Определение № 60377 от 23.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 1660/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на СОФСТРОЙ АД, [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, против решение № 422 от 17.02.2020 г. по в. т. д. № 5382/2019 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 11 състав, с което е потвърдено решение № 1156 от 25.06.2019 г. по т. д. № 678/2018 г. по описа на Софийския градски съд. С първоинстанционното решение касаторът е осъден да заплати на АЛФА ДИВЕЛОПМЪНТС МЕНИДЖМЪНТ ЕООД, [населено място], сумата 93 581.90 евро – сбор от суми, платени на отпаднало основание по развалени предварителни договори, сключени с физически лица, заместени от ищеца, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.04.2018 г. В жалбата се правят оплаквания, че решението е неправилно – незаконосъобразно и необосновано, поради което се моли за отмяната му. Оспорва се решаващият извод на въззивния съд, че предварителните договори са били валидно развалени от ищеца, както и изводът, че вземанията, възникнали във връзка с предварителните договори, не са погасени с изтичане на петгодишната давност. Като основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК са формулирани следните въпроси: 1/ Допустимо ли е изявлението за разваляне на договор да бъде общо и бланкетно, без да се конкретизира за кой договор /се отнася/, датата му на сключване, предмет, основание, на което се разваля, конкретна сума, която подлежи на връщане; Поражда ли правни последици изявление за всички сключени договори; 2/ Откога започва да тече петгодишната погасителна давност за разваляне на предварителните договори – от датата на сключването им, от датата, на която е следвало да завърши преустройството на сградата – м. ноември 2011 г. или от по-късен момент. Ответникът по касационната жалба, чрез процесуален пълномощник, с писмен отговор в срока по чл.287 ал.1 ГПК изразява становището си за липса на поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните и материалите по делото, намира следното: Касационната жалба изхожда от легитимирано лице, депозирана е в преклузивния срок на чл.283 ГПК и е насочена срещу въззивно решение, подлежащо на обжалване, поради което е допустима, но не са налице предпоставките на закона за допускане на касационна проверка. Формулираните от касатора въпроси не удовлетворяват общото селективно основание на чл.280 ал.1 ГПК, по следните съображения: Съставът на въззивния съд е приел, че, видно от нотариалната покана, връчена на ответника на 19.03.2014 г., изявлението за разваляне, поради неизпълнение на ответника на задълженията по изграждане и предаване на апартаментите, намиращи се в една обща сграда в процес на преустройство, касае всички предварителни договори, по които в периода 2012-2013 г. са сключени новационни споразумения, включващи съгласието на страните ищецът да замести физическите лица – купувачи в техните права и задължения. Следователно, първият формулиран въпрос касае изцяло обосноваността и правилността на извода на съда, които не са предмет на производството по чл.288 ГПК, че предварителните договори могат да бъдат развалени с общо писмено изявление /с оглед идентичността на страните и основанието за това/ и не представлява правен въпрос, който може да обоснове достъп до касация, съгласно задължителните указания в ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.1. За да намери възражението за погасяване на вземанията по давност за неоснователно, съставът на въззивния съд е приел, че давността започва да тече от момента, когато вземането е станало изискуемо, съгласно чл.114 ал.1 ЗЗД. В тази връзка е съобразил, че с новационните споразумения страните взаимно признават задълженията си, като сроковете за изпълнение са предоговорени, поради което давността е прекъсната – т.е. не се брои от момента на сключване на договорите през 2011 г. Освен това, видно от мотивите на въззивното решение, съдът е приел, че договорите са развалени през 2014 г., а не с исковата молба, заведена през 2018 г., както смята касаторът. При този решаващ извод на съда, без значение за изхода на спора е въпросът /който също не се преценява като правен/ - от кой фактически момент започва да тече 5-годишната давност за разваляне на предварителен договор при неизпълнение, тъй като същата при всички случаи не би могла да изтече към 2014 г. Липсата на формулирани правни въпроси от значение за изхода на конкретното дело, съгласно цитираното по-горе тълкувателно решение, е достатъчно основание достъпът до касация да бъде отказан, без да се излагат съображения за наличието или липсата на допълнителните селективни предпоставки – в случая бланкетно заявени от касатора, чрез повтаряне на текста на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение