Определение № 330 от 08.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 365/2022 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Е. Х., Н. Е. Х., Е. Е. Х. и Р. Е. Д. против решение № 219 от 04.11.2021 г. по гр.д.№ 286/2021 г. на Окръжен съд-Смолян, с което е потвърдено решение № 136/12.05.2021 г. по гр.д.№ 810/2020 г. на Смолянски РС, допълнено с решение № 225/02.07.2021 г. по същото дело в частта с която е уважен против тях предявеният от С. С. М., Р. С. М. и З. С. К. иск по чл. 109 ЗС, като касаторите са осъдени да преустановят неправомерните действия, с които нарушават правото на собственост на ищците като им осигурят постоянен достъп до общото подпокривно пространство /таван/ на жилищна сграда с идентификатор ....., построена в поземлен имот с идентификатор .....по КК на [населено място], одобрена на 28.04.2004 г., находящ се на ул. „В. П., № 40. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 109 ЗС, защото не е отчетено, че вратата е отворена и ищците имат достъп до тавана, т.е. касаторите не им пречат да го ползват, за допуснати съществени процесуални нарушения поради това, че не са обсъдени свидетелските показания, установяващи, че вратата е отворена и установеното, че е предвидено надстрояване на трети етаж. Наведено е и оплакване за необоснованост на извода, че са налице предпоставките на чл. 109 ЗС. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК е наведено основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по пет въпроса, които ще се разгледат по-долу, по които се твърди противоречие с решение № 421 от 14.01.2011 г. по гр.д.№ 928/2009 г. на ВКС, ІІ гр.о. и Решение № 1319/05.07.1999 г. по гр.д.№ 501/1998 г. на ВКС, ІІ гр.о.Поставен е и процесуален въпрос: задължен ли е при постановяване на решението си, въззивният съд да изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора, по който се твърди противоречие с т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и решения по чл. 290 ГПК Ответникът по касация оспорва допускането до касационен контрол, тъй като решението е съобразено със съдебната практика както по материално правните въпроси, така и по процесуалния. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: Въззивната инстанция е приела за установено по делото, че ищците са собственици на първия етаж от жилищната сграда на основание наследство, давностно владение и реализирано право на строеж, отстъпено върху държавна земя на 14.11.1988 г. /н.а. № .... г./, а ответниците – на втория етаж. Таванът представлява подпокривно пространство над втория етаж, което не е разпределено на стаи и до него се стига по общата стълба. В краищата му височината е малка /50-60 см./. Безспорно е, че ответниците са изградили стена по продължение на стълбището, продължаваща и до площадката между двата етажа с врата и са поставили врата на площадката над втория етаж към тавана. Ищците са поканили писмено ответниците да им дадат ключ от първата врата, но ответниците не са се отзовали. СТЕ е установила това фактическо положение – стената била от тухли итонг с дебелина 25 см., както и, че на първата врата има секретна брава и резе, а на втората обикновена брава. Таванът е нисък в краищата и е общо пространство, не съставлява самостоятелен обект, а в този си вид е обща част към етажната собственост. Няма данни да е отстъпено право на строеж за трети етаж, такъв не е изграден на место, въпреки, че проекта е одобрен за сграда на три етажа. Свидетелят К. /съпруг на ищцата З. К./ е установил, че вратата е заключена когато вечер той се прибере от работа и собствениците на първия етаж нямат достъп до тавана. Когато поискали от ответниците да ги пуснат до тавана започвали скандали. Той искал да изчисти комина и да му направи изолация, но не можел да стори това поради липса на достъп. Свидетелката К. и св. П. установяват, че вратата между двата етажа била отключена когато ходели на гости у ответниците. От правна страна, съдът е приел, че таванът в този си вид, съгласно чл. 38, ал.1 ЗС и разясненията в ТР № 34 от 25.08.1983 г. по гр.д.№ 11/83 г. на ОСГК на ВС е обща част по предназначение, през него преминават комините, които са обща част и през него се стига до покрива. Като такава, той принадлежи на етажните собственици. Затова съдът е възприел изводът на РС, че ищците имат право да ползват тавана и следва да имат постоянен достъп до него. Вратата и изградената стена препятстват възможността за това - да се свалят и качват от и до тавана обемисти предмети /гредите, складирани на тавана/ Затова е потвърдено решението, с което е уважен иска по чл. 109 ЗС. Предвид изложеното, въззивното решение не е постановено в противоречие със съдебната практика по процесуалния въпрос за задължението на въззивният съд да изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора. По този въпрос се твърди противоречие с т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и решения по чл. 290 ГПК. При действието на ГПК от 2008 г., въззивната инстанция следва да се произнесе по същество, но само по наведените във въззивната жалба оплакщвания, т.е. тя действа при условията на ограничен въззив. В този смисъл разяснения са дадени в ТР № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Касаторите твърдят, че въззивната инстанция препратила към мотивите на РС без да изложи свои такива, което не кореспондира на съдържанието на мотивите към обжалваното решение. Съдът е извършил преценка на свидетелските показания и заключението на СТЕ. Без значение е това, че се предвижда изграждане на трети жилищен етаж по ЗРП и по архитектурния проект, защото фактически такъв не е изграден, а пространството между втория етаж и покрива е оформено като подпокривно и в този си вид представлява обща част на етажната собственост, от която могат да се ползват всички етажни собственици. Поради това, че не се констатира противоречие със съдебната практика, по процесуалния въпрос не се допуска касационно обжалване по него. Материално правните въпроси, формулирани по различен начин се отнасят до предпоставките за уважаване на иска по чл. 109 ЗС: 1/ следва ли ищецът винаги да доказва кумулативно, че е налице пречка да упражнява правото си, че ответника извършва действия, увреждащи ищеца и че тези действия са неоснователни; 2/ само неоснователните действия ли са такива от категорията предмет на негаторна защита, всуко действие ли може да бъде предмет на такава защита или само такова, което е неоснователно и създава пречки, по-големи от обикновените и чия е доказателствената тежест в процеса за установяване на такива неоснователни действия? Недоказване на такива действия обуславя ли и неоснователност на иска по чл. 109 ЗС; 3. Следва ли искът да бъде уважен, ако ищецът не е доказал твърденията си, както и ако не е посочил в исковата молба конкретните действия на ответниците, които увреждат неговите права. 4.Допустим и основателен ли е иска, ако ищецът не е посочил в исковата си молба конкретни действия на ответниците, накърняващи неговите права и в какво се изразяват те като фактически действия; 5 / Съставлява ли изграждането на стена и поставянето на врата на стълбището в сградата – етажна собственост, които преграждат достъпа до обща част /подпокривно пространство/ пречка за упражняване в пълен обем правото на собственост на останалите собственици. По първите четири въпроса е даден отговор в разясненията по т.3 от ТР № 4/2015 г. от 06.11.2017 г. по т.д. 4/2015 г. на ОСГК на ВКС Прието е, че за уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота, че върху същия имот ответникът осъществява неоснователни действия или бездействия и че те създават за ищеца пречки да ползва имота си по-големи от обикновеното, като преценката за това дали въздействието чрез действия или бездействия на ответника са по-големи от обикновеното е конкретна по всяко дело. Изключение са случаите, когато по естеството си действията са такива, че съставляват пречка за ищеца да упражнява правото си на собственост и като примери са посочени: когато ищецът извършва действия в имота на ищеца без да има вещни или облигационни права за това или когато са нарушени строителни или санитарно хигиенни правила и норми, установени в закона с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение или за запазване живота и здравето на живеещите в определено населено место или части от него. В случая не са налице изключенията при които от естеството на нарушението следва увреждането и създаване на пречка за пълноценно ползване на имота, т.е. следва да се посочи в какво се изразява преченето за упражняване правото на собственост и да се докаже то. Това е направено от ищеца в исковата молба и доказано по спора. В исковата молба е посочено че недопускането на ищците до тавана е неоснователното действие, коекто им пречи да упражняват правото си на етажни собственици, - да имат достъп до тавата и до покрива за ремонт и почистване на комините. Доказани са предпоставките на негаторния иск. Установено е, че ищците, като етажни собственици, притежават 1/2 от общите части на сградата, каквото е съществуващото подпокривно пространство. Като притежаващи собственически права върху него, те следва да имат свободен е непрекъснат достъп до него, включително и през него до покрива на сградата и комините. Изградената стена от ответниците с врата пречи не само за достъп до тавана, но и за сваляне на обемисти /включително с голяма дължина вещи, което по същество е препятстване на ползване по предназначение. Установено е, че вратата, освен брава, има и резе. Ответниците не са се отзовали да дадат ключ на ищците. Това че доведените от тях свидетели са имали свободен достъп през вратата, между първия и втория етаж когато са ги посещавали не означава, че през нея имат достъп и ищците, т.е., че не е възпрепятстван достъпа им до подпокривното пространство и до покрива, където са комините. Не кореспондира на установеното по спора, че не е доказано, че ответниците са създали пречки за достъп на ищците до подпокривното пространство. Затова по първите три въпроса, които съставляват формулиран по различен начин въпрос, на който е отговорено с ТР № 4/2015 г. от 06.11.2017 г. по т.д. 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, т.3 не е налице противоречие със задължителната съдебна практика, т.е. не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. Наличието на такава практика изключва и приложение и на основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Ищците са посочили в исковата молба с какво поставената стена и врата им пречи – нямат непрекъснат достъп до подпокривното пространство и покрива, на какъвто имат право като етажни собственици, притежаващи 1/2 ид.ч. от него. Затова обжалваното решение не е недопустимо, а петвъртия въпрос не кореспондира на данните по делото. Твърди се и противоречие на възивното решение по всички въпроси с решение № 421 от 14.01.2011 г. по гр.д.№ 928/2009 г. на ВКС, ІІ гр.о. и Решение № 1319/05.07.1999 г. по гр.д.№ 501/1998 г. на ВКС, ІІ гр.о. С първото решение е прието, че в исковото производство по чл. 109 ЗС собственикът на недвижим имот търси защита срещу всяко трето лице, което макар и да не оспорва правото му на собственик на имота, чрез конкретни действия или бездействия създава пречки за упражняване на правомощията на собственика, т.е. препятства или ограничава възможността на собственика да се упражнява правото на собственост в определена степен. Това е приел и въззивния съд. В същото решение е посочено, че ако въпреки извършването на определени действия/ бездействия, правомощията на собственика не се ограничават, респ. засягат по начин да препятстват възможността да се упражнява правото на собственост, то може да направи извод, че не винаги всяко негативно според собственика въздействие на собствеността, води до уважаване на иска по чл. 109 ЗС. В случая е установено не само неоснователното действие, каквото е поставяне на стена и врата на общото стълбище от етажен собственик без съгласието на другия етажен собственик, но и че то ограничава и пречи на ищците да стигнат до общото подпокривно пространство и да изнесат багаж от там, да почистят и измажат комина си. Затова въззивното решение не е постановено в противоречие с това решение. Второто решение не е относимо към настоящия спор, защото се отнася за друга хипотеза. С него е прието, че „преустройство на собствена част от таван при условията на етажна собственост, започнало без строително разрешение, което в процеса на строителството е било узаконено от общината само по себе си не е основание за уважаване на иск по чл. 109 ЗС, след като по делото е доказано, че то не ограничава правото на собственост на другия етажен собственик, нито пречи на неговото осъществяване“. В настоящия случай таванът е обща част, няма обособена собствена на ищците или ответниците реална част и не се касае за преустройство, а за препятстване на достъпа до него и от там до покрива на сградата за почистване и ремонт на комина и възможността да се складира /внася и изнася/ обемист багаж. Поради неустановено противоречие на въззивното решение с цитираните две решения, не е налице и допълнителното основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, а наличието на такава съдебна практика по формулираните въпроси е основание да не се допуска касация и на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. В обобщение не са налице наведените основания за допускане до касационен контрол, поради което такъв не се допуска. На основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответниците по касация следва да се присъдят претендираните от тях деловодни разноски за настояща инстанция в доказаният с договора за правна помощ размер 500 лв. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение