Определение № 253 от 12.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 1450/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „Милениум“ООД с ЕИК[ЕИК] срещу решение №26 от 19.01.2021 г. по т.д. № 2164/2020 г. на САС, ТО- 13 с-в, с което след отмяна на решение № 293 /21.01.2020 г. по т.д. №175/2018 г. по описа на ОС-Благоевград, е отхвърлен, ведно със законните последици искът на касатора срещу ЗАД„Армеец“АД-София ЕИК[ЕИК] с правно основание чл.405 ал.1 КЗ за сумата от 268 000 лева – застрахователно обезщетение за щети от пожар на 26.04.2017 г. в обект: Склад за негорими строителни материали с офис - източен, преустроен в цех за хартиени кутии, дължимо по договор за имуществена застраховка "Индустриален пожар", с обект недвижимо имущество, собственост на "Милениум“ ООД, сключен като застрахователна полица № [ЕГН], ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане; сумата от 13 623, 34 лв.- обезщетение за забава върху застрахователното обезщетение в размер на 268 000 лв., считано от 12.04.2018г. до датата на депозиране на исковата молба- 11.10.2018г.; сумата от 13 962,76 лв.- застрахователно обезщетение за частично увреден вследствие на пожар обект: Склад за строителни материали и офис и изгребна яма и противопожарна цистерна и Пристройка към склад за строителни материали, дължимо по договор за имуществена застраховка "Индустриален пожар", с обект недвижимо имущество, собственост на "Милениум“ ООД, сключен като застрахователна полица № [ЕГН], ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане; сумата от 713, 67лв.- обезщетение за забава за плащане на дължимото застрахователно обезщетение в размер на 13 962,76 лв., считана от 12.04.2018г. до датата на исковата молба- 11.10.2018г.; сумата от 23 450лв.- застрахователно обезщетение за загуби от неполучени наемни вноски за месеците май, юни и юли 2017г., вследствие на погинал от пожар имот - Склад за негорими строителни материали с офис - източен, преустроен в цех за хартиени кутии, дължимо по договор за имуществена застраховка "Индустриален пожар", с обект недвижимо имущество на "Милениум“ ООД, сключен като застрахователна полица № [ЕГН], ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане; сумата от 1 180 лв.- обезщетение за забава за плащане на дължимото застрахователно обезщетение в размер на 23 450лв., считана от 11.04.2018г. до датата на исковата молба- 11.10.2018г.; сумата от 9 370 лв., представляваща застрахователно обезщетение за загуби от неполучени наемни вноски за месеците май, юни и юли 2017г., в следствие на погинал от пожар имот: Склад за строителни материали и офиси и изгребна яма и противопожарна цистерна с пристройка към нея, дължимо по договор за имуществена застраховка "Индустриален пожар", с обект недвижимо имущество на "Милениум“ ООД, сключен като застрахователна полица № [ЕГН], ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане; сумата от 472лв.- обезщетение за забава за плащане на дължимото застрахователно обезщетение в размер на 9 370лв., считано от 11.04.2018г. до датата на завеждане на ИМ в съда, както и в частта за разноските. Излагат се основания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество на спора в насока уважаване на иска. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че са налице основания за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1,т.1 и т.3 ГПК и чл. 280 ал.2 предл.последно ГПК-явна необоснованост на изводите на съда във въззивното решение за наличието на причинна връзка между възприетата от съда липса на оборудване за автоматично пожарогасене и отклонение от строителните правила и норми в част от обектите с причината за пожара и обема и размера на настъпилите щети във всичките обекти. Ответникът по касационната жалба ЗАД„Армеец“АД-София, в писмен отговор от страна на процесуалния си представител, изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване и неоснователност на КЖ. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното въззивно решение, решаващият съдебен състав е изложил следните съображения в мотивите на акта: Не се спори по делото, а и от събраните по него доказателства се установява, че страните са сключили договор за застраховка на процесното недвижимо имущество, собственост на „Милениум“ ООД- застрахователна полица „Индустриален пожар“ № [ЕГН], с покрити застрахователни рискове: пожар и загуби от доход за наем, със застрахователна стойност: 221 207,32лв.- за склад за строителни материали и офис, 66 765,39лв.- за пристройката към склада за строителни материали и офис, и 286 110,28лв.- за цех за хартиени кутии. Не се спори и че в периода на покритие на застраховката е реализиран застрахования риск- увреждане в резултат на възникнал на 26.04.2017г. пожар на застрахованото имущество, заплащането на застрахователното обезщетение, за което настъпило застрахователно събитие, ответното застрахователно дружество е отказало. С императивната норма на чл.408 КЗ законодателят лимитативно е регламентирал случаите, при които застрахователят по застраховка имущество може да откаже плащане на застрахователно обезщетение, изрично посочвайки допустимите основания за отказ - умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение; умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице; неизпълнение на задължения на застрахования по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие и в др. случай, предвидени в закона. За да отхвърли исковете, въззивният съд е счел за основателно наведеното от страна на ответното застрахователно дружество, като правоизключващо, възражение по чл.408, ал.1, т 3 КЗ относно допуснато от страна на застрахования нарушение на т.10.8 от ОУ, изразяващо се в неспазване на строителнотехническите и противопожарни норми и изисквания, правилници и стандарти и строителни технологии: Според въззивния съд, в трайноустановената съдебна практика се приема, че приложението на чл.408, ал.1, т.3 КЗ /преди чл. 211, т.2 КЗ отм./ е обусловено от установяването на пряка причинна връзка между неизпълнението на конкретно задължение, визирано в ОУ към застраховката, като значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от това събитие. Според съда, понятието „значително“ включва такова по вид и характер задължение, което въздейства пряко върху размера на риска, върху обхвата и размера на вредите или възпрепятства доказването им, т.е. без чието изпълнение биха се създали съществени пречки за застрахователя да осъществява дейността си. Относно спазването на строително- техническите и противопожарни норми и изисквания, въззивният съдебен състав се е основал на допълнителното заключение на вещото лице, което е изготвено при съобразяване с показанията на разпитаният по делото свидетел -участник в съставянето, при извършените на място огледи, констативни протоколи, подписани без възражения и от представителя на самия застрахован, от които се установява, че последният не е изпълнил проектното задание и не е спазил строителните правила и норми за огнеустойчивост REI 120 при изграждането на стената между хале 6 и хале 8 и на стената между хале 7 и хале 8. Наред с това, се е позовал и на данните на приетата по делото комплексна експертиза, че фасадата на цех за хартиени кутии- склад №8, е следвало да бъде изградена от топлоизолационни термопанели с дебелина 100 мм., а според данните от допълнителното заключение на съдебно- техническата експертиза, фасадната стена е била изградена от термопанели с дебелина 40мм., което, според съда, води до извода за неизпълнено по отношение на фасадата на този склад проектно задание и неспазване на строителните правила и норми, относно фасадната стена на склад № 8. Видно от Таблица №1 към чл.8, ал.1 на Наредба № Із-1971 от 29.10.2009 г. за СТПНОБП, редакция действаща към момента на настъпване на застрахователното събитие, процесният склад № 8 е с категория на пожарна опасност Ф5В, за която относно производствена зала №2 на този склад, с площ от 1300 кв.м., съгласно Приложение №1 към чл.3, ал.1 от Наредбата, се изисква автоматично и ръчно пожароизвестяване, както и автоматично пожарогасене, каквото автоматично пожарогасене не е било предвидено и не е било изградено. С оглед на изложеното, при преценката на визираните по-горе нарушения на строително-техническите и противопожарни норми, съдът е приел, че въпреки направено от застрахования в Предложение- въпросник за застраховане отбелязване на изрично и писмено поставения от застрахователя въпрос, че сградите са проектирани и построени съгласно действащите разпоредби, е налице неизпълнение от застрахования на конкретно значително негово задължение, посочено в ОУ към застраховката- т.10.8., неизпълнението на което е въздействало пряко върху размера на риска, както и на обхвата и размера на настъпилите вреди. Този извод е обоснован с това, че при спазване от застрахованият на строителнотехническите правила чрез изграждане на стени между отделните халета, отговарящи на строителните правила и норми за огнеустойчивост, както и на противопожарните норми чрез изграждане на дължимата автоматична пожарогасителна система в зала 2 на склад № 8, навлезлият отвън първо в склад № 8 пожар, не би възникнал в този размер, разпространявайки се и към другите застраховани обекти, както и не би причинил вредите в този обем и в този размер. С оглед на изложеното, въззивният съд е счел, че обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени. Съгласно константната непротиворечива практика на съставите на ВКС, за да е налице очевидна неправилност по смисъла на съдържанието на това понятие в цитираната законова разпоредба е необходимо да е налице постановен правораздавателен акт, с който законът е приложен в неговия обратен, т.е. противоположен смисъл или е приложена несъществуваща или отменена правна норма или при произнасянето си съдът да е допуснал явна необоснованост на съдебния акт, вследствие на грубо явно нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи, за да е очевиден подобен порок, то това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че са налице основания за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1,т.1 и т.3 ГПК и 280 ал.2 предл.последно ГПК-явна необоснованост на изводите на съда във въззивното решение за наличието на причинна връзка между възприетата от съда липса, в част от обектите, на оборудване за автоматично пожарогасене и на несъответствие на дебелината на противопожарните панели със строителните правила и норми за огнеустойчивост, с настъпването на щетите. В случая настоящият състав на ВКС счита, че следва да се допусне касационно обжалване за проверка на въззивното решение за наличието на явна необоснованост на съдебния акт, тъй като въззивният състав е приел, без да изложи съображения, че при спазване от застрахованият на строителнотехническите правила чрез изграждане на стени между отделните халета, отговарящи на строителните правила и норми за огнеустойчивост, както и на противопожарните норми чрез изграждане на дължимата автоматична пожарогасителна система в зала 2 на склад № 8, навлезлият отвън първо в склад № 8 пожар, не би възникнал и не би се разпространил и към другите застраховани обекти, както и че не би причинил вредите в този обем и в този размер. По изложените съображения, съдът счита, че е налице основание по чл.280 ал.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване. С оглед изложеното, съдът