Определение № 170 от 08.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 322/2023 г.

Производство по чл.278, вр.чл.274, ал.3 ГПК. Образувано по частна касационна жалба вх. № 26620/12.12.2022 г. на Й. И. С. чрез адвокат К. А. от АК-Стара Загора, срещу определение № 2942/21.11.2022 г. по ч.гр.д.№ 2358/2022 г. на Апелативен съд София, с което се оставя без уважение жалбата му срещу определение № 6441 от 06.07.2022 г. по гр.д.№ 6004/2022 г. на Софийски градски съд за прекратяване на производството и изпращането на делото по компетентност на Окръжен съд Благоевград. В частната касационна жалба се съдържат доводи за нарушение на материалния закон, а в изложение към жалбата се поддържа, че е налице основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса, когато се търси отговорност на основание неизпълнение на сключен договор, кой е компетентен съд - този по настоящ адрес на ищеца съгласно чл.113 ГПК или този по адрес на ответник съгласно чл.105 ГПК. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира че частната жалба е подадена в срок от надлежна страна по делото и срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което е редовна процесуално допустима. За да постанови определението, апелативният съд е възприел извода на първоинстанционния съд, че ищецът има качеството потребител по смисъла на §13, т.1 ЗЗП в отношенията му с ответника - търговец и организатор на хазартни игри. Съгласно изложените мотиви, въпросът за подсъдността по делото по чл. 113 ГПК може да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание и след като постоянният адрес на ищеца е в [населено място], компетентен да разгледа правния спор е Окръжен съд Благоевград. При тези мотиви на въззивния съд не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Позоваването на конкретна правна норма, само по себе си, не удовлетворява изискването за точно и мотивирано изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Когато се твърди, че дадена разпоредба в закона е непълна или противоречива и липсва съдебна практика по определен въпрос, също е необходимо да се изложат съображения в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречието на конкретните правни норми, чието тълкуване се иска - ТР № 1/10.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС. В изложението към частната касационна жалба няма доводи в посочения смисъл, поради което въпросът не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Отделно от изложеното, по въпроса за критериите, определящи спора като потребителски, е налице задължителна съдебна практика, формирана с ТР № 3/23.02.2022 г. по тълк. д.№ 3/2019 г., ОСГТК на ВКС, според което преценката за това, дали се касае за иск на или срещу потребител, следва да се извърши при зачитане на общата легална дефиниция на понятието „потребител" в §13, т.1 от ДР на ЗЗП или въз основа на легални определения на същото понятие в други закони, когато са приложими по съответния правен спор. Посоченото определение на понятието „потребител" отразява основните характеристики, дадени в транспонирано със ЗЗП вторично законодателство на Европейския съюз, установяващо правила за защита правата на потребителите в различни сфери на обществения и икономическия живот. Тези характеристики се свеждат до това, че като страна по договор с търговец, потребителят е винаги физическо лице, целящо задоволяване на свой личен, а не търговски или професионален интерес. Ето защо, когато възникнат спорове с физически лица, като участници в хазартни игри, те следва да се третират като потребители, вкл. при спорове за изпълнението на договора, след като „създава впечатление, че с участието в играта потребителите ще могат да разрешат лични или финансови проблеми или ще постигнат финансово благополучие." /арг. от §23 ДР на ЗХ/. В този смисъл, разрешението на въпроса за компетентния съд, при спор с физическо лице - потребител, се преценява с оглед особеностите на случая, съгласно цитираната съдебна практика по приложението на чл.113 ГПК. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение