Определение № 5908 от 18.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 209/2024 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. И. Г., ЕГН [ЕГН] против въззивно решение № 4197 от 26.07.2023 г. по гр.д.№ 10215/2022 г. на СГС, с което е отменено решение № 20025421 от 28.03.2022 г. по гр.д.№ 55436 / 2020 г. на СРС и вместо това е отхвърлен предявеният от касатора против Д. Х. С., ЕГН [ЕГН] иск за делба на апартамент № ***с идентификатор ***па КК, одобрена със заповед №РД-18-14/06.03.2009 г., с адрес:гр.София, ж.к „Л.“ 6, [жилищен адрес] находящ се в сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с площ 46,41 кв.м., състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения заедно с избено помещение №*** и 0,703 % ид. части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху държавно дворно място. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в недопускане на поискан от касатора свидетел за оборване възражението за придобивна давност и нарушаване принципа на равнопоставеност на страните. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, като не е формулиран въпрос, но се твърди нарушение на принципа на равнопоставеност на страните /чл.9 ГПК/ Твърди се и противоречие със съдебната практика, според която възможността да се иска допускане на свидетел се преклудира в първото съдебно заседание само ако съдът е изпълнил задълженията си по чл. 146 ГПК. Касаторът се позовава и на противоречие с решение № 382 от 06.01.2015 г. по гр.д.№ 1558/2014 г. ІV гр.о., както и за задълженията на въззивната инстанция за даване на указания за ангажиране на доказателства за конкретно защитно средство дори да не е направено такова оплакване. На основание чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК се иска допускане до касационно обжалване поради очевидна неправилност, изразяваща се в нарушение принципа на равнопоставеност на страните, поради това, че са допуснати и разпитани трима свидетели на ответницата по иска, а на ищеца е допуснат само един свидетел, разпитан пред РС. Ответницата по касация оспорва касационната жалба и допускането до касационно оплакване, тъй като въззивният съд се произнася за неправилността на решението на РС само по направените оплаквания, а касатора не е подал отговор на касационната жалба в срок и не кореспондира на данните по делото, че не е изготвен доклад по делото. Касационната жалба е постъпила в срок и изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване е, поради което съдът я преценява за допустима. По делото е установено следното: Касаторът С. И. Г. е предявил иск за делба на апартамент, който е купен от родителите му на 26.06.1996 г. по време на брака им. След смъртта на баща си И. С. Г., починал на 26.02.1999 г., ищецът е наследил 1/6 ид.ч. Преживялата съпруга Ц. Е. Г. и дъщерята Т. И. Г. са прехвърлили съответно своите 4/6 ид.ч. и 1/6 ид.ч. на ответницата - дъщеря на втората с н.а. № 35,т.V/23.10.2000 г. и н.а. № 36,т.V/23.10.2000 г. С отговора на исковата молба, ответницата се е позовала на придобиване по давност на 1/6 ид.ч. от имота, представила е н.а. № 171,т.1/21.02.2014 г. на нотариус Д., с който е призната за собственик на посочената 1/6 ид.ч., представила е множество писмени доказателства и е поискала допускане на трима свидетели. С определение от 13.10.2021 г. е изготвен проект за доклад по делото, в който са дадени конкретни указания на страните. Указано е на касатора, че в негова тежест е да докаже, че имота е съсобствен. Допуснати са двама свидетели на ответницата. С молба становище от 28.02.2022 г., ищецът е оспорил възражението за придоибвна давност и е поискал допускане на двама свидетели и на него за равнопоставеност. В първото открито съдебно заседание на 28.02.2022 г. доклада е обявен за окончателен. Пълномощникът на касатора е заявил, че от исканите за допускане двама свидетели води единия, който е допуснат при условията на чл. 159, ал.2 ГПК. След разпит на свидетелите, съдът е посочил, че не се налага допускане на втори свидетел на ищеца, тъй като първия свидетел е установил обстоятелствата, за които е бил допуснат. РС е приел, че е налице съсобственост и е допуснал делба при квоти 5/6 ид.ч. за ответницата и 1/6 ид.ч. за ищеца. С подадената от ответницата въззивна жалба тя е поискала допускане на още един /трети/ свидетел. Ищецът е получил препис от ваззивната жалба на 25.08.2022 г., но не е подал отговор в двуседмичен срок. С определение № 10448/20.10.2022 г., въззивната инстанция е изготвила доклад по въззивното производство и е допуснала искания свидетел на жалбоподателката. Препис от това определение е връчен на пълномощника на касатора на 31.10.2022 г. На 21.06.2023 г. е проведено първото и единствено заседание пред въззивната инстанция, в което е докладвана постъпила в съда молба от ищеца в деня на заседанието, с която е поискан разпит на един свидетел. Съдът не е уважил това искане, като се е мотивирал, че то е просрочено и поради това преклудирано, а и поради неподаване на отговор на въззивната жалба, ответникът по нея не е заявил и оплакване за процесуално нарушение на първата инстанция. С въззивното решение е отменено решението на РС и е отхвърлен иска за делба, като е прието, че от 2008 г. ответницата е завладяла частта на ищеца и я е придобила по давност към момента на предявяване на иска. За този извод, съдът се е позовал на разпитаната пред СГС свидетелка, чийто показания не се опровергават от показанияята на свидетеля, доведен от ищеца пред РС. Въззивното решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Съдът се е произнесъл по редовни въззивни жалби в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Предвид изложеното, не са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал.2, пр. 1 и 2 ГПК. Според тълкуването, дадено в т.1 от ТР №1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, т.е. въпросът трябва да е от значение за изхода по конкретния спор. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. Касационният съд не е задължен да го изведе от изложението или от касационната жалба, а може само да го уточни или конкретизира. Затова неформулирането на конкретен правен въпрос е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване на наведеното основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Въпреки това, съдът отбелязва следното: В мотивите на ТР № 4 от 23.11.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2021г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че „Принципът на равнопоставеност изисква всяка от страните да разполага с равни права, за да защити в процеса материалните си права съобразно процесуалната роля, която заема. Съдът следва да им осигури равна възможност, за да упражнят предоставените им права, както и да прилага закона еднакво спрямо всички“. Въззивният съд не е процедирал в противоречие с този мотив, тъй като касатора е имал възможност да поиска допускане на свидетел с отговора на въззивната жалба, какъвто не е подал. И след допускане на свидетел на възивницата, в период от повече от шест месеца не е заявил искане за допускане на свидетел. Такова искане е направил една в съдебното заседание пред въззивната инстанция, което е след преклузивният срока за това. Затова съдът не констатира касаторът да е бил лишен от възможност да реализира същото процесуално право, което е било предоставено и на другата страна. Твърди се противоречие с решение № 700/06.12.2010 г. по гр. дело № 304/2010 г. ВКС; решение № 549/29.10.2010 г. по гр. дело № 56/2010 г. ВКС; решение № 385/10.05.2010 г. по гр. дело № 12465/2009 г. ВКС, с които са разгледани етапите на преклузията за представяне и допускане на доказателства. Като краен срок е посочен първото съдебно заседание, но пред първата инстанция. Изрично е посочено, че „след това може да се твърдят само новооткрити обстоятелства и да се сочат и представят новооткрити доказателства, които страната не е могла да узнае, посочи и представи своевременно, при полагане на дължимата грижа“. Пред първата инстанция съдът е допуснал свидетел на ищеца, а втория свидетел не е допуснат поради това, че съдът е приел за доказани обстоятелствата, за които е допуснат първия свидетел. Пред въззивната инстанция ищецът е могъл като въззиваем да заяви своевременно и в срок искане за разпит на свидетел, което не е сторил. Не е направил оплакване и за допуснати процесуални нарушения. Предвид изложеното, въззивният съд не е процедирал в противоречие с цитираните две решения. Районния съд е изготвил доклад, в който са дадени указания до страните след изпълнение на процедурата по чл. 143 ГПК, видно от протокола от първото съдебно заседание на РС, поради което въззивната инстанция не е имало необходимост да повтаря тези действия. Тя не е процедирала в противоречие с представеното от касатора Решение № 382 от 06.01.2015 г. по гр.д.№ 1558/2014 г. ІV гр.о. и посоченото от касатора Решение № 240/28.10.2014 г. по гр.д.№ 2926/2014 г. на ВКС, допуснато по други въпроси /за доказателствата, годни да установят сключване на граждански брак/ и е неотносимо към настоящия спор. Касаторът не е твърдял допуснати процесуални нарушения от първата инстанция и не е поискал допускане на свидетеля във връзка с това. Затова съдът не констатира противоречие с т.2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Касаторът се позовава и на очевидна неправилност поради нарушение на принципа на равнопоставеност на страните. Този принцип изиска съдът да създаде еднакви възможности на страните да докажат тезите си и да въздействат върху развитието и приключването на процеса. Касаторът не е бил лишен от възможността на поиска разпит на свидетел, но в първото съдебно заседание пред РС пълномощника му е заявил, че не води втория свидетел и съдът е допуснал само един свидетел. Във възивната инстанция касаторът не е подал отговор на касационната жалба, не е заявил искане за допускане на свидетел след получаване на определението, с което е допуснат свидетел на другата страна. За първи път е поискал допускане на свидетел едва в открито съдебното заседание пред СГС, в разрез с хипотезите, посочени в нормата на чл. 266 ГПК В обобщение не са налице наведените основания по чл. 280, ал.1, т. 1 и ал.2 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение