Определение № 154 от 23.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 503/2011 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на синдика на [фирма] – в несъстоятелност срещу Решение № 12 от 10.01.2011 год. по т.д.№ 1044/2010 год. на Пловдивския апелативен съд. С това решение въззивният съд е потвърдил Решение № 76 от 18.06.2010 год. по т.д.№ 140/2009 год. на Старозагорския окръжен съд с което е бил отхвърлен предявеният от синдика на [фирма] (н) срещу [фирма] иск с правно основание чл.647 т.4 ТЗ. Като е счел, че извършеното от несъстоятелния длъжник плащане по доставки на цимент не съставлява „прехвърляне в собственост на парични средства” и не покрива хипотезата на чл.647 т.4 ТЗ Апелативният съд е потвърдил първоинстанционния акт. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е посочил като значими по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК три правни въпроса, позовавайки се на предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК по отношение на тях. Качеството на обуславящ изхода на спора има само третият от посочените въпроси, а именно: „Погасяването на едно парично задължение чрез плащане, води ли до прехвърляне на собственост по отношение на платените пари и обхваща ли се от хипотезата на чл.647 т.4 ТЗ?”. Налице е предпоставката на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, поради това, че с влязло в сила Решение № 85 от 12.04.2010 год. по т.д.№ 139/2009 год. Старозагорският окръжен съд се е произнесъл положително по този въпрос. Спорът е под режима на чл.620 ал.5 ТЗ, поради което предварително внасяне на таксата по чл.18 ал.2 т.2 от Тарифата № 1/2008 год. на МП не се дължи. Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.