Определение № 416 от 02.06.2016 г. на ВКС по т. д. № 2542/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] - [населено място], срещу въззивно решение № 1184 от 17.06.2015 г., постановено по в. гр. д. № 1283/2015 г. на Варненски окръжен съд. С посоченото решение, след отмяна на решение № 1284 от 16.03.2015 г. по гр. д. № 10790/2014 г. на Варненски районен съд, е отхвърлен предявеният от [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за сумата 23 030.12 лв., заплатена по фактура № [ЕГН]/05.03.2013 г. от ищеца, в качеството му на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници, цена на достъп до електроразпределителната мрежа на [фирма] в качеството на оператор на мрежата на основание решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, дължима на отпаднало основание - отменено решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР с решение № 4025/21.03.2013 г. на тричленен състав на ВАС по адм. д. № 12423/2012 г., и са присъдени разноски на ответника по чл.78, ал.3 ГПК. В касационната жалба се излагат доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна, за уважаване на иска и за присъждане на направените по делото разноски. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, обосновани в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Ответникът по касация [фирма] - [населено място], изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор от 03.09.2015 г. Претендира разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Производството по гр. д. № 1283/2015 г. е образувано пред Варненски районен съд по предявен от [фирма] против [фирма] иск за заплащане на сумата 23 030.12 лв. В исковата молба ищецът е изложил твърдения, че като производител на електрическа енергия от възобновяеми източници сключил с ответника [фирма] договор № 198/31.05.2012 г. за изкупуване по регулирани от ДКЕВР преференциални цени на електрическата енергия, произведена от собствената му фотоволтаична централа, присъединена към електроразпределителната мрежа на ответника; На 13.03.2013 г. ищецът заплатил на ответника сумата 23 030.12 лв., представляваща цена за достъп до електроразпределителната мрежа по фактура № [ЕГН]/05.03.2013 г.; С решение № 4025/21.03.2013 г. по адм. д. № 12423/2012 г. тричленен състав на Върховния административен съд /ВАС/ отменил раздел VІІ от решение № Ц-33/14.09.2012 г. за определяне на временните цени за достъп до електроразпределителните мрежи; От отмяната на акта последвала отмяна и на породените от него права и задължения, с което отпаднало правното основание, на което ищецът заплатил на ответника начислената с фактурата цена за достъп. Въз основа на така изложените фактически твърдения ищецът е поискал от съда да осъди ответника да му заплати сумата 23 030.12 лв. като получена на отпаднало основание, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане. Първоинстанционният съд се е произнесъл с решение, с което е уважил иска, след като е приел, че съдебната отмяна на решението на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп има обратно действие и с постановяването й извършеното от ищеца плащане следва да се счита за осъществено на отпаднало основание, което прави основателен искът по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Сезиран с въззивна жалба от ответника, Варненски окръжен съд е отменил решението на първоинстанционния съд и е отхвърлил иска като неоснователен. Въззивният съд е приел за доказани твърдените в исковата молба факти относно наличието на сключен договор между страните за изкупуване на електрическа енергия, произвеждана от притежаваната от ищеца фотоволтаична централа, присъединена към електроразпределителната мрежа на [фирма], и заплащането от ищеца на сумата 23 030.12 лв., представляваща начислена от ответника цена за достъп до мрежата, определена на база решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР. За да се произнесе по спора, съдът е изходил от разбирането, че задължението на ищеца да заплати цена за достъп до електроразпределителната мрежа на ответника е елемент от съдържанието на договора за изкупуване на електрическа енергия, сключен между страните в съответствие с изискванията на Закона за енергетиката и Правилата за условията и реда за предоставяне на достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа, и произтича от предоставеното от ответника на ищеца право на достъп до мрежите. Изложил е съображения, че решение № Ц-33/14.09.2012 г., с което в изпълнение на правомощията си по чл.37, ал.2 ЗЕ ДКЕВР е определила временни цени за достъп, не съставлява основанието, въз основа на което ответникът е начислил, а ищецът е заплатил цената за достъп по фактура № [ЕГН]. Посочил е, че решението не замества липсващата в договора воля на страните относно размера на дължимата цена за осигурения достъп, а е предназначено да регулира цените за достъп от страна на ДКЕВР като държавен регулаторен орган в сферата на предоставяни в обществен интерес услуги. В зависимост от така изразеното становище въззивният съд е направил решаващия извод, че след като решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР не е основание за заплащане на цената на предоставената услуга, отпадането на определените с него временни цени като последица от отмяната му с решението по адм. д. № 12423/2012 г. на ВАС не води до отпадане с обратна сила на основанието за плащане на начислената от ответника цена за достъп. Приел е, че отмяната на определените с решението на ДКЕВР временни цени има за последица само отпадане на елемент от съдържанието на договорното правоотношение между страните и възникване на необходимост от неговото преуреждане с цел осигуряване на еквивалентност на насрещните престации. По допускане на касационното обжалване: В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е посочил като значими за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следните въпроси: „Съществува ли основание операторът на електропреносна мрежа да задържа сума, платена на база невлязло в сила решение на регулаторния орган ДКЕВР, отменено по съответния ред от ВАС; При определяне на окончателни цени в нулев размер не следва ли всички суми, платени на база предварително изпълнение на решение за определяне на временни цени на административен орган и събрани/задържани, да бъдат възстановени; При невлязъл в сила административен акт и като такъв последиците от постановеното му предварително изпълнение следва ли да се заличават; За да възникне задължение за плащане за цена за достъп до ел. преносна мрежа на съответния лицензиант в сферата на енергетиката, което е резултат от осъществяването на сложен фактически състав, съдържащ административно - правен елемент, а именно законосъобразно решение на енергийния регулатор - ДКЕВР, и при съдебна отмяна на незаконосъобразния акт, формиращ част от сложния състав, подлежи ли на връщане неоснователно платеното; Отмяната на административен акт действа ли с обратна сила и същото води ли до отпадане на последиците от него и поражда ли задължението за възстановителни мерки, насочени към реституция на положението отпреди действието на акта; Отмяната на незаконосъобразен административен акт следва ли да се зачете от гражданския съд като вместо недействително определените цени за пренос пред ел. мрежа на съответния лицензиант в правоотношението се отчетат окончателно фиксираните от регулатора стойности в нулев размер”. По същество всички поставени въпроси се свеждат до един общ въпрос, уточнен от касационната инстанция съобразно указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, а именно - въпросът за действието във времето на влязлото в сила решение на Върховния административен съд, с което е отменен индивидуален административен акт /по смисъла на чл.13, ал.2 от Закона за енергетиката/, инкорпориран в решение № Ц - 33/14.09.2012 г. на ДКЕВР. Преценен във връзка с мотивите към обжалваното решение, въпросът е от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като разрешаването му от въззивния съд е обусловило отхвърлянето на предявения от касатора иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване с основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, поддържайки твърдения, че формулираните в изложението въпроси се решават противоречиво от съдилищата в страната и че поради липса на създадена по тях задължителна практика на ВКС са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. За доказване на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК с изложението са представени решения на Варненски районен съд, Варненски окръжен съд и Пловдивски окръжен съд, съдържащи произнасяне по идентични правни въпроси. След подаване на касационната жалба по значимия за изхода на делото правен въпрос е формирана задължителна практика на ВКС, която следва да бъде съобразена при преценката на предпоставките за допускане на касационно обжалване. Задължителната практика е обективирана в постановени по реда на чл.290 ГПК от състави на Търговска колегия на ВКС решения, на които касаторът се е позовал в допълнителна молба от 22.01.2016 г. - решение № 212/23.12.2015 г. по т. д. № 2956/2014 г. на І т. о., решение № 157/11.01.2016 г. по т. д. № 3018/2014 г. на ІІ т. о., решение № 155/11.01.2016 г. по т. д. № 2611/2014 г. на ІІ т. о. и др., и е в следния смисъл: „Влязлото в сила решение, с което е бил отменен индивидуален административен акт, какъвто е характерът на решение № Ц - 33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, съгласно чл.13, ал.2 ЗЕ, има обратно действие. Регулаторният орган е оправомощен да вземе подходящи мерки за компенсация при отклонение на окончателните цени за достъп, пренос и разпределение от временните цени, но не и при съдебна отмяна на решението на ДКЕВР, с които тези временни цени са били определени”. В решенията е прието, че като последица от обратното действие на съдебната отмяна на решението на ДКЕВР след нейното настъпване следва да се счита, че временни цени за достъп не са били определяни, а плащането им е лишено от основание. В обжалваното решение въззивният съд е дал друго разрешение на въпроса за темпоралното действие на влязлото в сила решение на ВАС за отмяна на решението на ДКЕВР и последиците от отмяната, с което е осъществено основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. При наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК не следва да се обсъждат поддържаните в изложението основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,