Определение № 2980 от 11.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4197/2023 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 и с чл. 279 от ГПК. Образувано е по частна жалба (наименована „възражение“) на ищеца по делото Й. Ц. Й. срещу разпореждане № 149/16.06.2023 г., постановено по ч. възз. гр. дело № 16/2023 г. на Монтанския окръжен съд (МОС). С обжалваното разпореждане е върната частната касационна жалба (наименована „обжалване“), подадена от жалбоподателя срещу определение № 36/23.01.2023 г., постановено по същото частно въззивно гражданско дело. Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирана за това страна срещу подлежащо на обжалване пред ВКС разпореждане на окръжния съд (така – разясненията в мотивите към тълкувателно решение № 2/2018 от 23.06.2022 г. на ОСГТК на ВКС). В частната жалба се изразява несъгласие с обжалваното разпореждане, като в тази връзка се поддържа единствено, че в него пишело, че жалбоподателят не внесъл държавна такса, което не било вярно. Останалите доводи в частната жалба нямат отношение към обжалваното разпореждане за връщането на частната касационна жалба, тъй като съставляват оплаквания за неправилност на определението за връщането на исковата молба на жалбоподателя, което не е предмет на разглеждане в настоящото частно производство пред ВКС. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С разпореждане № 126/23.05.2023 г. окръжният съд е дал указания на жалбоподателя, в едноседмичен срок от съобщението да представи в канцеларията на МОС, изискуемото се по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, както и че при неизпълнение на тези указания частната му касационна жалба ще бъде върната. Съобщението, съдържащо тези указания, е редовно връчено лично на жалбоподателя на 04.06.2023 г. В последния ден от указания му срок – на 12.06.2023 г. (понеделник) жалбоподателят е подал по пощата „отговор“, който няма съдържанието на изложение на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 280, ал. 1 от ГПК. С обжалваното разпореждане № 149/16.06.2023 г. МОС е върнал частната касационна жалба на жалбоподателя, именно по съображения, че последният не е изпълнил указанията, дадени му с предходното разпореждане № 126/23.05.2023 г. за представяне на изложение на основания за допускане на касационното обжалване. В частната си жалба пред настоящия състав на ВКС жалбоподателят не твърди и не излага доводи да е изпълнил тези указания. Оплакването му, че МОС неправилно бил приел, че той не бил внесъл дължимата държавна такса, е неоснователно, тъй като още с предходното си разпореждане № 126/23.05.2023 г. съдът е констатирал, че таксата е внесена и този въпрос не е обсъждан в обжалваното разпореждане № 149/16.06.2023 г. От гореизложеното следва, че в изпълнение на правомощията си по чл. 262, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 275, ал. 2 и чл. 286, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 284, ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 280, ал. 1 и с чл. 274, ал. 3 от ГПК, МОС е върнал с обжалваното разпореждане № 149/16.06.2023 г., подадената от жалбоподателя частна касационна жалба, чиято нередовност не е отстранена, съгласно дадените му указания за това, за които той е бил надлежно уведомен. При извършената служебна проверка съдът намира, че обжалваното разпореждане № 149/16.06.2023 г. на СОС е валидно и процесуално допустимо, а по горните съображения – и правилно, поради което то следва да бъде потвърдено. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение