Определение № 2797 от 07.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 1653/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Елсед Варна“ АД със седалище в [населено място] - чрез адв. К. Т., против разпореждане № 2886 от 22.05.2025 г. на съдията - докладчик по в. т. д. № 139/2025 г. на Окръжен съд - Варна, с което е върната на основание чл.286, ал.1, т.3 ГПК касационната жалба на „Елсед Варна“ АД срещу постановеното по в. т. д. № 139/2025 г. решение № 449 от 24.04.2025 г. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане и по изложени в нея съображения се иска отмяна на разпореждането и връщане на делото на въззивния съд с указания за администриране на касационната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.2 ГПК, но по същество е неоснователна. За да върне подадената от „Елсед Варна“ АД касационна жалба, съдията - докладчик от Окръжен съд - Варна е приел, че жалбата е недопустима, тъй като постановеното по в. т. д. № 139/2025 г. въззивно решение, с което е потвърдено решение от 20.08.2024 г. по гр. д. № 12193/2022 г. на Районен съд - Варна за обявяване за недействителен на основание чл.42, ал.2 ЗЗД на сключения между „ЕСО Билд“ ЕООД като наемодател и „Елсед Варна“ АД като наемател договор за наем на недвижим имот с рег. № 3930/08.09.2012 г. на нотариус Д. С., вписан под акт № 192, том 8, дело № 10865, вх. рег. № 27229 от 08.09.2021 г. по описа на Служба по вписванията - [населено място], и за осъждане на „Елсед Варна“ АД да опразни и да върне на „ЕСО Билд“ ЕООД имотите, предмет на договора за наем, не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Необжалваемостта на решението е мотивирана с цената на всеки от разгледаните искове, квалифицирани с правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД и чл.55 вр. чл.34 ЗЗД - 2 880 лв., която е под предвидените в чл.280, ал.3, т.1 ГПК минимални прагове за достъп до касационно обжалване по граждански и по търговски дела. Цената на исковете е определена съобразно разпоредбата на чл.69, ал.1, т.5 ГПК, като по отношение на иска за опразване и за предаване на имотите, предмет на договора за наем, са взети предвид разясненията в т.20 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. Разпореждането, с което е върната касационната жалба на „Елсед Варна“ АД, е правилно и следва да бъде потвърдено. С разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК (ред. ДВ бр.86/2017 г.) са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв., с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Съгласно чл.69, ал.1, т.5 ГПК по искове за съществуване или прекратяване на договор за наем размерът на цената на иска е наемът за една година. Както правилно е констатирал съдията - докладчик от Окръжен съд - Варна, уговореният в договора за наем между „ЕСО Билд“ ЕООД и „Елсед Варна“ АД месечен наем е в размер на 240 лв., съответно наемът за една година е в размер на 2 880 лв. Определена по правилото на чл.69, ал.1, т.5 ГПК, цената на иска за обявяване недействителност на договора за наем възлиза на 2 880 лв. и тъй като тя е под предвидените в чл.280, ал.3, т.1 ГПК минимални прагове за достъп до касационно обжалване по граждански и по търговски дела, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване в частта по този иск и касационната жалба срещу него правилно е върната като недопустима на основание чл.286, ал.1, т.3 ГПК. Според т.20 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС размерът на държавната такса при предявен иск за връщане на вещ, предадена на облигационно основание, следва да се определя от вида на търсената защита и съответно приложимата материалноправна норма, която е от значение за цената на иска по чл.69 ГПК. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че стойността на наемните договори се определя съгласно специалната норма на чл.69, ал.1, т.5 ГПК - от сбора от наемните вноски за една година. Посочено е, че когато ищецът - наемодател по прекратен договор за наем на недвижим имот, защитава субективното си право на собственост, желае то да бъде признато и иска предаване на имота, който след прекратяване на договора се държи без основание от ответника, предявеният иск за връщане на имота е по чл.108, ал.1 ЗС и неговата цена, меродавна за определяне на държавната такса по чл.71, ал.2 ГПК, е данъчната оценка, а ако няма такава - пазарната цена на вещното право; Когато ищецът черпи права само от качеството си на наемодател по прекратеното наемно правоотношение, искът е по чл.233, ал.1, изр.1 ЗЗД и цената му се определя от наема за една година по договора, съответно държавната такса е 4 % от така определената цена на иска; В двата случая вещта е предадена от ищеца на ответника на облигационно основание, но се търси защита на различни субективни права, което е определящо за цената на иска, а оттам и за държавната такса. Настоящата инстанция споделя извода в обжалваното разпореждане, че разрешенията в цитираното тълкувателно решение следва да намерят приложение при определяне на цената на иска за опразване и връщане на недвижимите имоти, предадени за ползване на ответника на основание сключения с ищеца договор за наем. Обстоятелството, че ищецът е оспорил със самостоятелен иск действителността на договора за наем и е отрекъл валидното възникване на наемното правоотношение, не изключва облигационния характер на иска за връщане на имотите, доколкото в исковата молба той е обосновал правото да иска връщане на имотите единствено с качеството си на наемодател по договора за наем, без да търси защита на твърдяно право на собственост върху имотите. Поради това цената на иска следва да бъде определена според правилото на чл.69, ал.1, т.5 ГПК и с оглед нейния размер - 2 880 лв., въззивното решение не подлежи на касационно обжалване и в осъдителната част за връщане на имотите, предмет на обявения за недействителен договор за наем. Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че при постановяване на обжалваното разпореждане не е взето предвид противопоставеното с възражение негово право (на ползване) върху имотите. Допустимостта на касационното обжалване се преценява според цената на предявения иск и вида на защитаваното с иска субективно материално право - чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Възраженията са правно средство за защита на ответника срещу иска, поради което противопоставените с тях права, в т. ч. и вещни, не са определящи за достъпа до касационно обжалване. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,