Определение № 2918 от 11.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 2236/2024 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на „Уникредит Булбанк“АД срещу определение № 516 от 16.08.2024г. по в.ч.гр.д. № 335/2024г. на Апелативен съд Варна, с което е потвърдено определение № 843 от 22.06.2024г. на ОС Варна по т.д.№ 317/2024г. Варна за прекратяване като недопустимо на производството по предявения от банката иск по реда на чл.422 ГПК във вр. с чл.415,ал.1,т.2 ГПК за признаване за установено по отношение на С. К. К. дължимост на вземания по издадена заповед за незабавно изпълнение по съображения за отсъствие на предпоставките по чл.415,ал.1,т.2 ГПК. С частната касационна жалба се иска отмяна на определението на основанията по чл.281,т.3 ГПК и връщане на делото на ОС Варна за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на спора. Оспорва се правилността на изводите на съдилищата за отсъствие на предпоставките по чл.415,ал.1,т.2 ГПК. Твърдението е, че апелативният съд неправилно е възприел и интерпретирал удостовереното от длъжностното лице - връчител по изпълнителното дело, че постоянният и настоящ адрес на длъжника К. - ул. ••• в [населено място] не може да бъде открит, тъй като нечетните номера на улицата започват от № 5, т.е. преди сградата на № 5, няма други. Според обжалващата страна фактическата липса на сграда на улица „Д-р М. И.“ на номер 3 е установена в рамките на правомощията и служебните задължения на длъжностното лице-връчител, поради което няма необходимост от извършване на други действия от ЧСИ или от връчителя, каквито въззивната инстанция е счела, че следва да бъдат предприети. По тези съображения счита за неправилни решаващите изводи на апелативния съд, че при отразени в НБД постоянен и настоящ адрес на К., преди да се приеме, че няма такъв адрес, следва служебно да бъдат събрани доказателства от съответното кметство за местонахождението на сградата, посочена като адрес на длъжника. Изложени са и съображения, че длъжникът е търсен освен на постоянния и настоящ адрес, посочени в НБД, така и на адреса на упражняване на търговската му дейност и на адреса на родителите му, но на тях той не е намерен, нито е открито лице, което да се съгласи да получи поканите за доброволно изпълнение. Твърди се, че с оглед невъзможността длъжникът да бъде призован на посочения в НБД адрес, и на адрес по извършване на стопанската дейност, установяването дали вземането е спорно, не може да бъде постигнато в заповедното производство, поради което заповедният съд правилно е дал указания за предявяване на установителния иск. Поддържа се, че апелативният съд е тълкувал разпоредбата на чл.415,ал.1,т.2 ГПК стеснително. Според страната граматическото и логическото й тълкуване води до извод за кумулативно наличие на две предпоставки – длъжникът да не живее на адреса и уведомяването да е извършено чрез залепване, както е процедирано в настоящия случай. Според жалбоподателя „законът изисква длъжникът да е в обективна невъзможност да види залепеното съобщение“, с оглед на което в изложението се иска допускане на обжалването по въпроса „ Дали за допустимостта на установителния иск в случаите на чл.415,ал.1,т.2 ГПК е необходимо връчването чрез залепване да е редовно или такъв иск следва да се предяви във всички случаи на липса на лично връчване, било то редовно или нередовно и може ли да се приложи презумпцията на чл.47,ал.5 ГПК при фактическа липса на място на връчване по смисъла на чл.49 ГПК, въпреки че е налице съществуващ постоянен и настоящ адрес в НБД?“ Въведена е допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.3 ГПК със съображенията, че разпоредбата на чл.415,ал.1,т.2 ГПК е непълна, по конкретно формулирания въпрос липсва практика, а въззивната инстанция е формирала становище, което води до накърняване на правата и на длъжника и на кредитора. Препис от частната касационна жалба не се връчва. За да се произнесе съставът на ВКС съобрази следното: Въззивната инстанция е изложила, че в правомощията на исковия съд е да провери предпоставките за допустимост на исковото производство - в конкретния случай на тези по чл.415 ал.1 т.2 ГПК. Констатирала е, че указанията на предявяване на установителния иск за вземането, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение, са дадени от заповедния съд в хипотезата на чл.415 ал.1 т.2 ГПК, а първоинстанционният съд е прекратил производството по делото с мотивите, че в приложените в заповедното производство покани до длъжника липсва удостоверяване на обстоятелствата, визирани в тази разпоредба. Съставът на апелативния съд е приел за установени фактите, че постоянният и настоящ адрес на длъжника е установен посредством справки в НБД - [населено място], [улица], ет.1, ап.2, а призовките за доброволно изпълнение, изпратени на този адрес, са върнати с отбелязване от връчителя, че „адресът не може да бъде открит; нечетните номера на улицата започват от № 5“, като е залепено уведомление до длъжника на видно място в началото на улицата до № 5. Възприето е от правна страна, че така върнатото и оформено от длъжностното лице на ЧСИ съобщение удостоверява единствено, че служителят не е открил адреса, вписан в регистрите на населението като постоянен и настоящ адрес на длъжника К.. Мотивирано е, че при отразени в НБД постоянен и настоящ адрес на К., преди да се приеме, че няма такъв адрес, следва служебно да бъдат събрани данни от съответното кметство за местонахождението на сградата, посочена като адрес на длъжника. Анализирано е, че невъзможността да бъде открит постоянният и настоящ адрес на длъжника, вписан в НБД, следва да бъде приета след извършване на посочените проверки, а едва след като бъде удостоверено от съответните длъжностни лица, че сграда на ул.“Д-р М. И.“ № 3 или блок 3 не съществува, може да се приеме, че длъжникът не живее на адреса. Даден е и отговор, че предприетите действия по връчване на други адреси са последващи връчването по настоящ и постоянен адрес и при незавършен състав по връчване на призовката за доброволно изпълнение на длъжника на настоящ и постоянен адрес, не може да се приеме, че са налице предпоставките за водене на установителен иск от кредитора. Искането за допускане на частното касационно обжалване е необосновано: Първата част на въпроса е неясна с оглед на питането дали в хипотезата на предявен иск по чл.422 ГПК в случаите по чл.415,ал.1,т.2 ГПК е необходимо връчването чрез залепване да е „редовно“, или липсата на лично връчване, било то „редовно или нередовно“, води до приложение на презумпцията на чл.47,ал.5 ГПК. Разпоредбата на чл.415,ал.1,т.2 ГПК изисква като предпоставка заповедта за изпълнение да е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 ГПК и в този смисъл въпросът не кореспондира със законовите изисквания. Втората част от въпроса, в който е заложено твърдението „за фактическа липса на място на връчване“ не съответства на изложените от апелативния съд правни съображения в мотивите към обжалвания акт - напротив, съставът е приел, че именно този проблем е неизяснен по спора, неговото разрешаване е съществено и изисква събиране на данни от общината налице ли е административен адрес на № 3 на улицата. Видно е, че въпросът е изцяло хипотетичен, не съответства на изложените в обжалваното определение правни аргументи, и не притежава съществена характеристика на общото основание за осъществяване на касационния контрол по смисъла на т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Не намира опора в процесуалните разпоредби виждането на жалбоподателя, изразено чрез поставения въпрос, че залепването на уведомлението по чл.47,ал.1, изр.първо ГПК санира нередовността на предвидените в закона предхождащи го действия – установяването, че ответникът не може да бъде намерен на адреса и не се намери лице, съгласно да получи съобщението. В конкретния случай не може да бъде намерен адресът, който е вписан като постоянен и настоящ. По отношение необходимостта да бъде установено обективното съществуване/несъществуване на административния адрес, която предхожда и обуславя преценката дали ответникът не може да бъде намерен на него, въззивната инстанция е изложила ясни съображения. В противоречие с разума на закона е тезата на касатора, че залепването на уведомлението предпоставя фактическа ситуация „длъжникът да е в обективна невъзможност да види залепеното съобщение“. При необосноваване на общата предпоставка за осъществяване на касационния контрол безпредметно е обсъждането на въведеното допълнително основание По изложените съображения ВКС, състав на Първо търговско отделение