Определение № 107 от 13.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1173/2018 г.

Производството по делото е по реда чл. 307, ал. 1 от ГПК и е образувано по молба с вх. № 1128/08.02.2018 година, подадена от Я. А. Я., за отмяна на определение № 28/15.01.2018 година, постановено по гр. д. № 2974/2017 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., с което не е допуснато касационно обжалване на решение № 59/15.03.2017 година на Окръжен съд Габрово, постановено по в. гр. д. № 18/2017 година. От изложените в молба с вх. № 1128/08.02.2018 година твърдения следва, че Я. А. Я. иска отмяна на решение № 59/15.03.2017 година на Окръжен съд Габрово, постановено по в. гр. д. № 18/2017 година на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК и в тази връзка се позовава на приложените към молбата доказателства. Насрещната страна по молбата за отмяна Д. Д. М. е подала отговор с вх. № 2639/14.03.2018 година на същата, с който е заявила, че молбата е недопустима и като такава трябва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство да бъде прекратено. В случай че това не бъде възприето молбата е оспорена като неоснователна и е поискано същата да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: С определение № 28/15.01.2018 година, постановено по гр. д. № 2974/2017 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. не е било допуснато касационно обжалване на решение № 59/15.03.2017 година на Окръжен съд Габрово, постановено по в. гр. д. № 18/2017 година. С това решение съставът на въззивния съд е отменил решение № 343/15.11.2016 година на Районен съд Габрово, постановено по гр. д. № 826/2016 година и е постановил друго по съществото на спора. С последното упражняването на родителските права върху общото на страните дете А. Я. Я. са предоставени на майка му Д. Д. М., като на Я. А. Я. е определен режим на лични отношения с детето. С това решение Я. А. Я. е осъден да заплаща на А. Я. Я., като малолетен, чрез неговата майка и законна представителка Д. Д. М. ежемесечна издръжка в размер на 130.00 лева, считано от влизане на решението в сила, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване. Предвид на горното подадената от Я. А. Я. молба за отмяна е недопустима и като такава трябва да бъде оставена без разглеждане. Производството по отмяна е извънреден, извънинстанционен способ за контрол на влезли в сила неправилни съдебни актове. Затова същото е приложимо само по отношение на изрично посочените в разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от ГПК съдебни актове и то само при наличието на изрично посочените в нея и в чл.304 от ГПК основания за това. Целта на това производство е да бъде отстранен порока на неправилни съдебни актове в случаите, когато разрешения с тях спор обвързва страните със сила на пресъдено нещо в случаите, когато порокът се дължи на някое от изчерпателно посочените в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 от ГПК основания. С оглед на това определение № 28/15.01.2018 година, постановено по гр. д. № 2974/2017 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. не представлява съдебен акт, който подлежи на отмяна по реда на Глава двадесет и четвърта „Отмяна на влезли в сила решение” на ГПК. Затова при стриктно тълкуване на молбата за отмяна то същата е насочена срещу неподлежащ на отмяна съдебен акт, поради което е недопустима. Същата е такава дори и в случай че след преценка на всички изложени в нея обстоятелства и искания бъде достигнато до извода, че се иска отмяна на решение № 59/15.03.2017 година на Окръжен съд Габрово, постановено по в. гр. д. № 18/2017 година. Същото е такова по чл. 127, ал. 2 и чл. 143 от СК, като има характера на съдебен акт постановен в производство по спорна администрация, поради което и не подлежи на отмяна по реда на Глава двадесет и четвърта „Отмяна на влезли в сила решение” на ГПК, в какъвто смисъл е даденото с т. 4 от ТР № 7/31.07.2017 година, постановено по тълк. д. № 7/2014 година на ОСГТК на ВКС тълкуване. Предвид на горното подадената от Я. А. Я. молбата за отмяна е недопустима и като такава трябва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено. Заедно с молбата за отмяна Я. А. Я. е направил искане за спиране по изпълнението на влязлото в сила решение № 59/15.03.2017 година на Окръжен съд Габрово, постановено по в. гр. д. № 18/2017 година по реда на чл. 309, ал. 1 във връзка с чл. 282, ал. 2 и ал. 3 от ГПК. Тъй като с молбата за това не е била представена гаранция по смисъла на чл. 282, ал. 3 във връзка с ал. 2 от ГПК с разпореждане № 69/20.03.2018 година съдът е указал на Я. А. Я. да внесе такава в размер на 2000.00 лева, което е направено. Въпреки това обаче искането за спиране на изпълнението на влязлото в сила въззивно решение следва да бъде оставено без уважение. Такова спиране би било възможно, ако гаранцията по чл. 282, ал. 3 във връзка с ал. 2 от ГПК е предоставена с молбата за това или в определен период от време, който да предшества произнасянето на съда по допустимостта на молбата за отмяна. В такъв случай спирането би могло да се допусне за периода до произнасянето по въпроса за допустимостта на молбата. В случаите като настоящия, в които молбата за спиране на изпълнението на влязлото в сила въззивно решение се разглежда едновременно с въпроса за допустимостта на молбата за отмяна, при което е достигнато до извода, че последната е недопустима, то искането за спиране не може да бъде уважено. Целта му е до обезпечи поискалата отмяна страна, че няма да претърпи принудително изпълнение до произнасянето на ВКС за това дали са налице предпоставките за отмяна или не. Това произнасяне става с решение по чл. 307, ал. 2 от ГПК и е възможно само в допустими производства, каквото настоящето не е. За да се допусне обезпечение на направено от страна искане за отмяна същото трябва да бъде допустимо. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение