ид. ч. от него (т. е. около 30 пъти по-евтино). По изложените във връзка с горния въпрос съображения настоящият съдебен състав не счита, че третият формулиран въпрос (длъжен ли е съдът да уведоми страните кои факти счита за общоизвестни или служебно известни, в контекста на мотивите, свързани с данъчната оценка на имота) притежава нужното значение за изхода на спора по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Последният процесуалноправен въпрос относно задълженията на съда по чл. 236, ал. 2 ГПК не удовлетворява допълнителното селективно основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като във въззивното решение подробно са посочени исканията и възраженията на страните, направена е преценка на доказателствата, изложени са фактическите констатации и правните изводи на съда, относими към разрешаването на конкретния материалноправен спор, т. е. няма отклонение от практиката на ВКС по приложението на цитираната разпоредба. Твърдените като неразгледани от съда обстоятелства не са в състояние да доведат до друг резултат по спора (например по въпроса за симулативност на една от ипотеките или с оглед несподелените от съда доводи на ответниците за липса на несъответствие между даденото и полученото по сделката). По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на касационна проверка на въззивното решение, поради което и