Определение № 789 от 22.10.2015 г. на ВКС по т. д. № 20/2015 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба с вх. № 9415 от 31.VІІ.2014 г. на ломското събирателно д-во „Р.-Й.”, подадена чрез процесуалния представител на търговеца по пълномощие от АК-М. против решение № 1259 на Софийския апелативен съд, ТК, 11-ти с-в, от 10.VІ.2014 г., постановено по т. д. № 1228/2014 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение на ОС-Монтана от 21.І.2014 г. по гр. дело № 142/2013 г. С последното, като неоснователен и недоказан, е бил отхвърлен иск на СД настоящ касатор срещу ответното [фирма]-гр. М. с правно основание по чл. 82 ЗЗД и с предмет осъждането на последното да заплати сума в размер на 30 000 лв., като обезщетение за неимуществени вреди от незаконното прекъсване на водозахранването в негов търговски обект – магазин за риба в [населено място]. Единственото оплакване на търговеца касатор е за постановяване на атакуваното въззивно решение при допуснато от състава на САС съществено нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 195, ал. 1 ГПК, изразяващо се в това, че дори и касаторът да е оттеглил искането си за назначаване на експертиза, то - в съответствие с тази процесуална разпоредба - първоинстанционният съд е следвало служебно да назначи такава. С оглед това се претендира касиране на постановеното от САС решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния или на първостепенния съд. Инвокиран е довод, че в първоинстанционното разглеждане на делото нееднократно било заявявано, че СД претендира от ответника [фирма]-гр. М. 30 000 лв., но „като обезщетение за претърпени морални вреди за това, че е направен опит да се ликвидира дребния бизнес на ищцовото дружество”. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът [фирма] обосновава приложно поле на касационното обжалване единствено с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение въззивната инстанция се е произнесла в противоречие с практиката на ВКС (обективирана в постановките по т. 10 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 1/2000 г. и т. 3 от ТР № 1/9.ХІІ.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2013 г. за въззивното пр-во, но също така и в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 6/3.VІ.2011 г. на ІІІ-то г.о. по гр. дело № 344/2010 г.) по следните два процесуалноправни въпроса: 1./ „Въпреки, че за ангажирането на доказателства за пропуснати ползи, са нужни специални познания, следвало ли е съдът служебно да назначи експертиза?”; 2./ „Длъжен ли е въззивният съд да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза за размера на пропуснатите ползи/, ако във въззивната жалба е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение по отношение на доклада?” По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-гр. М. писмено е възразило чрез своите управител и юрисконсулт единствено по основателността на оплакването за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му. Конституираното в процеса като трето лице-помагач на страната на ответника по този осъдителен иск [фирма]-София не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на единственото оплакване в жалбата за неправилност на атакуваното въззивно решение. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на [фирма]-гр. Л., област М. ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните: За да отхвърли в пълния предявен по делото негов размер осъдителния иск на СД касатор срещу местния В и К оператор с правно основание по чл. 82 ЗЗД, въззивната инстанция е приела, че кредиторът, който твърди че е пропуснал да реализира една полза, трябва да установи не само каква би била обстановката ако неизпълнението не би настъпило, но да докаже също така, че е предприел необходими активни действия за реализиране на тази полза, докато в конкретния случай – въпреки двукратно дадените от първоинстанционния съд указания съответно с определения от 5.ХІ.2013 г. и от 10.ХІІ.2013 г., не са представени каквито и да било доказателства в тази насока. Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Изрично в мотивите си ВКС е пояснил, че материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Нито един от формулираните в изложението към жалбата два процесуалноправни въпроса не е бил предмет на произнасянето на въззивния съд с атакуваното решение, поради което погрешното отъждествяване от търговеца касатор на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение