Определение № 50859 от 23.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1132/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. С. С., чрез адв. Т. против решение № 1883/14.12.2021 г., постановено по в.гр.д. № 1571/2021 г. на Окръжен съд Варна, с което е отменено решение № 217 от 11.11.2019 г. по гр.д. № 845/2019 г. на Районен съд Варна, с което е уважен предявения от касатора против „Енерго Про Продажби“ АД, иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че не дължи сумата от 5 665,16 лв., представляваща стойност на доставена и начислена ел.енергия по фактура № ....../10.05.2019 г. за обект в [населено място], [улица], с клиентски №....... и абонатен №....... Въззивното решение е по постановено по реда на чл.294 ГПК. Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване. Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа неправилност поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по чл.281, т.3 ГПК. Позовава се на практика на ВКС – решения по чл.290 ГПК, постановени преди изменението и допълнението на чл. 83, ал.1 т.6 ЗЕ и чл.98, ал.2, т.5 ЗЕ, извършено със ЗИД на ЗЕ, ДВ, бр. 54/2012 г. и преди влизане в сила на ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр.98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г. и поддържа становище, че в тежест на ответното дружество е да докаже при условията на пълно и главно доказване верността на всички констатации, отразени в констативния протокол, както и вината на потребителя относно твърдяната неизправност на СТИ, както и факта, че начислената ел. енергия реално е доставена на потребителя. Поддържа се и довод, че приетите ПИКЕЕ са нищожни поради противоречие със закона – чл.2, ал.2 ЗЕ. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси: 1/ Допустимо ли е въззивния съд да приеме и да постанови своето решение на базата на недоказани по делото факти, почиващи на предположение в приетата по делото експертиза; 2/ Следва ли въззивния съд, при разглеждане на делото и при допусната нова експертиза, с нови задачи за вещите лица, да приеме становището на вещото лице, дадено пред първата инстанция или следва да възприеме заключението на допуснатата от него повторната експертиза, при положение, че двете водят до формиране на различни изводи относно постановеното решение; 3/ При указания за разпределение на доказателствената тежест от първоинстанционния съд, при която има недоказани от едната страна факти /потребление на ел.енергия от ищеца/, следва ли въззивния съд да направи ново разпределение на доказателствената тежест; 4/ Съществува ли потестативно право на продавача на ел.енергия едностранно да коригира сметките на потребителите, при положение, че към датата на монтиране на електромера, същият е заведен само по две тарифи не е отбелязано какви са показанията в трети, т.н. „скрит“ регистър, който не е изведен на дисплея; 5/ Допустимо ли е да бъде извършено пълно и главно доказване на факта на потребяване на ел. енергията само чрез косвени доказателства, без да бъдат използвани преки такива и 6/ Следва ли лицензианта в сферата на енергетиката, изискващ корекционна сума, да докаже виновно поведение на потребителя, при положение че не е успял да докаже факта на потребяване на ел.енергия от същия. Всички въпроси са поставени в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК без да е изложена конкретна обосновка защо поставените въпроси имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, т.е. кои са непълните и неясни норми, които се нуждаят от тълкуване и съдебната практика по приложението на кои норми следва да бъде осъвременена или променена, ако е налице неправилна такава. Поддържа се също така, че обжалваното въззивно решение е очевидно неправилно, но отново без конкретно посочена обосновка за наличието на тази квалифицирана форма на неправилност. Насрещната страна - „Енерго Про Продажби“ АД, чрез пълномощника си адв. М., в отговора на жалбата заявява становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, тъй като формулираните въпроси не са правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК доколкото не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд за неоснователност на иска, а и поради липсата на сочения от касатора допълнителен критерий, посочен в т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. По съществото на жалбата поддържа неоснователност на изложените в нея доводи за неправилност на въззивното решение. С решение от 15.06.2021 г. по гр.д. № 2802/2020 г., състав на Четвърто отделение на ВКС, е отменил въззивно решение № 726/16.06.2020 г. постановено от Окръжен съд Варна по в.гр.д. № 587/2020 г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд със задължителни указания въззивния съд да изясни твърденията на ответното дружество за какъв период от време е доставено незаплатеното количество ел.енергия, доколкото този факт е част от фактическия състав на вземането, основано на чл.200 ЗЗД и съответно да даде възможност на насрещната страна за възражения относно уточнението, както и да допусне комплексна съдебна експертиза с участие на вещи лица инженер и софтуерен специалист с конкретно посочени от касационната инстанция задачи. Дадени са и указания въззивния съд да укаже на ответника, че носи тежестта на доказване истинността на обстоятелствата, отразени в констативен протокол от 02.04.2018 г. В изпълнение на дадените от ВКС задължителни указания, въззивнитя съд е допуснал изслушване на комплексна експертиза и е дал възможност на ответника да уточни твърдението си относно периода от време, през който е доставено незаплатено от ищеца количество ел.енергия. За да отмени решението на първоинстанционния съд и вместо него да постанови друго, с което е отхвърлил предявения отрицателен установителен иск за недължимост на сумата от 5 665,16 лв., представляваща стойност на доставена и начислена ел.енергия по фактура № ]/10.05.2019 г. след корекция на сметката за периода от 03.04.2017 г. до 02.04.2018 г. за процесния обект, находящ се в [населено място], въззивният съд е приел следното от фактическа и правна страна: ищецът е потребител на електроенергия, доставяна до процесния обект по силата на договор за продажба на електроенергия при публично известни общи условия; към датата на проверката на монтираното на обекта СТИ, извършена от служители на ответното дружество /един от които е разпитан по делото/ и за която е съставен констативен протокол, липсва специална регламентация относно процедурата и начина за преизчисляване на ел.енергия поради грешки в отчитането й от СТИ, поради което са приложими общите правила на чл.183 ЗЗД, според които при неизпълнение на задължението за заплащане цената на доставената ел.енергия, купувачът по договора за продажба следва да понесе своята договорна отговорност, в който смисъл е и трайната и непротиворечивата съдебна практика на ВКС; при съобразяване на представения по делото протокол за монтаж на СТИ от 23.01.2014 г., както и на заключенията по изслушаните пред двете инстанции съдебно-технически експертизи, е прието, че СТИ е монтирано на обекта ново, след извършена метрологична проверка, с нулеви показатели и по третата тарифа, като този извод следва от обстоятелството, че при пускането на пазара на ново СТИ след извършена оценка за съответствие, производителят осигурява натрупването на измерената ел.енергия да се извършва само по две тарифи – дневна и нощна, поради което следва, че към датата на монтажа му, показанията и в скрития регистър са били нулеви; прието е за установено и обстоятелството, че претендираното количество ел.енергия е доставимо за период от една година, като изчисленията на стойността й са математически точни и съответстват на определените от КЕВР цени за съответния период, т.е. прието е че натрупаната в скрития регистър ел.енергия е преминала след датата на монтажа на СТИ в процесния обект, доставена е реално на обекта и е потребена от абоната, поради което последният дължи заплащане на цената й. Касационният съд приема, че поставените от касатора въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване по следните съображения: Първите четири въпроса и последният от изложението нямат характер на правни въпроси от значение за изхода по делото по смисъла на т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Те са фактически и са свързани с доводите в касационната жалба за неправилност и необоснованост на възприетата от въззивния съд фактическа обстановка и съответно предполагат преценка на събраните по делото доказателства, каквато би могла да се извърши само в производството по чл.290 ГПК. Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка не подлежи на проверка в производството по чл.288 ГПК, доколкото е въпрос на обоснованост на съдебното решение, а необосноваността не е сред касационните основания на чл.280, ал.1 ГПК, с изключение на хипотези, обхванати от понятието „очевидна неправилност“. Въпросът относно доказването с косвени доказателствени средства макар и да отговаря на общото основание на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, няма претендираното от касатора значение, тъй като по него не е осъществено соченото в изложението допълнително основание – да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като по въпроса е налице трайна и непротиворечива практика на ВКС, обективирана в решение № 80 от 03.05.2018 г. по гр.д. № 2560/2017 г. на IV г.о., решение № 75 от 13.04.2021 г. по гр.д. № 2206/2020 г. на IV г.о., решение № 660171 от 15.07.2021 г. по гр.д. № 3277/2020 г. на IV г.о. и др. Според посочената практика на ВКС пълното доказване може да бъде осъществено както чрез преки, така и чрез косвени доказателства, като преките доказателства пряко, непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към основния факт, а косвените дават указание за основния факт само косвено и установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. Не е необходимо всеки факт да бъде установен пряко, възможно е осъщественият факт да не е оставил следа /доказателство/ или да не може да бъде намерен като носител на тази следа, годен да бъде представен пред съда. Когато за отделен факт липсват преки свидетелства, съдът не може да направи извод, че този факт не се е осъществил. Обратното, съдът е длъжен да прецени установените факти и да приеме за установен и такъв факт, който обикновено според опитните правила, т.нар. презумпция ад хоминем, съпътства друг – установен по делото факт. Наличието на трайна и непротиворечива практика на ВКС по поставения въпрос, изключва сочения от касатора допълнителен селективен критерии на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Не се разкрива и хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, изложена бланкетно от касатора. Съгласно трайната практика на ВКС „очевидната неправилност“ се разглежда като квалифицирана форма на неправилност, отнасяща се само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт и е обусловена от наличие на видимо тежко нарушение на материалния или процесуалния закон или явна необоснованост. В конкретния случай касаторът не е обосновал порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните по делото доказателства и тяхното съдържание. Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че формулираните от касатора въпроси не обосновават допускане на касационно обжалване. При този изход на спора на ответника по касационната жалба, следва да се присъдят своевременно поисканите и сторени разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба, които са в размер на 1 461,00 лв. с вкл.ДДС съгласно договор за правна защита и съдействие от 11.02.2022 г. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,