Определение № 616 от 13.11.2018 г. на ВКС по т. д. № 2502/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от процесуалния пълномощник на „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“АД – [населено място] срещу определение № 165/29.08.2018 г. на АС – Велико Търново по в.ч.т.д. № 211/18 г., с което е потвърдено първоинстанционното определение №249/05.06.18 по т.д. № 94/17 на ОС-Ловеч за прекратяване на основание чл.230 ал.2, изр. последно ГПК на производството по иска на банката срещу К. Г. за сумата от 163 234,45 лева, поради непосочване в шестмесечен срок на наследниците на починалия ответник. В частната касационна жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 3 т.1 ГПК. За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд се е позовал на следното: С определение №730/ 14.11.2017 г. по т.д. № 94/2017 на ЛОС производството по иска на банката срещу К. Г. за сумата от 163 234,45 лева е спряно на основание чл.229 ал.1,т.2 ГПК, поради данни за смъртта в хода на процеса на ответника и е указано на ищеца в шестмесечен срок да посочи правоприемниците на починалия ответник и техните адреси, съгласно разпоредбата на чл..230 ал.2, предл. 1 от ГПК. Препис от определението за спиране с горните указания е връчено на банката-ищец на 29.11.2017 г.. Поради липса на изпълнение от страна на банката като ищец на нейното задължение по чл.230 ал.2, предл.1 ГПК в законовия срок, ОС-Ловеч е прекратил производството, съгласно чл.230 ал.2, предл.2 ГПК. По изложените съображения определението за прекратяване е потвърдено от въззивния съд като правилно. Частният касационен жалбоподател счита, че следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.1,предл.последно ГПК, по обобщения въпрос: Как следва да действа съдът,при починал в хода на процеса участник и чие е задължението за издирване и конституиране на негов правоприемник. Така формулиран въпросът е некоректно зададен, доколкото в случая се касае за задълженията на точно определена главна страна- ищец, в хипотезата на настъпила в хода на процеса смърт на ответника. В този смисъл е неприложима и посочената практика на съдилищата отнасяща се до различни страни в процеса. Приложима в този случай е ясната и недвусмислена императивна по своя характер процесуална норма в разпоредбата на чл.230 ал.2, предложение 1 ГПК, която вменява изключително в тежест на ищеца в шестмесечен срок да посочи правоприемниците на починалия ответник и техните адреси, а при неизпълнение е налице основание за прекратяване на производството-предложение второ на цитираната разпоредба. Следователно, не е налице основание за допускане до касация, доколкото не се обосновава наличие на която и да е предпоставка в чл.280 ал.1 ГПК за това. С оглед изложеното, съдът намира, че жалбоподателят не установява наличие на основание за допускане на касационно обжалване, съгласно чл.280 ал.1 от ГПК, поради което