Определение № 324 от 30.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 1996/2013 г.

Производството е по реда на 274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на О.К.И. „К.С.” срещу Разпореждане от 11.01.2013г. по в.т.д. № 527/2010г. на Софийски апелативен съд, 3 състав, с което е върната касационната жалба, подадена срещу Решение № 1085/27.06.2012г. постановено по същото дело поради неизпълнение на указанията за представяне на изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК и представяне на решения, с които се обосновава наличието на противоречива практика на съдилищата. С частната жалба се иска отмяна на разпореждането като неправилно. Поддържа се, че указанията на съда са изпълнени с депозираното допълнение към касационната жалба от 08.10.2012г., в което подробно са посочени основанията за допускане на касационното обжалване –„решението е неправилно поради нарушение на материалния закон- чл.86,ал.1 ЗЗД”. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК от надлежна страна, но е неоснователна. О.К.И. е подал касационна жалба с която е поискал касиране на решението в частта по исковете по чл.86,ал.1 ЗЗД, на основание чл.281,т.3 ГПК. Въззивният съд е оставил с разпореждане от 24.09.2012г. касационната жалба без движение и е дал указания за представяне на изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, и на 08.10.2012г. касаторът е представил допълнение към касационната жалба - допълнението на което се позовава в настоящата частна жалба. Делото е било изпратено на ВКС, като с Разпореждане № 376 от 21.11.2012г. Председателят на Второ т.о. е върнал преписката на Апелативния съд за администриране с указания касационната жалба да бъде съобразена с разпоредбата на чл.284,ал.3,т.1 ГПК като се приложи изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280,ал.1 ГПК и да бъдат представени съответните решения, чрез които страната доказва наличието на противоречива практика, съответно ако те са постановени от ВКС, да бъде посочен точният им номер. В изпълнение на това, с Разпореждане от 27.11.2012г. САС е оставил отново без движение касационната жалба и е дал указания за отстраняване на нередовностите й, като на страната е връчено освен разпореждането на САС и копие от разпореждането на ВКС. Съобщението е получено на 19.12.2012г., но изпълнение на указанията не е последвало. Както е преценено и с Разпореждане № 376/21.11.2012г., представеното от касатора на 08.10.2012г. „допълнение на касационната жалба” не съдържа посочване на основанията за допускане на касационното обжалване. То е повторение на основанията по чл.281,т.3 ГПК за отмяна на решението, но не и изложение, обосноваващо наличието на общата и допълнителната предпоставка за допускане до касационна проверка. Страната не се е възползвала от повторно предоставената й в изпълнение на указанията на ВКС възможност да обоснове наличието на приложното поле на касационното обжалване и постановеното от САС разпореждане за връщане на касационната и жалба е закономерна последица от това бездействие. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.